Топ новини:

Фарели и Спилбърг искат да направят филм за живота на Димитър Маринов

15 Март 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Фарели и Спилбърг искат да направят филм за живота на Димитър Маринов

Димитър Маринов е наследник на братя Маринови, построили ЖП линията между Пловдив и Кричим

Филмът „Зелената книга“ дълго ще се помни не само в Холивуд като този, грабнал статуетката Оскар за най-добра продукция за 2019-та, но и в България, като първия, в който има значимо родно участие – това на Димитър Маринов - актьор, завършил НАТФИЗ, а в последствие озовал се в страната на неограничените възможности Америка. Първият досег на Маринов до щатите е като студент, но по-късно остава там, започва да работи каквото намери, докато един ден и неговата звезда изгрява.

„Зелената книга“ спечели публиката и журито с философията си за приемането на различните и стремежа за лек от натрупването на омраза в една расистка Америка през 60-те години на миналия век. Разбира се, като в повечето Холивудски ленти, и тук има обрат, промяна на предразсъдъците и наложените стандарти, за да завърши с поука и урок за всички гледащи. Но стига толкова за филма, с него оставяме да се запознаете на собствена глава. Да се върнем към Димитър Маринов, който снощи посети Пловдив за представянето на прожекцията, част от „София Филм Фест“ в Lucky Дом на киното. На срещата присъстваха много хора, сред които и журналисти, примата Райна Николова-Инфантино и актьорите Ники Станчев и Ивана Папазова, с която Димитър е работил преди години във видинския театър.

„Идването ми в Пловдив е по моя инициатива. От София не искаха да ме пускат, но аз исках да го направя, исках да дойда. Не съм спал, не съм ял, не съм се виждал с приятели. Исках да се срещна с вас, знаех, че ще ме питате за Оскарите. В онази вечер на сцената не се качих аз, а цяла България. Аз бях пратеника на малката-голяма България, която е нарицателна в повечето краища на света. Това не ме обижда. Обижда ме това, че България все още няма самочувствието на световна държава. Самият аз никога не съм имал такова самочувствие, придобих го там, в Америка.“, каза Димитър Маринов.

Всъщност Пловдив е градът, в който Димитър Маринов е отраснал. Биологичната му майка и баща са от Русе, но осиновителите му са от тепетата. Той е наследник на братя Маринови, които са построили железопътната линия Пловдив-Кричим, фабриката за мармалади и консерви в Кричим и фабриката „Маринови-фини тютюни“.

В НАТФИЗ е завършил при проф. Крикор Азарян, който искал да го вземе в Театъра на народната армия, но Маринов отказва, защото иска да работи само и единствено в Драматичен театър Пловдив, ако остане в България. Подписал е и договор, но съдбата му го отвежда другаде.

САЩ се оказва неговият втори дом, където в началото никой не знаел нищо за България.

„Тъжното е, че има много българи в Холивуд, които се срамуват да кажат от къде са, по една или друга причина. България по никакъв начин не е на картата на света. Спортистите ни прославят по земята. Когато един български спортист спечели някъде в чужбина, ние много се радваме. Но от другата страна почват да google-ват от къде е това знаме. Поговорката „една птичка пролет не прави“ е много вярна и ако България не е позната на света, вината не е тяхна, а наша. Ние толкова години се виним, без да сочим. Трябва да спрем с обвиненията, трябва да мислим като един. 94-та, когато Националният ни отбор мачкаше всички подред на Световното, накрая ние не викахме „Стоичков“, а „България“. И аз не искам да скандирате „Маринов“, а да скандирате „България“. Точно затова Питър Фарели и Стивън Спилбърг ми предложиха да направят филм за моя живот. Първото ми условие беше моето име да не съществува. Това не е история за мен, а за всеки един от вас.“

Актьорът сподели, че не само той в Холивуд мисли по сходен начин. Подобна е историята и на Виго Мортенсен, сценичният партньор и главно действащо лице в „Зелената книга“. Виго е датчанин и също се е сблъсквал с опустошителната сила на славата. Не случайно, той не живее в щатите. Живее в Мадрит, Испания и освен с актьорлък, рисува много добре, а скоро предстои и дебютът му в режисурата.

„Връзката ми с Виго Мортенсен се появи от факта, че и двамата пушим. В нощта на първия снимачен ден ми се обади шофьора му и ме извика да сляза пред хотела, защото Виго иска да се срещне с мен. Може да предположите, че много бързо се облякох. Слязох долу, но Виго не беше в колата. Шофьорът ме заведе в някакъв гаден квартал на Ню Орлиънс, в някаква кръчма, в която се пуши, а там Виго с бутилка червено вино, даже ми беше налял. И така два месеца! Когато го попитах, защо с мен комуникира, той ми каза: „Защото с теб мога да си говоря.““, разказа актьорът. 

Димитър Влиза и в ролята на полицай в българския филм „Снимка с Юки“, който според него е със световна тематика и може да бъде преведен на който и да е друг език. Той разказва за български емигрант, който отива в Канада, влюбва се в японка, която не може да зачене, поради което се връщат в България.

„Не сравнявайте българското с американското и европейското кино. Те нямат нищо общо. Не се опитвайте да изкарате Пловдив в Европа, докарайте Европа в Пловдив.“

Освен всичко останало, Димитър Маринов свири на цигулка от 4-годишен. На 11 бива приет във Филхармония „Пионер“ при проф. Влади Симеонов.

„Той ми казваше, че съм много добър цигулар, но че никога няма да стана професионалист. Разчете ме още тогава и много правилно. Още свиря, дори имам джаз трио в щатите, използвам уменията си в киното. Научих се за шест дни да свиря на чело за един филм, но това, което филхармонията ми даде бе чувството за семейство в работна среда.“

Това, с което Димитър Маринов завърши е, че никой от нас няма конкуренция. Всеки човек е конкуренция на самия себе си.

тагове: Димитър Маринов, Стивън Спилбърг, Питър Фарели, Зелената книга, Америка, Пловдив, Холивуд, Виго Мортенсен, София филм фест