Топ новини:

Николета Иванова в "Поетика на образа" представя "Алегория на реката"

13 Август 2019 коментара Наташа Ноева;
Николета Иванова в

На 1-ви септември за 52-ра поредна година стартира най-дълго съхранилият се форум за визуално изкуство в България Национални есенни изложби 2019 - "Поетика на образа"

Основен организатор е изкуствоведът д-р Галина Лардева, професор по история и теория на изкуството и декан на факултет Изобразителни изкуства в АМТИИ  в Пловдив.

Представяме ви първия участник Николета Иванова в тазгодишното издание на Национални есенни изложби под наслов „Поетика на образа“, с куратор проф. Галина Лардева. Тя е завършила специалност „Метал“ в Националната художествена академия в София. В рамките на проекта, в къща Хиндлиян тя ще представи серия пластики от желязо и неръждаема стомана, в чиято естетическа и философска поетика и символика се вплита образът на реката. Повече за нейната интерпретация по темата, може да прочетете в следното интервю.

Какво ще представите в рамките на тазгодишното издание „Поетика на образа“ на Национални есенни изложби, Пловдив 2019?

В рамките на Есенния салон ще представя серия пластики, изработени от метал - желязо и неръждаема стомана, която нарекох „Марица“ – голяма творба с размери 180х100х250 см, и няколко малки скулптури с общото название „Водовъртеж“, като основната тема е темата за реката, водата, живота. В този цикъл от творби ще представя моята интерпретация по темата поетика на образа, т.е. алегория на реката. (в най-чист вид.)

Казахте „алегория на реката“. Как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева на тазгодишното издание?

Реката като символ на чистотата, източник, извор на живота. Разбира се, в различните култури има различни тълкувания. Знаем, че още от дълбока древност, около водоизточниците се локализират градовете. Заедно с архитектурно-историческите и природни забележителности в Пловдив, река Марица и до ден днешен е животворна за района.

Този образ на живота, който виждам в реката, въплъщавам в пластиките си чрез изразните средства, материала, формата. Специално темата с реката започна миналата година, когато бях на симпозиум в Тайюан, Китай, и трябваше да се направи скулптура от скрап, която да е обвързана с района и културата му. От тук тръгна и всичко, решавайки да изобразя, да претворя образа на тяхната река ФънХъ в скулптура от метални отпадъци. Това беше първата работа, която направих на тази тематика, а след това започнах една серия от пластики, която е свързана с природните елементи. Скоро, през месец октомври, ще имам самостоятелна изложба в София, в галерия „Сезони“, и ще бъдат представени там. Постепенно, навлизайки в тази тематика, стигнах и до творбите, които ще представя в рамките на Есенния салон в Пловдив, а именно поетическия образ на реката в метал.

Пластиките, които ще представите, се отличават и като форма, и като материал. Те абстрактни и изчистени детайли, използвате различни метали – неръждаема стомана и желязо, с особено съчетаване на характерни контрасти в повърхността на материята. Каква е символиката, която влагате?

Работя и експериментирам с метала, а той има много разновидности. Една творба от метал, поставена в открито пространство, в природна среда, живее и продължава да съществува, но под влияние на атмосферните условия се видоизменя постоянно. А това има своите предимства. След всеки дъжд, под въздействието на слънцето или вятъра, металът се променя дори и минимално, понякога почти незабележимо, но след определен период от време започва да изглежда по различен начин, трансформира се и заживява в нов образ. За пластиките си в НЕИ Пловдив тази година съчетавам желязо и неръждаема стомана (инокс). Те сами по себе си са много различни като структура, но чисто като визия за крайния резултат са провокация –  желязото се променя, окислява, но иноксът в сравнение с желязото почти не се изменя.

Така, съчетаването и взаимодействието на двата материала, постигнатият контраст между материите и повърхностите не само визуално, но и чисто като усещане е различен. Например монументалната работа „Марица“, която ще бъде експонирана в двора на къща Хиндлиян, е изградена от железни тръби – груби, ръждиви, заварени, пресичащи се, образуващи особено движение като форма и в центъра на обекта е сребърна нишка – фина и гладка, показваща пътя на реката, чистотата, изведения образ. Поетиката е в красотата на този образ, носещ живот, но не само на първично ниво, но създава усещане за спокойствие, за хармония, за душевен мир, докато я съзерцаваш. 

Вие сте млад автор, какви са вашите наблюдения и впечатления от Националните есенни изложби в Пловдив?

Националните есенни изложби в Пловдив са много важно събитие за арт живота на България и фактът, че продължават вече толкова години, говори за тяхната значимост. Интересен е подборът на автори от различни поколения, това разнообразие от стилове, жанрове, гледни точки, концепции. Градът оживява чрез изкуството и смятам, че е желателно да има повече такива форуми като есенните изложби. 

Преди няколко месеца с ваши колеги, с които работите в едно ателие и с които ви свързва Националната художествена академия в София, където сте  завършили специалност „Метал“, открихте изложба „Пет“ в галерия „Аетерна“ тук, в Пловдив. Забелязва се, че темата за човешките отношения, за сблъсъка на индивида с реалността, за смисъла на съществуването ви вълнува.

В тази изложба представих една друга серия пластики, в които концепцията е ясна и от самото название – „Нишките на живота“ - как взаимоотношенията между хората се оплитат, заплитат, разплитат. Това са онези взаимосвързани събития, които определят  живота на човека, от една страна, и неизменният кръговрат – от друга. Като цяло нещата, които правя, и темите, които ме вълнуват, са взаимодействията, взаимоотношенията между индивидите. А в рамките на изложбата си в Националните есенни изложби е засегната връзката между природата и човека, природата сама по себе си. 

 Още за Националните есенни изложби през годините може да прочетете ТУК

тагове: изложби, култура, изкуство, пловдив, живопис, скулптура, лардева, поетика, образ, стар град