Топ новини:

На пътешествие с театър ХЕНД в "Страната без остриета"

12 Февруари 2018 коментара Младежка медия;
На пътешествие с театър ХЕНД в

Във всяко детство присъства поне частица от таланта на италианския писаетл Джани Родари

Спомняте ли си „Приключенията на Лукчо“? А „Подвижният тротоар“? За да достигне малко от творчеството на Джани Родари и до нашите деца, театър „ХЕНД“ представя детска куклена постановка по разказа „Страната без остриета“. 

Режисьорът Иво Игнатов показва нагледно, забавно и интересно на малчуганите, защо трябва да се спазват парвилата. В рамките на 35 минути малки и големи ще могат да се потопят в света на приказката.

За сюжета няма да разказваме. Оставяме на вас да прочетете произведението част от „Приказки по телефона“. А на 17-ти февруари ще можете да видите неговата материализация на сцена.

Джани Родари – „Страната без остриета“

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна, където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по ръката.
- Я гледай! - възкликнал Джованино.
Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал.
- Не знаете ли, че е забранено да се берат рози?
- Много съжалявам, но и не помислих за това.
- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:
- Извинете, може ли да погледна сабята Ви?
- С удоволствие, ще Ви я покажа - отговорил пазачът.
Разбира се и сабята била без острие.
- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял били написани с главни букви.
- А пирони употребявате ли?
- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готвел да глътне цяла торта наведнъж.
- Моля Ви се! Не искам да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
- Но... тук е прието така - обяснил вежливо пазачът. - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.
- Ама, на пазача ли?
- На пазача.
- Но това е несправедливо, това е ужасно!
- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте!
- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.
- Щом е така - решил пазачът - трябва да Ви придружа до границата.
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета.

И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.

тагове: приказки, деца, постановка, театър, режисьор