Топ новини:

Стефан Командарев: "Посоки е филмът на позитивната промяна за нашите деца"

08 Февруари 2018 коментара Мартина Петрова;
Стефан Командарев:

Средата на седмицата отведе пловдивчани в нови посоки с една извънредна прожекция и кратък разговор на традиционния киноден в клуб Фарго

След прожекцията на фестивала в Кан миналата година цялата зала стана на крака, обърна се и ни аплодира повече от 7-8 минути, това няма как да се опише, коментира режисьорът Стефан Командарев пред феновете си в Пловдив

„Българското кино се връща на картата не просто като светкавица. Вече говорим за процес!”

Най-новият български филм „Посоки“ постига нечуван успех. Лентата бе пердставена на „Международния Филмов Фестивал в Кан“ в категория „Особен поглед“. Събитието Стефан Командарев описа като „огромно напрежение“, а емоцията като „неописуема“. След представянето на прожекцията интернационалната публика, изправена на крака, не спирала да ръкопляска повече от осем минути. 

В последствие излезли статии в редица чуждестранни издания, които пишели, че в България има “нова вълна на киното”. Лентата е закупена за излъчване в множество държави, не само в Европа. 

Във филма се преплитат шест истории. Шест различни разказа в шест таксита. Сякаш всички са оплетени и са свързани помежду си, но напрактика нямат нищо общо. Свързва ги едно радио и бруталната действителност в България. С това журито е Кан е било впечатлено от българската продукция на Стефан Командарев и е заело място сред световните филми, представени на фестивала през 2017-та година. 

Излизайки от кинозалата, зрителите видно бяха преситени с всевъзможни усещания, повечето от които леко подтиснати, леко вглъбени в родната действителност.  А тя черна, груба, изпълнена с толкова смърт. Заредени обаче по своему, пловдивчани имаха шанса да се освободят емоциите с една неповторима среща със създателя на филма и да излеят болката си в диалог, който продължи близо два часа. 

"Обичам да правя нискобюджетни филми, а не да вървя с тълпата и да правя сериали. Това е моят път, който съм избрал и това ме отличава от останалите", така Стефан Командарев отговори на един от въпросите на публиката - откъде идва желанието и стимула да прави ново българско кино. 

В сряда вечер „Лъки - Дом на киното“ не само предостави възможността за много зрители да се насладят на новата кино - продукция „Посоки“. Филмът, излязъл на екран през 2017, беше излъчен специално, като след него последва среща и разговор с режисьора Стефан Командарев и актьорите Герасим Георгиев - Геро и пловдивската следа във филма Троян Гогов. 

Водещи на беседата бяха Стефан Димов и Мартин Касабов от „Кино клуб Пловдив“. Момчетата предразположиха и участниците, и публиката с позитивното си настроение и интересни въпроси, с които сами започнаха дискусията. 

"Смисълът на филма е светът на отделните хора и крачката към позитивна промяна. Трябва да си дадем сметка за реалната ситуация, в която се намираме. А тя е такава, каквато я показваме във филма. Моята мотивация да се захвана с него са двете ми деца. Трябва да направим така, че това тук да стане малко по-добро място за живот", сподели режисьорът на "Посоки".

Стефан Командарев не може да се съгласи с идеята на 80-90% от хората, които се примиряват с поражението. Признава, че филмът не е лесен, в никакъв случай не е забавление, но всички истории в него са истински. Да, това се случва около нас. Единият вариант е да правим филми за малкия процент хора в България, които живеят добре, или за 80-90 % от хората, които живеят в реалността от Посоки. Ако приемем тази реалност за нормална, значи сме съучастници, подчерта Стефан Командарев.

За режисьора не е достатъчно просто да върви срещу общия вкус и да недоволства. Той вижда смисъл в действието – когато правиш нещо в името на промяната. Неговият начин е екранизацията на идеята на „Посоки“.

Питайки дали ленатта е лична, момчетата от „Кино клуб Пловдив“ отприщиха вълна от думи и емоции. Командарев живо обясни, че филмът е познат на всеки. Близък е до самия него, защото започва и завършва със сцени, включващи дъщеря му. Сценаристът желае споменът и усещането да осатват у всеки, дълго след като е изгледал „Посоки“. Той иска хората да осъзнаят, че вярата е в тях самите. Да вярват във всекидневните малки стъпки.

Историите, с изключение на една, са истински, действителни. Тази, със заминаващия за Германия лекар, е случка с реален познат на Командарев. Точно това прави всичко толкова близко до зретеля и буди у него ураган от чувства.

„Посоки“ е директен и буквален филм. Диалогът е чистен от литературни термини с помощта на трима консултанти „таксиджии“, за да е възможно най-близо до реалния свят. 

Защо точно таксиджии? Тази идея също идва от личния опит на Стефан, който возен в таксито на професор по ядрена физика към БАН, вижда чудесния сценарий за социални кино.

„Има хора по софийските таксита от всички професии - кинаджии, музиканти, професори. Лицата на обществото. А на мен ми бе мечта, да напавя филм за комплексни личности, обхващащи аспекти от ежедневието.“

Стефан Командарев не излъчва свой фаворит сред случките, разказани във филма. За него всичко лежи на мястото си. Но не скрива трудностите при заснемането им. Разказва за липсата на пряк визуален контакт върху сцените, работата с една камера и съответната координация. През подготовката от година и половина, ежедневно търсели най-подходящите маршрути. Те  трябавло да отговарят на верметраенето на съответния сюжет за отделните истории. Това го первърнало в готов кадър на „жълтите колеги“, шегува се той.

Повече за емоцията по време на снимките сподели Герасим Георгиев – Геро, който внесе доста хумор в залата и направи вечерта значително по забавна. За себе си актьорът каза, че лесно успял да се потопи в образа си, защото преди вереме сам имал случки в живота, припокриващи се с откъси от неговата част на  сценария. Най-забавно, но и най-трудно, било заснемането на сцената с удара с павето. 

По мнение на Геро българското кино се нуждае от повече финансиране.

„Имаме кадрите, но нямаме възможностите. Само да имаше бюджет, киното щеше да е на съвсем различно ниво.“

Неговото желание е да се създават повече филми, които разказват проста, истинска история, лесна и достъпна за зрителя.  

Троян Гогов пък сподели, че се радва на подема на киното в последните години. Според тнего нискобюджетните филми са дали шанс на повече млади хора да се снимат в българското кино. А това докосване за него е било сбъдната мечта, точно каквато си я е представял. 

"Филмът е колкото и реалистечен, толкова има и моменти, които надали ще се случат. Моят герой е учител, който е тръгнал да се самоубива заради една бележка. Нали не смятате това за реалност", сподели актьорът от Драматичен театър Пловдив. 

Той разказа с възхищение за целия екип снимал филма. "Оператотът, който ме снимаше над моста стоеше само на един стол, вдигнат върху един кран. Реално, той беше в доста по-сериозно положение, отколкото аз на парапета на моста. А друг човек от екипа пък беше затворен в багажника на колата няколко часа, защото нямаше къде да стои. А интересното е, че тези хора ги забравяхме на няколко пъти, даже с единият не можехме да отключим багажника на едната "копърка", сподели той заедно с Геро.  

Ето и гледната точка на Илия Димитров за Посоки, която mediacafe.bg сподели още при представянето на филма в Пловдив в края на януари ТУК

тагове: посоки, живот, актьор, режисьор, кино, пловдив, път