Топ новини:

Трудно да се говори за 24 април - ден в памет на жертвите от геноцида над арменците

24 Април 2019 коментара Иван Кърчев;
Трудно да се говори за 24 април - ден в памет на жертвите от геноцида над арменците

На 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е обявена за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 година, заради ужасните събития, станали през 1915 година в Османската империя.

Историческите данни сочат, че в годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживява страшна и неописуема трагедия. Младотурското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масовото изтребване на арменци. Във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци. В градове като Пловдив, София, Варна са едни от най-големите диаспори на етнически арменци, които и днес отдават почит на предците си. Пловдивчанката д-р Такухи Тавитян, която е експерт по култура, вероизповедание и работа с етнически общности, споделя пред репортера ни, че е трудно да се говори за 24 април – Денят, в който се почита паметта на над милион и половина загинали арменци.

Въпреки това тя се съгласи на блиц интервю:

Без да навлизаме в историческите данни, какво е мястото на този геноцид или по-скоро датата, която всяка година на десетки места се поднася почит на загиналите?

Първото масово възпоменание е през 1919 г. От този момент нататък арменците почитат паметта на жертвите всяка година. В Армения населението посещава мемориалния паметник „Дзидзернакаберд“. Смятам, че Геноцидът над арменците е определящ момент, който се приема от една страна като скъсване с миналото, с историческата родина, а от друга страна- националната идентичност е културно предефинирана и политически интерпретирана. За мен 24 април е дата натоварена с травматична конотация. Трябва да помним, да не забравяме и да изискваме признание. На този ден прекланям глава пред милион и половината канонизирани за мъченици арменци. През 2015 г. главата на Арменската апостолическа църква Върховният патриарх Карекин II извърши церемония, смятана за най-масовата канонизация в историята. Като потомка на бежанци от арменски произход, изказвам благодарност и благодаря на България, че е приютила моите прадеди. България е една от страните, отворила врати за бежанците - цар Фердинанд издава специален указ, а по-късно така постъпват и синът му Борис ІІІ и правителството на Александър Стамболийски. Поклон пред загиналите и благодарност към България!

След 104 години какво според теб трябва да се знае като най-важен момент от събитията от началото на миналия век, когато над милион арменци биват подложени на агония и смърт?

Не бих могла да степенувам събитията „по важност“, нито бих могла да генерализирам живота и съдбата на толкова много арменци. Не мога да подведа под общ знаменател и хилядите истории, за които потомците на арменците пазят паметта. Важно е  да се знае, че този насилствен акт се е състоял. Милион и половина арменци са загубили по изключително жесток начин своя живот. Неимоверно много семейства са се разпръснали по света и повече никога не са усетили единението. Някои от членовете губят живота си, други, имат „щастието“ да избягат и да оцелеят. Поставям щастие в кавички, защото до голяма степен то е нещастие. Спасил чисто физически своя живот, ти трябва да продължиш от нищото, защото си оставил всичко, което си градил с поколения. И най-лошото, загубил си своите близки. Тук е мястото да подчертая, че сегашните турци не са виновни за трагичните събития отпреди 104 години. Това, което очаква всеки един арменец , е признание и извинение.

Каква памет пазят наследниците на загиналите, които днес живеят в Пловдив?

Въпреки че е минал повече от век, паметта за трагичните събития е жива. Вероятно мнозина се надяват с времето тази памет да бъде заличена. Твърдо съм убедена, че това няма да се случи. Всяко семейство пази своята лична история. Тя се предава от поколение на поколение.

Може ли да се говори за възкресение на арменската култура след масовото изтребление, особено сред арменците в България?

След като България приема арменците, които са успели да се спасят, те започват да устройват живота си в една напълно нова среда. Нека не забравяме, че освен бежанската вълна, в България има и арменци, които бихме могли условно да наречем „местни“. Избягалите са изправени пред сериозни изпитания, част от които е и езиковата бариера. Процесът на адаптиране към новата културна среда е дълъг. Бих могла да очертая два протичащи процеса – единият е насочен към съхранение на арменската култура, внесена от бежанците, другият е свързан с постепенната асимилация.

От архива:

  • За мъката на арменския народ и едно извинение - вижте ТУК
  • СНИМКИ от траурното шествие в Пловдив може да видите ТУК
  • Живея, помня, осъждам изисквам... ТУК
тагове: геноцид, арменци, млади, учени, пловдив, история, турция, българия