Топ новини:

Емпатия в ликвидация

17 Ноември 2014 коментара Павел Начев;
Емпатия в ликвидация

Разказ на Павел Начев - част от един от екипите в Art Innovation Challange - част от форума Empatheast, които предизвикаха пловдивчани да променят градска среда чрез изкуство.

Преди десетина дни аз и мои приятели, с които творим заедно, кандидатствахме за участие в предизвикателство за промяна на градската среда на фестивала Empatheast.

Фестивалът се проведе от 14-16 Ноември в Пловдив с множество международни лекции, workshop-и и предизвикателства към участниците, сред които и Art Innovation Challange. В него различни творчески колективи имаха за задача да преобразят чрез творчество, инсталации, пърформанси на определено градско пространство. На нас ни се падна пространството между Пощата и началото на ул. „Гладстон“ - точно над тунела под пощата.

Разработихме мащабна идея и журито, с представилтели от Фабрика за идеи, колектив Космос и „Пловдив 2019“ ни одобри, като се ангажираха да заплатят разходите за материалите, а трудът ни да е доброволен. Ентусиазирани от изключително хубавата идея на самия фестивал и на нашата задача, ние петимата запретнахме ръкави и една седмица работихме по организацията.

Започнахме строитеството на инсталацията в петък, с работа от 8 сутринта до 3 вечерта – 19 часа под дъжда - и завършихме основната част в Неделя.

Концепцията на проекта ни се гради върху контраста и дуализма – черно-бяло, добро-лошо, любов-его. В началото на улица Гладстон опънахме платна от двете страни. От едната – черен плат, който закрива дърветата /природата/, оформен като фуния която поставя капаци на човешкото съзнание и с изписани на него думи като – Егоизъм, Алчност, Страх...

От другата страна е белият плат – хоризонтален, като символ за безграничността на любовта, емпатията и доброто, без думи, защото доброто е самодостатъчно, а на мястото, където достига дръвче – платът спира и продължава след това. Ироничното е че докато подготвяхме тази част от инсталацията ни откраднаха 33-те метра плат, които бяхме подготвили. Откраднаха доброто и останаха само десетина метра от бялата част на инсталацията.

Целта беше да се провокират хората да помислят за доброто и за лошото в себе си и след това да влязат в триметровия лабиринт, който изградихме. И там всеки да потърси и намери в себе си минотавъра, но и Тезей с нишката на Любовта... и да достигне центъра.

Снимахме филми специално за тази инсталация, които прожектирахме в неделя, и трябваше да прожектираме цяла седмица. Организирахме фото-конкурс на тема емпатия и топлите човешки отношения и принтирахме снимките за изложба в самия лабиринт. За да фокусираме допълнително вниманието към доброто, говорихме с Дома за деца лишени от родителска грижа и с други детски заведения, децата да идват, да рисуват и да окачваме техните творби на иначе черния лабиринт и така да го преобразим в рамките на седмица.

Това обаче няма да се случи.

В петък пуснахме заявление до община Пловдив с искане за удължаване на срока на инсталацията с една седмица, за да можем да реализираме интерактивната инсталация цялостно.

След седмица концептиране, работа и планиране, три дни строителство, десетки приятели и доброволци, които помогнаха в строителството и всичко това само за идеята – без каквото и да е заплащане – получихме отказ от кмета на община Пловдив г-н Иван Тотев и нареждането да премахнем инсталацията. Днес цял ден опитвах да се свържа с кмета и да го попитам лично, защо е издал такова решение и да поговорим за проекта, но единствено се сбъсквах с непробиваемата стена на секретарките.

Сега на целия ни млад и доскоро ентусиазиран колектив остава единствено утре да демонтираме инсталацията цял ден и да се зачудим как да почустваме гордостта от признанието на града ни за Европейска столица на културата с това отношение към работата ни.

тагове: емпатия, ликвидация, изкуство, култура, младежи, труд, община, пловдив