Топ новини:

Изкуството на Петя Константинова – магично пътешествие по декорите на Прага

10 Януари 2020 коментара Паулина ГЕГОВА;
Изкуството на Петя Константинова – магично пътешествие по декорите на Прага

Художничката е правила изложби и в Пловдив

Издаде кулинарна книга с рисувани рецепти

Петя Константинова е уникален художник. От онези, които се открояват от статистиката с индивидуален стил и с отношение към всяка картина все едно е жива. Рядко ще видите липса на усмивки в рисунките ѝ. Като че това е главната ѝ цел – да носи радост с рисуването си и световете, които създава. В нейните картини дори животните, звездите и виното се усмихват.

Петя е родом от Стара Загора. Завършила е Филология и Връзки с обществеността, но след десетилетие затворена в офис решава, че е време да разпери крила и да полети. Сега авторът живее в Чехия, но отскача и до България за някоя друга изложба. Последната ѝ експозиция се състоя през септември 2019-та в Брюксел, а днес тя застава пред нас, за да запознаем лъчезарната ѝ персона с пловдивска публика.

                       

- Петя, Вие сте завършили Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, а после и Връзки с обществеността в СУ „Климент Охридски“. Защо не станахте ПР или нещо в бранша, а избрахте изкуството?

Работех в областта на рекламата  близо 10 години – първо в рекламен отдел на българско техническо издателство, а след това като специалист Връзки с обществеността в търговска фирма.

Изборът ми на професия, след излизане от университета, бе естествено продължение на това, което съм изучавала и работата ми в издателството, а след това в PR отдела на фирмата, в която работех,  ме e научила не само на работни навици, номи е дала и много нови познания, които се придобиват в практиката и не се изучават в учебниците.

Рисуването винаги е било съпътстваща нишка през цялото време, но погледнах по-сериозно на него едва преди няколко години.

- Кога идва този душевен катарзис, в който си казваш „стоп“ и правиш рязък завой?

В моя случай бе натрупване на много фактори, а не точно осмислен и осъзнат избор. Обърнах внимание на рисуването след здравословни проблеми  и  за мен то бе по-скоро вид  терапия и почивка, а не търсене на нова посока. Реализацията се появи с времето и възможността да покажа това, което обичам да правя. А обратната връзка, която получавам от хората, ми вдъхна вяра да продължа в тази посока.

                                           

- Да превърнеш страстта си в професия е сбъдната мечта, но дори страстта става работа, когато носиш отговорност към нея, а не я вършиш само като хоби.

Разбира се! И точно, за да запазя онзи елемент на „страст” се налага да отказвам ангажименти, които не мога да усетя като свои. Но при реализацията на поетите задачи се опитвам да дам най-доброто от себе си и ги приемам като работа, а не като лично развлечение.                  

- В крайна сметка, смея да твърдя, че имате уникален стил на рисуване – изкривен, забавен, по детински неподчиняващ се на гравитацията и илюзорен. Разкажете ни за него. Защо рисувате точно по този начин? Как изобщо деформирате толкова очарователно класическите фигури?

За мен самата е трудно да кажа в какъв стил рисувам и оставям на другите да го определят. Просто това е моят начин. Защо и как се получава точно така, не бих могла да отговоря. С времето започнах да опитвам  да разширявам средствата, с които рисувам, и от цветните химикали прескочих към цветните тушове, акварелите  и акрила. Всяко различно средство дава различни възможности и променя досегашния рисунък, като му задава нова посока.

Най-често всичко е просто опит: проба-грешка. Това усещам като свое – това не. С масло съм се пробвала няколко пъти да рисувам и не се получава...

                           

- Рисувате доста котки и нощни небеса. Има ли специална причина?

Не мисля! Котките са любими мои спътници и през по-голямата част от живота си съм съжителствала с тях. В момента имам две у дома и промъкването им в рисунките е неизбежно.

За нощните небеса  - може би защото рисувам основно нощем – тогава е по-спокойно и мога да остана на саме със себе си и да потъна във въображението си.

- Освен картини рисувате и по крафт изделия. Издадохте и готварска книга с рисувани от Вас рецепти. Кулинарията друго хоби ли е и как дойде идеята за подобна нестандартна готварска книга?

Рисуваните рецепти започнаха да се появяват преди близо 10 години. Във фирмата, в която работех, имахме обичая да обядваме заедно с колегите и да споделяме различни рецепти на масата. Хрумна ми вместо да записвам рецептите, да започна да ги рисувам и да ги вмъквам като развлекателна страничка във фирмения бюлетин, който списвах всеки месец като част от работните си задължения. Идеята се хареса на колегите, а след време я прехвърлих и в страничката си във фейсбук, като създадох албум с рисуваните рецепти. С времето различни хора започнаха да ми изпращат различни рецепти, а в коментарите им все по-често се промъкваше идеята за книга. И така след близо 10 години от  появата на първата нарисувана рецепта книгата е вече факт, а за нейната реализация помощта дойде от издателство „Потайниче”, което прегърна идеята и направи отпечатването ѝ на хартия възможно.

- Всяко изкуство говори. Какво казва Вашето?

Предполагам,че на всеки казва различно нещо. Всеки „чете” изкуството през личните си емоции и личния си опит.

- Живеете в Прага. Градът вдъхновяващ ли е за артистите?

Лично за мен е много вдъхновяващ. Смело мога да твърдя, че живея в един от най-красивите градове в Европа. Всяка уличка е като декор от приказка и е лесно да отключи въображението ти, а градът е пропит от истории и легенди и носи в себе си един специален заряд, усещане за магия и мистичност.

- Кое друго място Ви вдъхновява? Къде се нарежда България?

Всяко ново място носи вдъхновение и отключва различни вратички във въображението. След пътуване винаги се чувствам много заредена и вдъхновена. Всяко място е интересно, но като свое усещам единствено България. Всичко друго (включително и пребиваването ми в Прага) е шанс да видиш и опознаеш, да си разшириш хоризонта, да опиташ, но домът е там, където се връща душата ти, докато тялото пътува.

                            

- Имали сте артистични изяви и в Пловдив, а през 2018-та година правите и самостоятелна изложба в галерия „Лабиринт“. Как се приеха картините Ви под тепетата и кога да Ви очакваме отново?

Изложбата миналата зима бе силно и много вълнуващо преживяване за мен, защото съм емоционално  свързана с града. В него съм оставила близо 8 години от живота си, прекрасни спомени и топли приятелства. Галерия „Лабиринт” е истинско бижу - прекрасно и уютно местенце в сърцето на Пловдив, което дава по-скоро усещане за дом, отколкото за галерия. Лесно е да се почувстваш „у дома” си и да се отпуснеш и мисля, че това се усеща както от артистите на галерията, така и от гостите и посетителите.   Голяма част от творбите ми намериха новите си домове под тепетата именно по време на изложбата и искрено се радвам, че бяха приети топло и емоционално от посетителите.

                        

тагове: петя константинова, изобразително изкуство, картини, галерия лабиринт, пловдив, прага, котки, рецепти