Топ новини:

Българи, арменци и руснаци заедно изгониха зимата (СНИМКИ)

10 Март 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Българи, арменци и руснаци заедно изгониха зимата (СНИМКИ)

Празнувахме Сирни Заговезни, Пун Парегентан и Масленица на сцената „Ядрото“ с музика, прескачане на огън и хамкане

Отбелязахме един от най-важните празници в християнската религия - Сирни Заговезни. Денят, в който искаме прошка и я получаваме. Нашите братя арменци и руснаци, чиято общност е повече от развита в Пловдив, от друга страна, празнуват Пун Парегентан и Масленица. И трите празника поставят началото на великденските пости и настъпването на пролетта. И вместо да се делим, пловдивчани се обединихме и ги посрещнахме задружно с много веселие, на пъпа на града, или, за да сме по-точни на сцена „Ядрото“ в квартала на творческите индустрии „Капана“. Подобно общо честване се състоя за първи път през 2017 година и малко по малко се превръща в междукултурна традиция.

И като заговорихме за традиции, нека ви споделим какво научихме днес за обичаите по време на трите празника.

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е денят на кукерите, чиято роля е да прогонват злото, да изгонят зимната тъма и да възвестят идването на пролетта, чрез ритуален танц. Те са посещавали къщи, където има безплодна жена и не може да зачене, защото се е вярвало, че носят плодовитост. На този ден трябва да се подготви ритуална трапеза с всякакви видове сирена, масло, извара, кашкавал, без месо. Най-традиционното ястие, задължително за сирната трапеза, е баницата. Домакинята трябва да приготви и пита, която не се реже, а чупи. Позволено е да се сготви и рибник, защото постният цикъл започва от понеделник. Той се нарича Чист понеделник и е символ на физическо и духовно пречистване.

Друг обичай за българската традиция по високите части на планините е паленето на огньове, наречени оратници, поклади, сирници и прочее. Огънят се пали, за да изгони тъмнината и да привлече пролетното светло утро. До Сирни Заговезни се позволяват годежи. От там нататък навлизаме в забранителен период, който свършва октомври месец. Това е денят и в който се играе последното хоро преди Великден. Сковават се специални люлки за неомъжените, за да може да си намерят годеник или годеница. Момците хвърлят запалени стрели към къщите на момите. Която къща събере най-много стрели, значи помещава най-красивата девойка.

Пун Парегентан

Арменският празник Пун Парегентан символизира последния ден от безгрижния живот на Адам и Ева в райската градина. На следващия, те биват изгонени на земята. Именно постите са начин да опростят греховете си и да бъдат приети обратно в Едем. Подобно на Сирни Заговезни и на Пун Парегентан се ядат само постни ястия, като се добавя и халва с орехи или фъстъци. След вечеря идва ред на хамкането, в което децата се опитват да уловят парче халва на конец само с уста. Ритуалът носи здраве и благоденствие на малчуганите през цялата година.

Станахме свидетели на примитивен традиционен календар от глава лук, в който се забиват седем пера, най-често от кокошка или пуйка. На две от тях се връзват зелен и червен конец. Зеленият е за Цветница, а червеният за Възкресение. Календарът се нарича мормороз и отброява оставащите недели до Великден.

Масленица

Руснаците, подобно на нас, обичат да си ходят на гости, но се черпят с палачинки, наречени блини. Те са задължителен елемент на Масленицата, защото символизират слънцето. Хората вярвали, че се зареждат с топлината и силата му, когато ги ядат. Масленицата в Русия е празникът на добрата реколта и плодородието, затова е позволено да се консумира млечна храна.

В древността, руският народ е наричал деня Комоедица от думата „ком“. Така са казвали на мечките, които първи подушват пролетта. Хората им носили палачинки, за да ги омилостивят. От тук идва и известната руска поговорка, че нищо не се постига от първия път. Първата палачинка се изхвърля, а останалите се дават на мечките.

Според археологически данни е възможно Масленицата да е най-старият оцелял славянски празник. В началото му задължителна дейност била пързалянето с шейни, теглени от коне. В него задължително участвали всички юноши. Масленицата продължава цяла седмица, а всеки ден от нея си имал собствено име. Така до Чистия понеделник, в който руснаците задължително се къпели в баня, а жените миели посудата от трапезата и я попарвали, за да я прочистят.

На сцената в „Капана“ се изявиха още Теодора Колева от НЧ „Съвременник“ с ръководител Цветомира Крумова; кукерите от фолклорен ансамбъл “Слав Бойкин” към Народно читалище “Кирил и Методий” в гр. Раковски; Елена Григорова. Танцува се традиционен руски танц ручейок, прескача се огън, раздадоха се вкусни палачинки, а за финал се запали чучело, с което прогонихме зимата и посрещнахме с отворени обятия новия живот. 

Празникът на сцена „Ядрото“ се организира от НЧ „Захари Стоянов-1984“ и Фондация „Пловдив 2019“

                               

тагове: Капана, Ядрото, Пловдив, Сирни Заговезни, Масленица, Пун Парегентан, кукери, празник