Топ новини:

Как едно интервю се превръща в битка за оцеляване в новата книга на Ники Пеев

10 Януари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Как едно интервю се превръща в битка за оцеляване в новата книга на Ники Пеев

„Акцентите в книгата са три – могъществото на корпорациите над обществото, човешкият упадък и развитието на технологиите“, обяснява пловдивският автор

През 1955 година в САЩ се ражда момче, което години по-късно ще промени световната литература по начин, по който едва ли е предполагал. Родителите му го кръщават по типичното американски Джон! Джон расте като здраво и щастливо дете, устремено напред в бъдещето.

През 81-ва завършва Право в университета в Мисисипи, а малко след това започва да практикува като юрист в адвокатска кантора. Но нещо го тегли не толкова към съдебната скамейка, отколкото към мислите на тези, които защитава. Към онези психически подбуди, които карат човек да извърши престъпление. Изпитва силно желание да ги опише, хваща хартията и химикала и създава едни от най-големите бестселъри в жанра на съдебния трилър. Неговото пълно име е Джон Гришам, който се нарежда сред най-високотиражните съвременни писатели. И вместо правото и литературата да го раздвояват, той използва наученото в съда и го прехвърля върху белия лист, оформящ незабравими истории

Изглежда тази съдба не е толкова чудна, защото в Пловдив също живее млад мъж, следващ напълно идентично стъпките на световноизвестния си колега. Не, защото го копира, просто животът си знае работата. Той се казва Николай Пеев и преди броени дни от тираж излезе първият му трилър „Интервюто“. Николай е известен на българската книжна колегия чрез дебютната си книга „Денят на инвикта“, написана в жанр sci-fi. След като през 2016-та тя бе номинирана за любима книга в категория фантастика на националния конкурс „Моята любима книга“, сега е време за обрат в стила и реалността. За разлика от измислената вселена на инвиктите, „Интервюто“ ни сблъсква с едно, повече от възможно, близко бъдеще, а какво е то и подробности за романа ще разберем от самия автор.

Ето какво разказа той първо за Media Café:

Здравей, Ники! Както споменахме, „Денят на инвикта“ е фантастика, докато „Интервюто“ е дебютът ти в трилър стила. Защо направи този скок в жанровете?

Първоначално мислех да продължа в жанра на фантастиката, но след като „Денят на инвикта“ излезе на бял свят, трябваше да направя сериозен професионален избор. Смених работното си място с друго, позволяващо ми да отделям повече време за писане. Точно при тази смяна ме връхлетя целият сюжет на „Интервюто“. Той се настани в ума ми именно докато пътувах към столицата за интервю. Така започва и книгата – с един човек, който е извикан на интервю за работа. Някои от идеите са вдъхновени от личния ми опит, но основната част е художествена измислица. Просто трябваше да споделя тази история, която е ново поле на изява за мен, но пък ме обхвана толкова ярко. 

Разкажи ни малко повече за сюжета на „Интервюто“.

Това е история за млад мъж, който бива повикан на интервю в една от най-големите корпорации, с огромно влияние в Европа. Той отива с цялата несигурност на човек, който е напълно неподготвен и не знае какво да очаква от този корпоративен свят. Нещата много бързо взимат динамичен завой. Представата на героя за едно спокойно събеседване се обръща на 180 градуса и без да иска се изправя пред редица предизвикателства, от които зависи животът му. Трябва да разчита единствено на собствените си умения, усет и късмет, за да оцелее. Вярвам, че „Интервюто“ поднася изненадващ сюжет, който ще задържи читателя с динамика, екшън и хубаво описание на света. Всъщност, историята се развива в близките десетина години. Обществото е в известен упадък, с нотки на антиутопия. Напълно възможна реалност за бъдещето. Не съдържа нищо свръхестествено, няма фантастика. Една част от романа е написана от първо лице, други глави са от трето, за да покажат гледните точки на второстепенните персонажи. 

В книгата се акцентира върху три основни теми. Едната е могъществото на корпорациите и до колко бизнесът започва да играе главна роля в живота на хората. На второ място е една вероятност, която в следващите години ще стане доста актуална, а именно за превеждането на универсален доход. Това означава, че без значение дали човек работи или не, държавата ще му отпуска минимален праг на доход, само защото е неин гражданин. В книгата тази политика е една от основните причини за упадъка на хората, тъй като те се разглезват и получават облаги заради самото си съществуване. Третата засегната тема е темата за технологичното развитие и как постепенно навлиза в света. 

И в „Денят на инвикта“, и в „Интервюто“ говориш за развитието на технологиите и бъдещето на света.

Да! Ако в „Денят на инвикта“ разглеждам бъдещето като светло, подредено, напреднало, обществото проспериращо и щастливо, то в „Интервюто“ сценарият достига до другата крайност. Разпадът е видим и краен, много по-минорен като тема. Това се усеща дори по корицата, където Мегаполисът е обхванал всичко. Той може да е всеки един голям град на континента. 

Технологиите при инвиктите също са на много по-високо ниво, присъщо за фантастиката, докато в „Интервюто“ техният подем навлиза бавно и се доближава до сегашното им положение. Например, започват да влизат в употреба електрически автобуси. 

Запознай ни с главния герой. Кой е той, какъв е характерът му, как приема този мегаполисен свят?

Неговата история се разказва много плавно и постепенно, за да може читателят да го опознае малко по малко. Той е един съвсем обикновен, млад човек, изправен пред редица финансови и емоционални затруднения. В интервюто, на което го канят, вижда шанс да се спаси от тези проблеми. Търси промяна за западащия си бизнес, за живота си в краен, мизерен квартал. 

Между другото, името на корпорацията също не е случайно. Кръстих я Хеймдал на скандинавския бог, който чува и вижда всичко, случващо се по света, точно като нея.

Сега е моментът да ни представиш екипа, с който създадохте книгата.

Екипът е съставен от професионалисти, които високо ценя. Тъй като корицата е първото, което грабва окото, а аз исках да я направя без аналог, започвам с фотографа Валентин Манолов и модела Ники Николов, с които я изградихме. Художественото оформление и дизайнът са дело на Алекс Скерлев, а довършителните щрихи по заглавието изготви Стоян Атанасов. Специално внимание обръщам на редакторите Стоян Шишков и Преслав Ганев. И, разбира се, коректора Борислава Спасова, която е голям педант в работата си. Всички заедно се разбираме прекрасно, отлично комуникираме помежду си и аз много им благодаря. 

Кога ще представиш книгата пред пловдивското общество и къде ще можем да я открием?

Първото представяне ще се състои в бар CraftЪ, в квартал „Капана“ на 26-ти януари, с начален час 18:30. Месец след това, романът ще започне да се разпространява в мрежата от книжарници из цялата страна.

Корпоративното бъдеще, което си описал, все повече навлиза в действителността. Как приемаш ти този западен модел?

В този модел има много плюсове, от гледна точка на това, че се налага по-добро качество на услугите, по-добър контрол, има йерархичност и, на практика, човек работи за доброто име на марката. Има добра подкрепа и сигурност от корпоративната структура, на която да разчита. Естествено, съществува и другият контрапункт, че бивайки част от едно общо, не се изявява толкова като отделна персона, но пък затова съществуват свободните професии.

 

Не случайно направихме аналогия с Гришам и сходния ви път. Правото вдъхновява ли литературата ти, както вдъхновява него?

Със сигурност работата на юриста е социална. Сблъсква те с много хора, много житейски ситуации. Позволява ти да станеш свидетел на голяма част от общественото мнение, разбиране, развитие, промяна. Всичко това ми носи много вдъхновение и идеи за сюжети и истории, макар и преекспонирани по художествен начин. 

Спомена, че смяташ да продължиш с фантастиката. Това означава ли, че ще има втора част на „Денят на инвикта“, тъй като първата завърши с отворен край? 

Определено смятам да се завърна към жанра. Права си, „Денят на инвикта“ завърши с отворен край. Това, което мога да кажа е, че искам да реализирам още няколко идеи преди да се върна към Силиан и инвиктите, но със сигурност смятам да направя втора част, след време. 

Като за финал, какво е мнението ти за българската съвременна литература и българския съвременен читател?

От една страна, много родни автори почват да пишат, което е плюс. Но също така е добре те да се стремят към адекватен и качествен проект, с добри редактори и коректори. Да предложат нещо различно на пазара, а не да копират. Трябва да знаят, че не е толкова лесно да издадеш книга, но им пожелавам наслука. 

Колкото до българския читател, аз съм приятно изненадан от него. Социалните мрежи все повече промотират българска литература – дали класика, дали модерна. Виждам, че хората имат потребност и желание да четат, привличат и други четящи към себе си, книжарниците са пълни, което може само да ме радва. 

Повече за първата книга на младия автор Ники Пеев - "Денят на инвикта"  може да прочетете ТУК

Снимки: Паулина Гегова

тагове: ники пеев, писател, инвигта, пловдив, книги, фантастика, култура, адвокат, юрист