Топ новини:

Когато театърът е танц, а танцът е театър

09 Юни 2020 коментара Паулина Гегова;
Когато театърът е танц, а танцът е театър

14-то поредно издание на фестивала „Черната кутия“ стартира миналата вечер по традиция в Драматичен театър Пловдив 

Актьорите на най-стария театър у нас откриха изданието с премиерата на „Три“

Танцът е универсална форма на изкуство. Когато тялото говори, всякаква езикова бариера се срутва под „думите“ му.

Не се запитваме: „Какво каза той/тя“, защото вече знаем. Понякога чуваме различен говор от този, който чува седящият до нас, но сме сигурни, че всеки го приема правилното сам за себе си.

Такава е и в основата си философията на Международния фестивал за танцово и театрално изкуство „Черната кутия“, който за 14-ти път постави началото си снощи в Драматичен театър „Н. Масалитинов“. Фестивалът бе открит от главния организатор – писателят Недялко Славов, и от зам.-кметът по култура Пламен Панов. Тазгодишното издание ще се проведе на ротационен принцип, а първа в програмата бе премиерата на Драматичен театър Пловдив „Три – спектакъл за търсенето“, създаден от актрисата Мариана Йотова. Мариана винаги е имала афинитет към танците и за нея представлението е като постигната професионална мечта. 

Пърформансът наистина е спектакъл за търсенето, но въпросът е на какво? На надеждата? На спасението? Или на тъмнината, от която не можем да избягаме, без значение колко се блъскаме в небитието на съдбата? Всеки открива собствения си отговор, докато проследява тази безмълвна история, преминаваща през различни етапи от човешкия живот и човешката психика. Като откъслечни фрагменти, огледални отражения на бушуващите в организма ни мисли и емоции. 

Сценографията и звуковата картина напълно кореспондират с нескритата, но причудлива, фундаментална наука на спектакъла. Преобладава мракът както на сцената, така и във възприятията. Движенията, които артистите Мариана Йотова, Николай Дограмаджиев и Димитър Банчев изпълняват, са накъсани, резки, сякаш ги измислят на момента. Сякаш инстинктивно следват състоянието им и метаморфозата, през която преминават. Сливането на величините време и място е показателна за главния герой на пърформанса – дилемата. От детството в нощното небе. От него в най-закътаните кътчета на психиката ни, та обратно на пътя. Ако има нещо сигурно в „Три“, то е, че персонажите са тясно свързани с пътя, с развитието, което може да е в положителна, но и в отрицателна посока.

Трудно е да се говори за изкуство, което е изтъкано само и единствено то символика, защото тя се отпечатва различно във всяко съзнание. Но, от друга страна, в това се крие и силата му, защото ни дава право, като зрители, сами да изградим представата за смисъла му, вместо да ни е предоставен наготово. 
Макар „Три – спектакъл за търсенето“ да не е направен специално за „Черната кутия“ той си пасва идеално във формата му, защото фестивалът дава шанс на нетипични спектакли. На спектакли, които раждат несъответствия, които са лицето на аутсайдерите. Представят различните и мястото им в света.

Които те предизвикват да крещиш, да ровичкаш в същината си, да се изплашиш, да се влюбиш или да онемееш. 

 

тагове: Пловдив, театър, култура, фестивал, драматичен театър, черната кутия, три, актьори, танци, музика