Топ новини:

Шкумбата: „С хумора шега не бива!“

07 Ноември 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Шкумбата: „С хумора шега не бива!“

Комикът ще гостува на Пловдив заедно с младите stand up таланти от "Нема к'во" с общия им спектакъл "Нема такъв живот"

Шкумбата е личност, която моето поколение неизменно свързва с детството. Как слушахме неговите касетки на старите касетофони и се смеехме, макар да не разбирахме напълно смешките. После почнахме да ги разбирахме и къде се смеехме, къде не…  Понякога е трудно да приемеш всички неволи с усмивка. Но за разлика от мен, Димитър Туджаров - Шкумбата се опитва и до сега.

На 10-ти ноември, неделя, Шкумбата пак ще ни зарази с несъмнения си чар и харизма, този път в компанията на трима млади комедианти – Калин, Жорони и Венсан от „Нема к‘во“. Комедийният спектакъл ще се състои в Дом на културата „Борис Христов“ от 20:00 часа, а дни преди това си поговорихме с най-забавния човек в България именно за хумора и за отговорността, която носи със себе си.

- Вие се наложихте като един от най-добрите комици след 10-ти ноември. Имаше ли свобода на мнението и смеха преди Прехода?

Тогава беше забранено, затова изкарах две апокрифни аудио касети. В едната се шегувах с режима на Тодор Живков, а другата записах като студент. В нея се шегувах с много неща, случващи се в държавата. Абсурд беше да говори за това, от което не си доволен. Да изразяваш мнение. Сега пък словата станаха твърде много. Най-важното на веселите шеги и вицове е да бъдат като коректив. Да засягат казуси и хора, които да се погледнат отстрани и да се поправят.

Затова и издадох биографична книга, озаглавена „Хумористично селфи“. От „Книгомания“ много пъти ме караха, но все си мислех, че автобиография се пише от човек преди да си замине от този свят. В един момент обаче усетих, че има какво да кажа. През годините твърде много се спекулираше в жълтите медии с името ми, а чрез книгата давам отговори на много въпроси. Тя започва с произхода на моя род. Говори за родния ми град Петрич. За изявите ми от началото, до сега.

                          

- Трудно ли беше за един българин да следва западния модел на One man show?

По онова време участвах повече в сборни програми. Първото ми официално излизане бе на 8-ми декември 1974 година. Тогава водещ на студентския празник беше Петър Вучков. Аз бях едва I-ви курс, но излязох с една китара пред няколко хиляди студенти. Имитирах Бисер Киров, пусках шеги за Миодраг Иванов. Лицето ми беше каменно, защото се притеснявах как ще се получи. Сега и играя, и танцувам. Правя това, което умея най-добре. Затова още работя.

- Случвало ли се е да бъдете репресиран, заради мнението Ви срещу социалистическия строй?

Случвало се е! Претърсвали са къщата ми, обвиняваха ме, че съм продавал касетите си като пропаганда срещу правителството. Викаха мои приятели като Георги  Парцалев да го разпитват. По-късно разбрах, че са използвали моите записи като едно от доказателствата за свобода на словото в България. По същия начин са се използвали и писанията на Радой Ралин.

- А ако сравним хумора тогава със съвременния? До колко са се изменили нещата?

Освен, че сега хуморът е по-свободен, се превръща и в свободия. Той трябва да възпитава!

Много от младите колеги нямат цензура, което според мен не е правилно, защото чрез интернет децата имат достъп до всичко. Така приемат този груб начин на изказ като нещо нормално, а оттам възпитанието тръгва в грешна посока. Фактът, че съществуват формати, в които нещата се претрупват, само и само да мине шоуто, и че сценаристите не съобразяват какво пишат, вреди на всички.

- Ще имате спектакъл в Дом на културата „Борис Христов“ на 10-ти ноември. В него ще участват именно представители на съвременните Stand up комедии - Калин, Жорони и Венсан от „Нема к‘во“.

Да, но те мислят и творят в правилна посока. В спектакъла се срещат две поколения комици, които разсмиват хората. Момчетата ме наричат ветерана на комедията и затова показвам разликата между младите и възрастните. Показваме, че по наше време нямаше айфон и айпад, а само айрян.

Момчетата от „Нема к‘во“ са много интересни. Открояват се, умерени са, играещи, можещи. Импровизират умело. Жоро е завършил ВИТИЗ, Венсан е симбиозата между тримата, а Калин вкарва една забавна перничанска самоирония.  Желая им много успехи и дълъг творчески път. Те са бъдещето!

- Шоуто е част от национално турне. Защо избрахте да го кръстите „Нема такъв живот“?

Защото толкова смях няма. Хората са толкова сериозни, че в началото се чудихме дали ще разберат смисъла. И обстановката, и кризите така са се струпали върху нас, че трудно се намират искрени усмивки. Това, което показваме като начин на живот в спектакъла, не съществува в реалността.

- Казват, че е по-лесно да разплачеш един човек, отколкото да го разсмееш. Вярно ли е това?

Разбира се! Константин Косев казваше едно време, когато бях млад: „Смехът, в крайна сметка, е една обърната сълза“. Медиите всекидневно ни заливат със стресираща информация. Ежедневието също допринася за това. Истината е, че много по-лесно човек се обижда или натъжава, отколкото да се радва, да се смее и да бъде щастлив.

- Но също така се твърди, че светът е оцелял, защото се е смял. Това не е ли парадокс?

Да, може да се каже, че е парадокс, но изразът се отнася само за тези, които се смеят искрено. Както се казва: „Един ден без смях е пропилян ден“. Ако човек успее да се надсмее над себе си, значи може да преодолее всяка трудност. Имам такъв виц – човек отишъл на театър,а  отвън голяма опашка. Охранителят го спрял да го пита защо се прережда и какъв му е проблемът. Той като почнал да му разказва всичките си проблеми взели, че плакали двамата седем-осем часа.

Това е! Станеш ли сутрин и тръгнеш ли с проблемите си, те нямат да бъдат решени. Всичко може да се преодолее с усмивка. Хуморът е здраве и трябва да го приемаме по три пъти на ден. Не случайно моето мото е „С хумора шега не бива“!

 

тагове: нема кво, шкумбата, нема такъв живот, комедия, stand up, one man show, смях, пловдив, дом на културата