Топ новини:

Meszecsinka преди концерта си в Пловдив: "Обичам България и приятелите си тук"

17 Май 2019 коментара Младежка медия;
Meszecsinka преди концерта си в Пловдив:
Meszecsinka – унгарската суперуспешна етно група ще изнесе концерт на 19 май от 19:30 чaса в Бар Конюшните в Пловдив
 
За да ни разкажат какво ги кара да се завръщат в страната ни, кое е различното в новия им албум и как успяват да съхранят хармонията в музиката си, се свързахме лично с Емил Билярски (клавишни, китара) и Аннамари (вокал, саз)
 
Отново идвате в България. Кое е това чувство, което ви кара да се връщате и имате ли любими места в страната, за които се сещате с носталгия и ви липсват?
 
Annamari: Обичам енергията, която идва от природата, особено енергията на планините и обичам нашите български приятели. Когато напускаме България след турне, чувствам, че искам да се преместя там. Искам да се мотая с приятели в планината и близо до морето. Знам, че си мечтая.
 
Като се има предвид, че музиката ви е специфична, пред колко човека публика сте свирили най-много? 
 
Емил: от 0,50 мин. 

Големите зали и фестивали ли предпочитате, или се зареждате от по-малките и интимни концерти?
 
Annamari: Харесвам и двете. В големите зали и на фестивали може да се почувства енергията на тълпата и това е толкова силно, но на по-малко място, можете да видите лицата, можете да прочетете техните чувства, изписани на лицата им, и това е като тайна, която знаете само вие.
 
България ще бъде първата европейска страна, в която  ще представите новия си албум Stand IntoThe Deep. Какъв е процесът на запис при вас: първо измисляте музиката или първо е текстът?
 
Annamari: Когато пиша песен, мелодията и текстовете се събират. След това ги показвам на другите и заедно продължаваме да създаваме песните.
 
По време на записите позволявате ли си по-свободно поведение в студио или там сте изключително дисциплинирани?
 
Annamari: Не обичам да записвам. Обикновено имаме няколко дни, за да запишем песните, така че трябва да се концентрираме, за да завършим работата. За мен е стресиращо, защото е трудно да дам най-доброто от себе си, трудно контролирам чувствата си, през които минавам в онези дни.
 
Емил: Когато дисциплината не помага, идва отпускането. Например една от новите композиции до времето на записите не беше още напълно узряла. Фиксирахме един вариант на последната репетиция и записахме него. Но някак си не стана добре, независимо от многократните опити. На следващия ден започнахме пак със същото парче, но си казахме да опитаме друг аранжимент, да свирим каквото ни дойде наум. Това е скъпо струващо поведение в студиото -  импровизацията е добра за концерт, но в студиото няма време за експериментиране. Въпреки това, когато се отпуснахме и засвирихме свободно, получи се много добре. Това е най-успешното парче в албума, според мен, макар че преди началото на записите беше най-несигурното. 
 
Кои са темите, които засягате в последния си запис?  
 
Annamari: Това, което е дълбоко вътре в нас и за което ни е трудно да говорим: смърт, страхове, невидимия свят.
 
Емил: Съветвам на всички да се сдобият с новия ни албум на концертите, той съдържа превод на текстовете на английски. Надявам се скоро и на български да направим – следете ни във Фейсбук, запишете се в българската група.
 
Групата ви е мултикултурна, което ясно се усеща и в звука ви. Бихте ли описали по какъв начин различията ви успяват така хармонично да се вплетат в музиката ви?
 
Annamari: Просто оставяме нещата да излязат отвътре, свирим това, което имаме нужда да свирим. 
 
Емил: Май Илон Мъск беше казал, че го интересува повече таланта на човека, отколкото вътрешните му качества. С времето разбираме, че всичко, което сме ние като личности – от национални до нравствени качества и характери, не оставят следа. Следа оставя сътвореното от нас. А то е по-силно и богато, ако е сътворено от няколко човека. За да стане възможно това, е необходимо да се настроим на една вълна, нужна е музикалност, чувствителност, отвореност. Този подход е валиден всъщност за всичко, което правят хората. Музикалният колектив е жива клетка, като фирмите, като обществото, държавите. В групата целта е създаването на хубава музика и когато се научиш да го правиш, разбираш, че и в по-голям мащаб целта е да правиш нещо хубаво заедно с хората наоколо, а не да изясняваш кой е прав и кой е по-добър.
 
Ще ви видим в Пловдив с ново визуално шоу. Може ли да ни разкажете малко повече за него?
 
Емил: Максим Билярски (Bimaxim.com) ще прави проекция със специални техники. Той се занимава с медия дизайн и е печелил международни награди с инсталациите си. Концертът ни е част от програмата на „Европа Психеделика”. Другата ѝ част е интерактивната инсталация, която прави Максим, от 14 до 19 май (ТУК)
 
Считате ли себе си за алтернативни артисти?
 
Annamari: Никога не съм за замисляла.
 
Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо, както в музикален аспект, така и в личен план?
 
Annamari: Бих имала по-голяма вяра в себе си.
 
Има ли група или изпълнител, които са ви впечатлили през последните години? Препоръчайте ни такива.
 
Annamari: Swans /Michael Gira/, Mari Boine, Tanya Tagaq, Sainkho Namtchylak.
тагове: унгария, група, пловдив, турне, конюшните на царя, природа, енергия, музика, сайхаделика, европа, сцена, музика, албум