Топ новини:

Ивайло Добрев: „Сезоните се разпадат, всеки на своята самота”

28 Април 2014 коментара Славена Шекерлетова;
Ивайло Добрев: „Сезоните се разпадат, всеки на своята самота”

Ивайло Добрев е роден през 1983 г. в Русе. Публикува стихове в Литературен вестник, Dictum, Кръстопът, Litclub - Литературен клуб, Public-Republic и др. Автор е на две поетични книги, преди месеци излезе третата му „Птица в ключалка”. Носител е на награда от поетичен конкурс по случай 130 години от рождението на Сирак Скитник. От една година Ивайло е щастлив баща на Ясен и живее в София, заедно със семейството си.  С майката на Ясен - Маги освен, че създават семейното гнездо, сътворяват и общи проекти. За новата му книга Марин Бодаков пише: „Нахално честни, красиви – стиховете на Ивайло Добрев са като добре контролирана експлозия. Експлозия в забавен каданс, която връща света към жизнените му основания”.

И като махнем панделките и украсите

и този отвратителен възторг

поезията е хладно оръжие

(откъс от „Благословена сестро”)

Преди  „Птица в ключалка” има други две издадени твои стихосбирки. Защо наричаш тази първата ти поетична книга?

Тази поетична книга я водя като първа, защото се доближава най-много до това, което исках да стане. Преди това съм издал две книги по мои хрумвания, бяха съвсем в друг период, наричам го опознавателен. Иво Рафаилов направи страхотна корица. Работех с много готини хора и тази книга стана такава благодарение на екипа. Илко Димитров -редактор, Мая Любенова – коректор. Много е важно с какви хора работиш. Това е екипна работа малко или много. В книгата се събраха два периода. Едните неща са от първата ми година в София, а другите са много пресни. Намирам времеви разлики, които мога да ги позная от състояниято на стиховете в книгата.

Какво те вдъхновява? Някои от стиховете или кратките разкази могат да се прочетат във Фейсбук, изглежда почти всичко около теб може да те подтикне да пишеш. Човек може да остане с впечатление, че мислиш в поетична форма.

Да, но гледам стиховете да не ги опоетизирам. Това винаги ме грози по някакъв начин. Опитвам да запазя суровост на нещата и те да не добиват много бонбонен вкус. От сантимента изпитвам див страх.  Вдъхновяват ме ситуации. Може би сега, поради по-малкия ми досег с външния свят, стават по-наситени нещата. Семейното гнезденце пък ми помага, защото там стават големи вътрешни противоречия. Смея да твърдя, че съм щастлив баща. Но в някой моменти този мой стар маниер за луда свобода се... разбива лека – полека. Стар навик. Аз винаги съм живял по-свободолюбиво, сам съм обикалял градове и т.н.. Сега за първи път се блъсквам с такъв род интимност и има някакво опитомяване, което много ме облагородява, защото не може само с рогата напред, както аз съм свикнал.

Значи никак не ти е скучно вече. „С глада дойде жаждата, с жаждата дойде желанието, с желанието дойде скуката, а срещу нея никой не може да се изправи” (част от стихотворението „На куката на скуката”)

Това е едно от първите неща, които написах, когато дойдох в София преди 4 години. Тогава все още живеех сам. Сега вече... никаква скука. Няма и помен. Дори по някое време опитвам да додрапам до някаква скука. Излизам от вкъщи и отивам до една църква близо до нас, много хубава и там стоя един час, докато Маги приспи Яската. Имам нужда от такова време, да остана абсолютно сам.

Повечето ти стихове са свързани с някаква история, която стои зад тях. Те са част от нея и това е много силно осезаемо.

Те са може би част от история, която се страхувам да разкажа от - до, и за да не изгубя най-ценната нишчица, най-важната, искам само нея да покажа. Много пъти не ми се получава, но в тия моменти, когато ми се случва е страхотно.

Любим момент от твоята книга?

Може би най-кратките ми неща. По някакъв начин или се ориентирам към много кратки форми – поетични или пък кратки разкази. Любим ред от думи имам. „Сезоните се разпадат, всеки на своята самота”. Свързвам го с момента, когато успях да уловя това нещо и да наредя думите, които съответстват на този момент. Беше някакъв преход от зимата към пролетта. Бях в София, в дворчето на къщата, стоях си и си блуждаех. Имаше някакви много магични смени на пейзажа и времето.

Какво е птица в ключалка за теб? Ти самият чувстваш ли се по този начин?

Заглавието винаги ми е било много трудно, но този път го измислих с помощта на жена ми Маги. Избрахме няколко неща и стигнахме до него. Птицата я асоциирам с езика по някакъв начин, който все още е единствено и само затворен и наблюдава нещата, без да ги оценява какви са и същевременно ключалката, защото езикът е и някакъв ключ, който отключва състояния. За това реших, че птица в ключалка горе-долу съответства на общия тон.

Да, чувството ми за птица в ключалка напоследък се засилва. Това е мое вътрешно изфабрикувано ограничение. Имам нужда явно от някакви вътрешни сблъсъци. Не че реално ги има, но може би са ми полезни. Така успявам да се изразявам. Понякога се чувствам точно като птица в ключалка.

За теб кои са съществените неща?

Семейството ми и това, което ми се случва в него. Това е уникално преживяване. И е предизвикателство ежедневно към цялото ми същество. Като човешко същество, като пишещо същество. Което едновременно ме изморява, но и успявам да се докосна до една друга същина на живота.

Когато бях сам се намирах в тотален хаос. Дори те обзема гняв и започваш да се озлобяваш в някакъв момент. Не можеш да видиш нищо. И си в някакъв стрес, хаос, страх. Сега нещата започват да слягат от тоя досег с другия човек. Макар, че с Маги сме от 2 години заедно.

Извън семейното гнездо, къде другаде се „срещате” с Маги?

Тя е сценограф, режисьор, прави спектакли и куклени представления за деца. Тя ги прави от - до, само дето не ги играе (смее се). Направихме заедно едно представление „Топлата ръкавичка”, което се игра в Кукления театър в София. Заедно писахме римата, стана много добре.

В книгата има стихотворение, което е посветено на Маги. А цитираното долу не е изрично обозначено, но се „измъква” самó:

Стриптийз

Трябва ми само малко фантазия,

По-голяма от Азия и по-малка от Африка,

Още докато хапех утробата си да те видя.

 

Щом те видях на върха

пред очите на моите очи.

 

Любовта се измъкваше,

любовта се измъкваше,

любовта се измъкваше,

тя се измъкваше.

 

Нито тъжно, нито пък весело,

за да те гледам само аз,

като птица,

вградена в ключалката.

Може ли да се каже, че е за Маги този „Стриптийз”?

Може. Да. Маги беше бременна, когато го написах. 

Вероятно следващата книга на Ивайло Добрев ще включва не поезия, а кратки разкази или както ги нарече той „откъси”. Откъси от реалността, душевността или от уханието на хляб или пък банички. Според ситуацията. Уловили поне една от нишките на неуловимото или това, което е малко по-невидимо от видимите неща за забързаните хора, които мислят в минималистичен стил. Нищо против стила. Напротив. А този кратък откъс влиза в полезрението на  авторите на „Малки истории” по БНТ, които канят Ивайло в една от поредиците им. „Жената, която има баничарница до нас, сигурно става в 4 сутринта, и аз съм работил на подобно място, зная колко рано се става, за да се подготви всичко за така чаканата закуска, почистват се тави, стърже се, реже се, разделят се пликчета, нареждат се витрини, чистят се плотове, загряват се фурни, та тази жена е винаги усмихната, има особено отношение към закуските, а те са дъхави и сочни, баници, кифли, кренвиршки, пици, калцонета, от време на време се провиква - какво става с калцонето, има ли пици, готови ли са баниците, кога ще станат кифличките, а хората прииждат, опашката излиза извън закусвалнята, когато дойде моят ред, винаги си избирам коя закуска да ми даде, пускам стотинките на монетника, този звън на стотинки в монетника и очакването да ми даде избраната от мен закуска са чист ритуал, внимавай, ми казва тя, калцонето е горещо, или пък - искаш ли да ти затопля пицата, че е малко студена, сложи си шарена сол, така е по-хубава, о, забравих кашкавалките, тези бухнали женици с източени шии и корички залепени за черните тави..”

Ивайло: Направи ми впечатление отношението на жената там. Много рядко се среща да видиш въодушевен продавач на баници. Първо помислих, че това е неин бизнес, но се оказа, че тя просто работи там. Текстът беше кратък, но успя да събуди интереса , така и ме поканиха в „Малкии истории” по БНТ. Имам идея за книжка с... откъси, по-скоро. След време ще започна да я сглобявам, да се откъсна от тази форма на поезията и да опитам да навляза в нещо друго.

тагове: книга, жанет, ивайло, добре, птица, ключалка