Топ новини:

„Можем да дишаме, вместо да се задушаваме!” – Мариела Станчева

05 Май 2014 коментара Тони Тодорова;
„Можем да дишаме, вместо да се задушаваме!” – Мариела Станчева

Да погълнеш изкуството във всичките му форми, означава ти самият да се превърнеш в изкуство. Ще ви запозная с една личност, утвърждаваща силните емоции, правеща спонтанността желана черта. Една експресивна дама, с много релефи в характера си, отдадена на театъра, като единственото нещо, което е симбиоза с всички земни и неземни неща.

Мариела Станчева е родена във Варна и е на 28 години. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2011 година, като преди това учи и една година актьорско майсторство за куклен театър. Следва една година щат в Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна, където все още играе в някои представления. Но поради различни  житейски и лични  причини напуска и от края на 2012-та е актриса на свободна практика. Тя е създател и изпълнител на авторския моноспектакъл Многоклетка”, изграден по унгарски разкази и музика от кавъри на различни композиции за пиано като допълнение в нейното изпълнение. Повече за нея прочете в следващите редове:

Коя е Мариела Станчева?

А, де… Ако кажа,че знам коя е Мариела, ще излъжа, ако кажа, че не знам – пак ще излъжа! Постоянно съм в търсене, преоткриване на самата себе си, както на мястото и ролята ми в заобикалящия свят. Наивна съм, много  емоционална, щура и  лежерна в следващия момент, понякога паля много бързо… след това се кротвам, класик и ексцентрик едновременно. Човек на крайностите съм във всяко едно отношение – като поведение, емоция, вкусове… което не е никак  хубаво. Търся красотата в средното положение, но ми е трудно, защото е твърде нетипично за мен. Ама пък човек нали се учи цял живот... Творец съм по природа! Виждам творчество във всичко - в природата, в пътя и случването, в трудностите и успехите, в ежедневието - чистенето, готвенето… Съзнанието ми ражда идеи на улицата, в съня, в обществения транспорт… Занимава ме безспирното изследване на взаимовръзката между вътрешен и външен свят…

 

Защо избра театъра?

Защото може би съм го търсила от дете. Имам психофизическа и емоционална потребност от това. Изкуството въобще е начин на себеизразяване и споделяне на нещо, което напира вътре в теб. Всъщност от малка се занимавам с изкуство – къде повече, къде по-малко. Започвах с едно, в последствие се отказвах, след време се хвърлях в друго. Исках да стана музикант, после художник. Изборът „театър” дойде след години лутане, проби, разочарования от намереното предварително, което все не беше точно моето. В някакъв момент имах и силно желание да бъда хирург или адвокат… и пак нещо не ми достигаше. Не исках да се откажа от едно за сметка на друго. Иии в един прекрасен ден осъзнах,че страдам от представа за тези професии. Дадох си сметка, че театъра е единственото сигурно, с което искам да се занимавам, а и той може да бъде симбиоза на всички тези неща.

Какво трябва да притежава човек, за да е добър актьор?

Качествата, които трябва да притежава един актьор са многоооо:

Професионализъм, който се изразява в отношението към работата, отговорност, любопитство, лоялност към себе си и партньора, честност, вяра, наивитет, постоянство, издръжливост, безкомпромисност, перфекционизъм, въображение, разум, слух, сетивност, усет към детайлите и цялото, чувствителност, лудост, любов, разбиране към човешките души и характери…Но най-вече силно, ама силно желание и готовност за това. Имаш ли желание, можеш да развиеш всичко изброено до тук, дори и предварително да ти е липсвало. Не случайно не споменавам думата „талант”, защото според мен това е нещо, което се изгражда на базата на всички тези неща. Велико е твърдението, че „1% е талант, а останалите 99% са труд”. И като започнах с цитатите, ще добавя още няколко, които в момента нахлуват в съзнанието ми и са твърде важни неща: „Актьорът трябва да умее да си прави дисекция на душата и да не се срамува от това!”, „Актьорът трябва да е готов на провал!”, „Всяка професия си има цвят, на актьорската е червен, защото минава през сърцето!”

Театърът превръща ли те в работохолик?

Мен лично - да! Но знам ли, това по-скоро зависи от индивидуалния характер и избор… В моя случай ми се струва нормално, след като съм съчетала хоби, любов и работа в едно…

 

Колко нюанси в характера има един театрален актьор?

Ооо, безброй, те се раждат постоянно нови и нови. А и не е ли в това смисъла – да се развиваме ежедневно като личности и творци?!

Разкажи ни за „Многоклетка”? Какви послания отпращаш?

„Многоклетка” е един човешки спектакъл за различните ситуации, в които изпадаме и как реагираме в тях. Представлението се занимава със страха в различните му форми. А той е онова, което ни блокира, предава и обърква. Благодарение на него изграждаме тези клетки около себе си… и пак заради него ни е толкова трудно да ги напуснем… А и абсурдно, защото сме изградени от едни други клетки – живот. Можем да дишаме, вместо да се задушаваме, можем да живеем, вместо да съществуваме, можем да творим, създаваме, изграждаме, вместо да се самоунищожаваме. Човекът е многоклетка във всички смисли на това понятие, така че и ключа е в него самия. Просто трябва да пребори страха! А какво е всъщност той??? Май най-големия страх е страхът от самия страх!!!

Каква е мечтата на една многоклетка?

Да функционира по предназначение и да напусне самосъздадения кафез, за да полети…

 Каква е взаимовръзката между рояла и теб в спектакъла?

Роялът е партньор на героинята ми. Той е нейното спасение, но и нейната клетка, убежище, което се превръща в капан. Нейн приятел, събеседник и отдушник…Тя не може без него, но и той – без нея…

Наричат те Кралица в театъра. Как заслужи тази титла?

Ха. Това предполагам е изказването на Заро Кнезовски, за което благодаря. Негово мнение, след като гледа „Многоклетка”, така че той може да отговори на този въпрос. Но моето мнение е, че имам много път да извървя, докато заслужа подобно определение! Дай Боже! 

Колко голяма се чувстваш на сцената?

Не мога да дам мярка, но понякога по-голяма отколкото в живота!

Изпитвала ли си вълшебства, докато играеш своя роля?

Да. Но не мога да го опиша – сама го каза – вълшебство!

 

Какво те вдъхновява?

Ооо безброй неща – музика, актьорска игра, спектакъл, филм, концерт, нещо прочетено, нечия съдба, понякога може да е нещо намерено на улицата, или самата природа, въздуха, времето, скитник, клошар, дете… провокаторът на вдъхновението е разнообразен, колкото разнообразна е човешката природа.

А как вдъхновяваш ти?

Това могат само другите да кажат – приятели, партньори, колеги, зрители …

Без какво не можеш?

Любов, адреналин, музика, въздух, свобода и творчество.

Земно или неземно изкуство е театъра?

И двете и според мен е много важно това да бъде осъзнато, както от зрителите, така и от всички, които участват в създаването и случването му.

Вярваш ли, че човешката душа тежи 21 грама?

Да! Вярвам, че същността и реалното ни тегло е това. Останалото е материална обвивка и индивидуална тежина, които трябва да се научим как да използваме и управляваме – дали ще ги превърнем в наш съюзник или враг в жизнения ни път на земята, си зависи от всеки отделно …

Какво послание би отправила на хората, които искат да се занимават с театър?

Да бъдат честни първо и най-вече пред и със себе си. И ако изберат „Театъра” като свой път -  първо да си отговорят на въпроса „Защо?”, след което да бъдат верни до край на този отговор, и никога да не забравят първопричината… 

тагове: Мариела Станчева, интервю,