Топ новини:

Фестивал „Траянови врата“ – пазител на българската памет и традиция

08 Август 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Фестивал „Траянови врата“ – пазител на българската памет и традиция

Историческите възстановки са дейност по пресъздаване на аспекти от определен исторически период или събитие и са предназначени за образоване на обществеността и по-добро разбиране на миналото

На 17 и 18 август българите и всички запленени от българската история ще могат да посетят един от онези исторически фестивали, които се налагат като традиционни, макар и от краткото време, от което се организират. Фестивалът „Траянови врата – величие и памет“ не се бори срещу модерния свят, а доказва, че миналото може да върви успоредно с него, като лоно, от което можем да черпим единствено ползи – знания, поуки, добри и лоши примери. На него ще може да се запознаете с бита и традициите на траки, скити, готи, славяни и българи.

Той се организира от „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол”, Сдружение „Дукс Антика” и Крепост „Траянови врата” Община Костенец, като тази година за първи път Общината няма възможност да подкрепи финансово инициативата. Затрудненията не плашат организаторите и гост-реанакторите, затова те решават да участват на собствени разноски, само и само да съживят този отминал български дух, макар и за два дни.

Събитието ще е с вход свободен за всички посетители, а дни преди началото се свързахме с Жасмин Първанов от „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол”, за да си поговорим за фестивала, за трудностите по пътя на реанакторите и за запазването на родовата памет.

- Разкажете ни малко повече за фестивала „Траянови врата“. Кога се зароди за първи път и с каква цел?

Фестивалът „Траянови врата – величие и памет” се зароди като идея и предложение от екипа на крепост „Стенос” при прохода „Траянови врата” през 2017-та, а неговото първо издание се подготвяше в продължение на една година. То се осъществи на 18 и 19 август 2018 година в пределите на крепостта, благодарение на подкрепата на Община Костенец и ОП „Траянови врата” с дейната организация на „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол” от град Варна. Целта на фестивала е да привлече вниманието на широката общественост в България към нашето културно - историческо наследство, пресъздавайки историческата действителност на хората, населявали крепостта през епохите на Късната античност и Средновековието, като акцентът е насочен към популяризиране на великата победа на Самуил над Василий ІІ.

- Защо избрахте да почетете именно този период от българската история?

Българската войска, предвождана от Самуил през 986 година, е посрещнала завоевателя Василий ІІ именно в прохода „Траянови врата”. Победата в тази битка е триумф на българското оръжие и единствено позорът на бягството е спасил главата на Българоубиеца. Крепостта „Траянови врата” е свързана с тази победа и няма по-подходящо място за иницирания от нас събор на сдруженията за исторически възстановки. Подобен акт е още по-важен при несекващите посегателства на някои от македонските ни съседи върху тази драматична глава от българската история.

- Как са живели българите през Средновековието? Обрисувайте ни малка част от българския бит в тези времена.

Трудни времена на оцеляване, времена на битки.  Животът на хората през Средновековието се е променял в зависимост от дейността им. През различните периоди се наблюдават различни начини на използване на заобикалящата ги среда, както и различни жилища - от преносимите шатри и юрти, през землянки и полуземлянки (добре познатите ни до преди век уземници), до стабилни постройки от камък – къщи и дворци. Заниманията на населението в повечето случаи е скотовъдство и земеделие, не рядко и дълга военна служба.  

- Коя е магията на крепостта Траянови врата, която Ви превлича да създадете фестивала там?

Българският дух! Ние вярваме, че за да продължим заедно напред, трябва първо да се пречистим от наслоените завист, недоверие и бездуховност. За щастие, българската история ни предлага множество извори на национална гордост и родолюбие. Един от тези извори блика сред чукарите на Траянови врата. Нека заедно да измием очите си в бистрите му струи и да се вгледаме един в друг!

- Какво да очакват посетителите на фестивала тази година?

Тази година на фестивала „Траянови врата – величие и памет” посетителите ще могат да видят много повече исторически представени периоди, ще се запознаят с Античността, Късната античност, Ранното и Късното средновековие. Ще се запознаят с бита и нравите на предците ни по много по-интересен и атрактивен начин, като наблюдават разказаните от възстановчиците случки и събития, облечени максимално автентично, пресъздаващи определена историческа действителност, повлияла на нашата история и оставила трайна следа, описана от хронисти и запазена в старите ни книги. Ще наблюдават ритуали за битки и плодородие, самите битки между войскарите. Ще могат да опитат средновековна храна на специално отредено място. Ще видят на живо част от нашата история – сцена на династически брак на висш болярин със знатна куманка. Вечерта ще се освети от огън и сенките на предците ни.

- Вие сте част от организацията и на пловдивския фестивал "Пловдив - древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство"Как се развиват историческите възстановки в страната ни и има ли смисъл от тях?

Историческите възстановки или, наричани още, исторически реконструкции представляват дейност по пресъздаване на аспекти от определен исторически период или събитие и са предназначени за образоване на обществеността и по-добро разбиране на миналото. Историческите възстановки са културно-просветна дейност, от която обществото има нужда. Историческата реконструкция не е театрална постановка, екипировката и оборудването на един реконструктор не са театрален реквизит. Огромно значение има връзката между музейното дело и реконструкцията – реконструкторите са тези, които придават живот на артефактите и демонстрират по какъв начин са се използвали. Без музейната дейност реконструкцията е невъзможна, тя не я замества, а я допълва и ѝ придава допълнителна свежест.

Възстановките в България засягат периодите на Античността, Средновековието, Възраждането, борбите за национално освобождение и войните за национално обединение от 19-20 век. Идеята за историческа възстановка датира още от епохата на древен Рим.В България идеята за това се формира след 1990 година, когато се създават колекционерски клубове, които поставят началото с осъществяване на първите възстановки от периода на борбите и войните за национално освобождение. Дейността се разраства след 2000 година с появата на нови клубове, групи и свободни реконструктори, а след 2004 година и с разделянето на част от клубовете. След 2010 година дейността е в застой поради липсата на инициатива, от страна както на реконструкторските клубове, така и на заинтересованите управленски структури. След 2012-2014 година се наблюдава повишаване на ръста на историческите възстановки, умножаване на групите за историческа реконструкция и свободните реконструктори, обхващане на по-големи исторически периоди и като цяло се наблюдава висок и бърз прираст на групи и провеждани събития в цялата страна. Към настоящия момент се наблюдава наличието на голямо количество качествени реконструкции, не липсват и компромисни, както и грешни реконструкции. Главно това се случва на фестивали и събори, честване на важни битки, празници, семинари, изложби, открити уроци. Фестивалите - събори са събития, които се осъществяват на места, свързани с историята – крепости, селища, исторически местности, в повечето случаи са тематично свързани с местата, на които се провеждат. В тази връзка, самите фестивали и събори допринасят много за популяризиране на тези исторически места и свързаното с тях културно-историческо наследство. Именно и от това историческите възстановки придобиват своя реален смисъл.

- Казвате, че родовата памет на България е сломена. В наши дни българите спомнят ли си? Почитат ли?

Родовата памет на България е сломена до толкова, до колкото ние позволим. Не са малко примерите на възстановени исторически места в страната, на исторически и археологически резервати, архитектурни паметници и селища - резервати. Всичко това съчетано с немалкото примери на множество исторически и етнографски събори и фестивали, събори на народното творчество и културното ни певческо и танцово наследство, доказва, че родовата ни памет е жива. Днес твърдим, че времената са тежки, но те винаги са били такива. Оплакваме се, че искат да ни отнемат и малкото, което имаме, но това винаги е било така. Страдаме от липсата на общност и национална кауза - това не винаги е било така. Нека да се вгледаме един в друг, може би ще видим това, което бранителите на България са виждали сред събратята си. Хора, за които е чест да загинеш. Хора, с които е привилегия да живееш.

тагове: фестивал, траянови врата, история, минало, бит, българия, възстановка, реанактор, свищов