Топ новини:

„Малък театър на края на света“ показва евентуалния край на света

27 Ноември 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
„Малък театър на края на света“ показва евентуалния край на света

„Опус II“ на театрална компания „Театър дьо ла Масю“, водена от френския режисьор Езекиел Гарсия-Ромеу е една мрачна глътка бистрота

Спектакъла ще се играе до 29-ти ноември във Военен клуб Пловдив

Мога да си представя цивилизация без писменост. Без вестници, романи, стихосбирки и пиеси… Мога да си представя свят без изложби. Без концерти, киносалони, даже без телевизия… Мрачен свят – но все пак възможен. Човек на какво ли не е свиквал? Не мога да си представя обаче цивилизация без търговска улица. А може би по-точно – без пазар. И накрая на пазара – непременно театър. Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица. В него се продават зрелища.“ – Леон Даниел.

„Малък театър на края на света… Опус II“ не е просто съвременен куклен театър и не просто продава зрелища, но наистина е затикан в края на улицата, в края на света. В края на света, случващ се в умовете ни. Затирен е там дълбоко, пренебрегван, защото го показва такъв какъвто е в действителност, след като премахнеш всички краски. След като свалиш цветните воали с призрачен оттенък. След като избършеш грима на заблудата, в която предпочиташ да вярваш, за да спиш спокойно нощес. Не е нужно дори да набляга на гротеска – тя е в нас и извън нас, така или иначе. Просмуква се през порите, завладява съзнанието, видоизменя ни, изкривява ни, превръща ни в животни, но не в тези, които познаваме. А в други – жестоки заради самата жестокост. Алчни заради егоистичното усещане да си „над“. Над останалите, над човещината, над самия живот, забравяйки, че никой не е над самия живот…

Това представлява „Опус II“ на театрална компания „Театър дьо ла Масю“, водена от френския режисьор Езекиел Гарсия-Ромеу – една мрачна глътка бистрота. Пърформансът не е нещо, на което можеш да дадеш ясно определение. Не случайно използвам чуждицата, защото за такъв вид изкуство не съществува точна дума на български език. Просто никоя няма да е напълно вярна, нито напълно достатъчна. То е извън нормите, лети над разбиранията и копае под класиката. Не само копае, а я раздира, захвърля я настрана, все едно ѝ крещи: „Хей…събуди се. Спри да даваш празни надежди!“. Представлението е толкова силно именно, защото показва на зрителите си всичко лошо, с което се сблъскваме и което причиняваме. Как съсипваме Земята и собствените си ценности. Как сме отдадени на меркантилност, популизъм. По един истински начин, с помощта на кукли и театрално-инженерни произведения, удря точно в целта и на нас ту ни се иска да извърнем поглед от срам, ту не можем. Трудно ми е да Ви го опиша, а и не трябва. Сами трябва да го видите, за да разберете това най-скъпо зрелище. Скъпо е, защото не заплащате само с пари, но и със съвестта си.

Спектакълът ще се играе до 29-ти ноември във Военен клуб Пловдив на ул. „Иван Вазов“ 2 от 19:00 часа, а колаборацията е между френската компания и младите артисти от Държавен куклен театър – Видин – Христо Иванов, Маргарита Костова, Теодора Рашед, Пламен Канев. Участват още Ирослав Петков, Тиери Хет и самият Езекиел Гарсия-Ромеу. Към тях се присъединяват и музикантите от Държавна опера Пловдив – концерт майстор Мичо Димитров, Спаска Боянова – виола, Антоанина Юрганджиева - виолончело и Виктория Каринова – втора цигулка.

След спектакъла направихме блиц интервю с актьора Христо Иванов и с режисьора Езикиел Гарсия-Ромеу. Ето какво разказаха те:

- Христо, как се създаде колаборацията между видинския театър и френската театрална компания „Театър дьо ла Масю“?

Доколкото знам, преди Езикиел да се свърже с нашия театър, е предложил проекта си на други български театри, но те са отказали, защото е странен и непознат за българите. Но нашият директор Павлинка Трифонова се съгласи да бъде партньор и благодарение на нея ние участваме в представленията. Аз съм щастлив, че съм част от тази колаборация, въпреки пречките и спънките. Комуникацията ни е доста трудна, защото ние не говорим френски, а те не говорят много добре английски. Имаме преводач, който ни помага, разбира се.

- Какво научихте от Езикиел и неговите колеги?

За мен, като артист, този проект е голямо предизвикателство. Научихме техния начин на мислене и работа, която доста се различава от това, което ни преподават в Академията. Те не искат да си обясняваш всичко на сцената, да носиш послание и твое отношение към героя. Точно обратното – този тип театър е асоциативен и не трябва да се конкретизира образ, предмет и прочее. Целта е публиката свободно да асоциира видяното през собствената си призма. Също така научихме техниката за изработване на куклите.

Трудно е, но през тези няколко години, в които сме заедно, получихме страшно много познания и опит, особено при визитите ни във Франция. Артистите там са много по-освободени. Нас ни учат малко под строй, подобно на войници – да пристигаме в залата по-рано, да сме облечени подходящо за репетиции, да сме минали през физическа и психическа подготовка. При тях е обратното. Те не държат на сценичен костюм, особено в подобен вид пърформанси. Всеки пристига както си иска, стига да не е облечен с нещо прекалено шарено и лъскаво. За мен лично това обаче е минус. Аз предпочитам българския начин – да се подготвя, да се настроя.

- Езикиел, какво е усещането да играеш с български артисти? Лесно ли се приспособиха към Вашия метод на работа?

Чувството е много хубаво! Всички се адаптираха бързо. Бяха много любопитни да открият тази специфична Вселена, защото нямаха навика да правят съвременен театър. Получи се много добра динамика между всички ни, което само носи допълнителен опит към индивидуалното ни изкуство.

- Подобен вид театър не е добре познат на българския народ. Как може да се промени това? По какъв начин може да се предизвика интерес в хората, за да посещават подобни представления?

Мисля, че първото важно нещо е подобни пърформанси да се случват. Да има хора, които ги създават, за да може публиката да се приспособи.Oстаналото е въпрос на нагласа и смелост.

- Във вашите спектакли визията за ежедневието е доста мрачна, тъмна, проблематична. Наистина ли вярвате, че светът е такъв?

Да, така го виждам или по-скоро такава е нашата цивилизация. Само погледнете новините по медиите. Те са масово отрицателни, без никаква критика. Ние не искаме да отчайваме зрителите, но искаме да ги накараме да мислят. Самата идея, че се събират артисти от различни държави, които творят заедно е нещо позитивно. Изкуството може да бъде положително, въпреки че на сцената показва проблемите на сегашното време. Целта ни е да докоснем публиката, да събудим чувствата ѝ, да се замисли и ако това се случи, до някъде сме успели да спомогнем за една бъдеща промяна.

Спектакълът е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата

Снимки: Десислава Тодорова и Akis Pandis

тагове: театър, малък театър на края на света, Езекиел Гарсия-Ромеу, Христо Иванов, държавен куклен театър видин