Топ новини:

Моноспектакълът по едноименния роман на Буковски сложи всичко на масата

29 Април 2018 коментара Мартина Петрова;
Моноспектакълът по едноименния роман на Буковски сложи всичко на масата

Чарлз Буковски на сцената под тепетата със съвременна интерпретация, вдъхновена от романа „Всичко на масата”

Затъмнена сцена.
Ковчег.
Църковни монотонни напеви.

Имайки предвид стила на Буковски, цялата публика бе затаила дъх в мрачно очакване.Но както прожектор хвърля светлина върху тъмния подиум, така тази постановка хвърли светлина върху представата на редица читатели за прочутия Буковски. 

А кой всъщност е той? Именно поставеният на сцената на „BeeBop” моноспектакъл даде отговор на този въпрос. За по-запознатите почитатели на автора е ясно, че тази негова творба, е художествен автопортрет. Ролята на Хенри Чинаски интерпретира актьорът Васил Дуев, който имаше нелеката задача да изиграе многопластовия образ на героя - алтер его на самия Буковски. 

Първи крачки. Няколко нерешителни стъпки все по-близо до ковчега. Мълчание. Гробна тишина. А после Васил Дуев напусна сцената… Решение на режисьора или адаптация на актьора, така и не разбрахме. Но това действие съвсем се вписа в последвалите такива. След минута-две, точно преди учудването на публиката да премине в недоумение, артистът се завърна. Сякаш слял се изцяло със сценичния си образ, той се качи, вече по-решително, на подиума. Усилие трябваше за първите реплики. Трудно се откъснаха от устата му. Но после бавният му тон се забърза. Изреченията следваха едно след друго като словестна експлозия. Верижна реакция от емоции. Една последна изповед пред бащиния ковчег.

Тъга ще си кажете? Или пък ужас пред лицето на смъртта?!
Нищо подобно.

„Щастлив съм! Всичко, което ме свързва с баща ми, днес остава спомен!”

За разбирането на повечето хора тази реплика на погребение на родител би била немислима и вулгарна, но…

Последвалият разказ сглоби картината на семейство от бедните прослойки на обществото. Дете, което редовно бива пребивано от баща си. Баща, който вечно е ядосан. Майка, която е безгласна буква. Изневери. Семейни разпри. Унижение. Насилие. Отново насилие. За любов не се говори, тя е забранена, тя е ненужна, тя дори спира да бъде търсена. 

„Останах сам…исках да остана сам!”

Постепенно на сцената Васил Дуев с виртуозната си игра изгради образа на едно подтиснато, лишено от родителска ласка, притиснато от системата и нейните правила дете. Дете, отраснало в свят, в който мечтите биват потъпкани в полза на практичното, се изправя за последен път пред баща си. Фигура, която, вместо ролята на авторитет, в живота му е играла единствено негативния герой. Една персона, която е изгубила цялото му уважение, дехуманизирала се е до степен, която не предполага да бъдат зачитани никакви социални, религиозни и етични норми. Героят използва типичните за Буковски вулгарни изрази. Той бива първичен, натуралистичен и … така естествен. 

Ако друг ни заговори за секс, кървави ръкопашни свади, поведенческа низост, мизерия, нищета, ще ни погнуси. Но Буковски така умело включва нецензурния език в своята литература, че дори успява да ни разсмее. Въпреки тежката тематика, на напълно сериозно лице на Хенри (Васил Дуев) се прокрадва лудата усмивка на човека, превъзмогнал спомена за тежкото детство, готов да му се надсмее, да се надсмее над себе си, над семейството си, над цялото човечество, над неговите абсурдни норми и правила. 

„От малък усещах, че у мен има нещо специално. Знаех, че или трябва да стана свещеник, или да обера банка. Нещо крайно!”

Така, примесвайки трагичното с комичното и дори на пръв поглед абсурдното, Чарлз Буковски изважда на повърхността лицето на своя травмиран детски образ. Постепенно той претърпява метаморфозата на годините пред очите на публиката. Подходът на режисьорът е обратен на разказа на писателя. Постановката проследява ретроспективно сюжета на романа – започва от последните глави на книгата, за да поведе разказа към трагичното начало на живота на героя. 

И тук, сред развалините на един ограбен от обществото, от семейството живот, се ражда нещо красиво. Малкият Хенри намира утеха и разбиране в книгите, в писането. Той започва да води записки, които постепенно се превръщат в романи - неговото бягство от грубата реалност, за която той никога не става готов, с която така и не свиква, не се примирява напълно. 

„От малък исках да направя нещо, нещо да дам, разказите и стиховете ми да дадат малко на човечеството.”

Но дори този негов творчески порив бива потъпкан от хората, които трябва да го окуражават и насърчават. Единствената утеха на главния герой, освен литературата, остава алкохолът, който го съпътства като черна сянка през целия му живот. 

След всички несполуки, унижение и тъга, напусналия в ранна възраст дома Хенри, се завръща при най-омразната си личност, но и тази, оказала най-силно влияние върху неговия път. Виждаме студен, безмълвен ковчег, а срещу него фигура на човек…човек, чиято душа е по-мъртва от тялото положено насреща му. 

И там на последната си среща двата образа за първи път провеждат истински разговор. За първи път малкото момче събира смелост да заяви на баща си грешките, които е допуснал приживе. Но най-вече, изричайки всичко на глас, Хенри успява да сложи на масата личната си равносметка за отминалото.

Фотограф: Катерина Георгиева

тагове: театър моноспектакъл, герои, актьор, буковски