Топ новини:

Държавен куклен театър Пловдив – щрихи от началото!

09 Август 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Държавен куклен театър Пловдив – щрихи от началото!

„Театърът е живо изкуство, създадено от хора за хора. Хората на сцената се сменят, хората в залата се сменят. И така 70 години… За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, хиляди кукли, декори, реквизити, но най-важното няма да намерите складирано някъде в театъра. Ще го намерите между любовта към играта и споделянето ѝ с малки и големи…“ – Виктор Бойчев, директор на Държавен куклен театър – Пловдив.

Да, всичко опира до любовта. Без нея никой не би притежавал тази толкова важна амбиция да създава. А изкуството се създава преди всичко от любов. Ние ще Ви разкажем за тази любов, която преди 70 години е подтикнала цирковия артист Георги Сараванов да събере група приятели и заедно да създадат куклен театър в Пловдив, като частна инициатива. Това се случва през 1946 година, непосредствено след войната. По това време Сараванов е майстор на захарен памук и участник в цирка с кукла – марионетка. Към идеята му за създаване на театър се присъединяват още майка му Жозефина Сараванова, дресьорът на кучета в цирка Петър Първанов, съпругата му Милка Първанова, нейният брат Любомир Сейреков, племенникът ѝ Андрей Сураев, актрисата Маргарита Романова, портиерът Щипков и билетокъсачка. През следващата година към трупата се присъединяват и Йорданка Грозданова, Анна Павлова и Димитър Борисов. Създава се и оркестър в състав Людмила Одаджиева, Бай Христо, Дикран Апкарян, Иван Спасов, Васа Дочева, Цветана Балканджиева, а по-късно и Радка Пепелишева.

Театърът се основава като първият марионетен театър в страната. Дебютната премиера се осъществява на 7 януари 1947-ма с постановката за деца и юноши „Най-голямата награда“. Постепенно Общината в града осъзнава, че подобна инициатива е нужна на жителите и започва да подпомага театъра. Така, на 19 септември 1948-ма е официалното откриване на кукления театър като професионален институт в салона на читалище „Шалом Алейхем“ с тържествена премиера на приказката „Снежанка“, драматизирана в шест картини.

Георги Сараванов е наложил нещо като основен закон, който забранявал на актьор да играе с марионетките пред публика, докато не мине двугодишна практика с тях, за да придобие нужното майсторство.

Интересен факт за куклите е, че при първоначалната си изработка, са били каширани с лепило от брашно, което привличало мишките от мазетата, а те, на свой ред, ги изяждали. Бързо, след това, майсторите измислят нов вариант, за да ги предпазят от гризачите.

В следващите пет година в театъра са изнесени 30 постановки, предимно от български и съветски автори. След основен ремонт на сградата на ъгъла на ул. „Генерал Заимов“ и ул. „Петко Каравелов“, тя става дом на кукления театър.

Разбира се, във всяка история има подеми и спадове. Преди 80-те театърът се озовава в дупка. След напускането на Яна Цанкова и пенсионирането на голяма част от състава, институцията остава с едно-единствено заглавие в репертоара и почти никаква публика. Представления са се анулирали, парите от билети са се връщали на купувачите. В опит да се съживи интересът към изкуството, биват поканени Сергей Висонов и арх. Иван Цонев, които поставят „Тайнственото чекмедже“. Този любопитен сценичен опит вдига малко духовете, но не достатъчно. Според тогавашния директор Иван Димитров в Пловдив няма публика, защото: „хората били зарзаватчии и предпочитали да си поливат градинките, вместо да ходят на куклен театър“. Но това не сломило Славчо Маленов, сега професор, и той с амбицираните си колеги решили да излязат от творческата криза. С навлизането на 80-те, се появили и нови спектакли, които съживили кръвта. Първият спектакъл от поредицата бил „Фокус – бокус“, следван от „Меко казано“ от Валери Петров, „Яйцето“, „Хождение по буквам“, „Слънчева топка“, „Тайнственият хипопотам“, „Светлосиният Петър“, „Буратино“ и пр. и пр.

През 1983 година в театъра пристига Васил Апостолов, а с него идва и нов етап на иновативни идеи. Именно той се е преборил с партийните власти, за да може театърът да получи цялата сграда, в чиито горни етажи до тогава се е помещавало ученическо общежитие. Апостолов обновява фасадата, ремонтира опразнените етажи и сцената, оформя режисьорска стая за репетиции на маса, създава автобус на приказката, с който са се превозвали децата, а мазето реконструира в Клуб на театъра.

Той връща на работа и пенсионирания едва на 50 години Иван Сивинов. Тогава заедно за първи път правят постановката „Пук“, която на „Златния делфин ‘ 84“ бива отличен с множество награди, включително и най-престижната – „Златния делфин“.

Някъде по това време се въвеждат и експерименталните кукли – естрадни, мимиращи, импровизираните и маняйката. В тези дни се завръща и „кралицата на куклите“ – марионетката, а пловдивският театър е единственият, който я е използвал, защото в Академията не се е изучавала. Най-големият връх за трупата в това славно десетилетие се оказва „Дон Кихот“ под формата на мюзикъл. След дълъг шестмесечен репетиционен период, тежки уроци по солфеж и иновативна хрумка за „хартиени кукли“, театърът затвърждава позицията си на най-добрият професионален театър в България. 

През 1977 година за първи път се появява форумът на кукленото изкуство „Двама са малко – трима са много“. Той се провежда без прекъсване до 82-ра, след което спира. Възобновен е наново през 2005 година от сдружение с нестопанска цен „Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“, оглавено от Леонард Капон. През 2012-та фестивалът се видоизменя в биенале, а към него се добавя и нов модул, наречен theatAir, насочен към уличното изкуство.

Това са щрихите на началото на културната институция в Пловдив, отделена за най-малките, а и… не само. Какво предстои в бъдеще, не можем да знам, а и не искаме. Нали мечтаем за магия, а магията е такава, когато не си подготвен за нея. Кой знае, след още 70 години някой друг автор може да напише продължение. Несъмнено ще си заслужава…

Текстът лежи на източника „70 години Държавен куклен театър – Пловдив“ летопис 1947-2016

Снимки: Александър Карамфилов

тагове: държавен куклен театър, пловдив, деца, кукли, театър, виктор бойчев, георги сараванов