Топ новини:

„Мария от Буенос Айрес“ – история за тангото и пагубната му страст (СНИМКИ)

10 Януари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
„Мария от Буенос Айрес“ – история за тангото и пагубната му страст (СНИМКИ)

Историята разказва за крехката, но чиста по душа, Мария, която бива привлечена от кървавите цветове на тангото, от греховния живот на Буенос Айрес, превърнал се в един своеобразен Ад, от който иска не просто да избяга. Иска да го промени…

Тангото възниква през втората половина на XIX век. В началото се практикува само от мъже. В последствие се превръща в любим танц на уличните жрици на любовта. През годините претърпява множество метаморфози, докато стигне до добре познатото ни аржентинско танго - изблик на огнена страст, нежност и тайнственост. Неговите характерни чети са заложени и в операта-танго „Мария от Буенос Айрес“ от Астор Пиацола, пълен новатор за времето си. Критикуван заради невиждания си, до сега, замах и подход, но бързо след това признат за гении в съвременната класическа музика. 

„Мария от Буенос Айрес“ се постави и в Пловдив, за първи път на българска сцена, от Държавна опера Пловдив с режисьор Веселка Кунчева, диригент Константин Добройков, хореограф Явор Кунчев, сценограф и дизайнер Мариета Голомехова.

Премиерата на спектакъла ще се състои на 13-ти януари като част от откриващата програма на Европейска столица на културата, а в главните роли ще влязат солистите Люси Дяковска, Момчил Караиванов и Живко Джуранов. Калоян Куманов ще покаже приказните звуци, които излъчва бандонеонът, а балетът ще ни демонстрира една оригинална хореография, с много артистични хрумки и екстравагантни акценти. За първи път хорът няма да пее, а ще рецитира текста на Хорасио Ферер.

Всичко това знаем, защото снощи Операта разтвори леко кулисите си за нас и успяхме да надникнем в това вълшебно време, интерпретирано от вълшебния талант на екипа. Насладихме се на три сцени от произведението, което ясно носи почерка на Веселка Кунчева, написала поредната глава от сакралния си, театрален свят. Всички имаме свой собствен свят, а нейният е тъмен, сюрреалистичен, заставащ на ръба на ексцентричността, леко плашещ, но вдъхновен. Като писък, който раздира ума ти, но го освобождава от всички задръжки. Не случайно двете – режисьор и творба, са се открили взаимно и са се обвързали в крепък съюз, споен здраво от идеята за лудостта. Идеята за порока, за изкуплението, за насилието.

Историята разказва за крехката, но чиста по душа, Мария, която бива привлечена от тази пагубна страст на танца. От кървавите цветове на тангото, от греховния живот на Буенос Айрес, превърнал се в един своеобразен Ад, от който иска не просто да избяга. Иска да го промени! Иска да провокира обществото, да му припомни истини, отдавна забравени. Но не успява, не и в този живот. Не и когато е следвана от безспир неодобрение, подритване, подигравки. Не и когато тайно я дебне агресията. Като сенчест хищник, който се нахвърля върху ѝ с острите си нокти и разкъсва не просто плътта, а вярата ѝ. Погубва се, само, за да се извиси и да се завърне обратно на земята, за да пробва отново. Сюжетът е тънко свързан с Христовия път и съдба. Елемент, изкаран на преден план, без да се натрапва и канонизира. 

Веселка Кунчева призна, че няма как да не залага темата за насилието в постановките си, защото то е част от нас, от живота и не трябва да го подминаваме с лека ръка в името на красотата. Изкуството не е просто красота, то е много повече. То е да се изгубиш в него, то е хипноза между сценичните партньори. 

„Всички ние минахме през страшно много крайни емоционални фази по време на репетиционния процес. Плакахме, разбирахме как музиката и текстът са вързани. Всяка дума с всяка нота. Много рядко съм чувала композиции, които по толкова тежко силен и болезнен начин са вързани един с друг. Константин и Веселка са, може би, най-лудите хора, които съм срещала, които дръзнаха да допуснат тези крайни емоции, първо вътре в себе си, а после да ги извадят към нас. И това е много важно, защото ако търсиш само красивото, няма да го постигнеш. Тук се движим извън красотата на сценичното изкуство“, сподели Люси Дяковска. 

„Мария от Буенос Айрес“ се оказа голямо предизвикателство за всички. За оркестъра, на който се наложи да опознае специфичната, разклатена музика на Пиацола. За балета, който танцува с костюми, пълни с въздух или обувки с острие. За Живко Джуранов, който от куклен актьор се превърна в носител на музикалното послание. За Момчил Караиванов, който се научи да изоставя оперното си амплоа, за да пресъздаде нещо много по-лирично, много по-ефирно. Но най-вече е предизвикателство за публиката, защото ще се сблъска с явление, непознато ѝ до сега в оперното изкуство. С едно премеждие не само в сюжета, но и на сцената – визуално, звуково, философско.

В една трагична метафора на битието, представена с много поквара, червено обаяние и лудостта на едно танго. А лудостта на тангото е специална. Тя е от онези, заради които не те заключват в лудницата, а заради които си готов да убиеш. От онези, от които искаш да отпиваш горчиви глътки, докато безспирно се носиш върху мелодията на огнена Аржентина. 

Снимки: Паулина Гегова

тагове: опера, пловдив, балет, буенос аурес, история, разказ, весела кунчева, дяковска, добройков, бързева