Топ новини:

Младежките делегати представиха промените в образованието за деца с увреждания на сесията за социално развитие на ООН

18 Март 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Младежките делегати представиха промените в образованието за деца с увреждания на сесията за социално развитие на ООН

До 6-ти април се приемат кандидатурите за бъдещите младежки делегати на България към ООН

За поредна година се проведе Сесия на Комисията за социално развитие на ООН. През 2019-та тя отбеляза 57-мото си издание. На всяка втора сесия се приема по една младежка резолюция за социално развитие. В комисията не участват всичките 193 държави в ООН, но България е член за поне още три години. Нашите младежки делегати, взели участие в сесията с подкрепата на Министерството на външните работи, бяха Явор Гочев от София и Дилиян Манолов от Пловдив. Тя се състоя от 11-ти до 21-ри февруари в Ню Йорк, като резолюцията бе внесена от Португалия и Сенегал.

Всичко започва с реч на пратеник на главния секретар на ООН и специални агенции и програми на ООН. Следва всяка държава да представи доклад за социалното си развитие. Специалното на държавите, които са изпратили младежките си делегати е, че тези доклади не се произнасят от посланиците, а от младежките делегати и фокусът още повече набляга върху младежкото овластяване. В тази сесия, за разлика от октомврийската, имаше много по-слабо присъствие на делегати. Още една новост бе вкарана през февруари – за първи път Форум на високо равнище за младежта бе отделен от комисията. Вместо това ще се състои през два априлски дена, поради което много от страните членки не са успели да заявят своето участие.

Пред нас застанаха Дилиян Манолов и Явор Гочев, за да ни разкажат за Сесията, до какво е довела и в каква насока върви социалното развитие на България.

                        

- На какво набляга българският доклад и какъв период от време обхващат изследванията?

Дилиан Манолов: Първо се изнася докладът, а след него се организира едно или няколко съпътстващи събития. Нашето беше за образованието на деца с увреждания. То е последващо от октомврийското ни, което бе насочено към развитието на хора с увреждания. Съорганизирахме го с младежките делегати на Чехия. Включиха се постоянните ни представителства, посланиците на двете държави и панелисти от УНИЦЕФ и Дирекцията за социално развитие. Успяхме да го реализираме в сградата на ООН, което е голяма рядкост за младежки събития. Фокусът обхваща последните промени от 2016-та година до сега, докато чехите наблягат само на 2018 година. Разликата между двете държави е, че в България промените са насочени към проактивното образование на учениците, което да не нарушава човешките им права. Нашият посланик Георги Панайотов специално спомена, че е важно ресурсните центрове да приложат тези промени практически, за да се помогне реално на децата. От друга страна, фокусът на Чехия е върху мобилността на хора с увреждания в градска среда.

- Какви са тези настъпили промени от 2016-та до сега?

Дилиян Манолов: РЕХ центровете стават все по-значима част от прилагането на промените на регионално и местно ниво. Съобразяват се много повече с нуждите и интересите на децата. Все още не могат да отделят ресурс за извънкласните им занимания, за лични участия по различни форуми, конкурси, извънградски проекти. Но очакваме в близко бъдеще да се включват много по-активно в подкрепата им. Двете училища за хора с увредено зрение и трите за хора с увреждания в слуха, започват да се превръщат, по-скоро, в центрове за ноу хау да се работи с тях, а не толкова в учебна институция.

Всяка година се увеличава броят на децата с увреждания, които отиват да учат в обществени училища. Индивидуалният подход към всеки ученик съществува от доста време при нас, за разлика в други държави. Именно този подход е една от каузите на УНИЦЕФ, която ние вече сме постигнали.

- Като споменахте фокуса на чехите… на какво ниво е България в интеграцията на градско ниво за хора с увреждания?

Дилиян Манолов: Тепърва започват промените в това отношение, защото достъпната градска среда, до момента, не е стандартизирана. Изглежда различно за различните градове. Ако говорим за рампи за инвалидни колички, например, вече изпълнените трябва да се преизпълняват, тъй като са твърде стръмни. Много често срещам такива проблеми дори при обществените сгради.

- Как практически ООН подпомага проектите, включително българските, заложени в структурата му?

Явор Гочев: Работата на OOН често бива неглижирана от хората, защото те не са запознати с механизмите на работата на организацията и я възприемат като нещо далечно и тромаво. Разбира се, изисква се изключително много работа и последователност, за да могат 193 държави да постигнат консенсус върху дадена тема или въпрос. Докато хората рядко се замислят за тези процеси, почти всеки от нас знае нещо или е чувал за УНИЦЕФ (Детския фонд на Организацията на обединените нации) или ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура), например. Това са програмите и фондовете, чрез който ООН изпълнява своята работа на място, във всяка отделна държава, като УНИЦЕФ и ЮНЕСКО са сред най-разпознаваемите в България. Например УНИЦЕФ предоставя техническа подкрепа на МОН за изпълнението на Националната стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система. 

- Какво, всъщност, се случва с хората с увреждания, след като приключат средното си образование? Как се реализират оттам нататък

Дилиян Манолов: Моето лично мнение като човек с нарушено зрение е, че трябва да се върви към обучаване на бизнеса и университетите към работна и учебна среда, която да е максимално включваща и подкрепяща хората с увреждания. Най-голямата платформа, която се занимава с намиране на работа на хора с увреждания, обучава бизнес средите, че когато се наеме човек с увреждане е много по-вероятно да се задържи на работа, отколкото човек без увреждане. Което, от лично моя гледна точка, отново е един вид деление. Номерът е просто да представим на висшите учебни заведения и работодателите какво могат да постигнат с тези кадри, защото истината е, че имат изгода от студенти и работещи с увреждания. И данъчни, и социални, а и голяма част от нуждите им са покрити от държавата. Единствената статистика в България показва колко на брой са активно заетите хора с увреждания. От 2015-та до 2017-та цифрата се колебае между 21-28% на година. На фона на останалите страни, това процентно съотношение е много добър резултат, но на ниво ООН е незадоволителен. Тяхната цел е до 2030 година да се достигне до над 50% трудова заетост.

                         

- Разкажете ни за проектите и идеите, които ще реализирате до края на мандата си.

Явор Гочев: До края на мандата, заедно с Дилиян, сме се фокусирали върху уменията на 21 век, който ще са нужни на подрастващите поколения, за да могат да бъдат пълноценни граждани на обществото, в което живеят.

Ще провеждаме събития в училища и университети с цел да обсъдим с младите хора какви са тези умения, къде могат да ги придобият и как могат да ги приложат на практика. Също така се опитваме да правим работата на ООН по-видима и достъпна за подрастващите, като в момента превеждаме на български редица документи свързани с младите хора.

Едновременно с това ще започнем кампания за популяризиране на езика, използван в ООН. С две думи – ще се опитаме да обясним често използвани фрази и думи от езика на ООН, които понякога остават неразбрани.

- Какво ще посъветвате бъдещите младежки делегати, на които ще предадете щафетата? Към какво трябва да се стремят?

Явор Гочев: Набирането вече започна, а кандидатурите се приемат до 6-ти април. Освен лично кандидатстване, активна личност може да бъде номинирана и от страничен човек. Ще посъветвам тези, които ще дойдат след нас, да бъдат максимално подготвени и да се възползват от възможността, която им се предоставя, защото да представяш българската младеж на такова ниво е изключителна привилегия. По-малко от 40 държави имат подобни програми и новите делегати  ще трябва в много кратки срокове да научат изключително много неща, като ние ще се постараем да им помогнем в този процес.

тагове: ООН, Младежки делегати, Явор Гочев, Дилиян Манолов, Ню Йорк, България, Министерство на външните работи, Образование, Хора с увре