Топ новини:

Да променяш „Под игото“ е културно кощунство

27 Ноември 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Да променяш „Под игото“ е културно кощунство

„После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето:

– Лудите, лудите – те да са живи!…“

Не знам дали в новия вариант на „Под игото“, издаден от Нели Стефанова и издателство „Византия“, е обяснена или подменена думата „долап“. Стара е, така че нищо чудно! Не познавам Нели Стефанова, не съм чела творбите ѝ, но гледам, че си пада да пише детски и езикови книги, все с обяснения. Малко знам и за издателство „Византия“, но някак смешно ми се струва издателство с такова име да пропагандира, че иска да премахне турцизми от българско произведение, заменяйки ги със славянски думи.

И ще кажете мен пък кой ме пита!? Аз какво разбирам!? Не съм журналист с национално влияние, не съм и все още издаван автор. Е, ако такива са книжните фирми, от които трябва да търся подкрепа за литературата си, по-добре да се самоиздам. Иначе срам за мен. Но се чудя срам ли я хвана колежката редактор Стефанова от постъпката ѝ, след като толкова хора ѝ казаха право, куме, в очи, че тази модернизация на първия български роман е меко казано подигравка към традициите ни, към национализма ни, към миналото? Не, едва ли я е хванало срам. Но и друго се питам – дали екипът, стоящ зад тази безспорно смела, но ненужна постъпка, е бил воден от желанието наистина да помогне на съвременните деца, или просто е търсел бърза слава на чужд гръб. И то гръб, който няма как да се защити, защото отдавна е напуснал материалния свят. Спокойни от това и от знанието, че законът за авторски права не може да ги пипне, защото има давност 70 години от смъртта на твореца, тези литератори пошло си позволиха да драскат върху вечния роден ръкопис – едно от малкото неща, с които можем да се гордеем. Не защото е перфектен (перфектни неща не съществуват), а защото поставя началото на Възраждането в българската култура. Когато народът се отърсва от страха. Когато хората почват да надигат глави и да се оглеждат около себе си, да се отварят към света, да се отстояват.

Но дори да махнем с ръка и да приемем, че децата наистина се затрудняват при прочита на романа, не може да не забележим неправилния, доста изопачен и плосък превод на 6000 думи или словосъчетания. Да, драги ми експерти, между сабя и ятаган има разлика. Питайте всеки ковач, възстановчик или майстор на оръжия да ви „светне“. Едното се появява през 8-ми век в Средна Азия, с цел посичане, другото се създава в средата на 16-ти век в район Серинхисар, днешна Турция, и служи за мушкане на мишената. Кое кое е обаче оставям на вас да се сетите. Пък като толкова Ви мързя да се допитате до специалисти, да бяхте отворили google, пак върши работа. И това е само един, но изобщо не единствен пример за грешни обяснения, па били те в скоби, под формата на бележки или направо заменени. Ако ще вършиш нещо, дори да посрещне критика, поне го свърши професионално. Ако не друго, ще избегнеш подигравки за некадърност.

Още повече, че подобни изменения разкъсват историята и изземат функцията на учителите. Та нали именно тяхна работа е да учат подрастващите какво е било! Да прокарат в тях интерес и да обогатят знанията им, включително тези на изказа им. Какво като били турски думи, а не славянски!? Нима голяма част от думите в английския език не са с чужд произход? Подобни литературни произведения са адекватен показател за епохата, в която са създадени. Да ги премахнеш означава да изтриеш исторически факти. Или скоро да очакваме от печат да излезе не „Под игото“, а „Под присъствието“, или „Под съвместното съжителство“?

За финал ще кажа, че за мен, а и не само, да променяш класика като „Под игото“ е културно и национално кощунство. И ще помоля колежката Нели Стефанова, ако някога се добере до този материал, да преведе в модерен вариант думата кощунство, защото според нея младото поколение не би следвало да знае какво означава.

А ето и още мнения по темата на литератори, хора на изкуството, представители на образованието:

„Посегателство, скандал, безумие, нелепица – са преобладаващите оценки за т.нар. „превод” на „Под игото” от слабо известно издателство. Мога да се присъединя към общия хор без колебание. По-интересни за мен са отговорите на няколко въпроса. Защо точно „Под игото” се е заела да модернизира „авторката”? Произведението на Вазов малко или много има статут на икона в българската действителност. Всяко заиграване с „Под игото” било то действително или въображаемо изхвърляне от учебниците, или издаване на шльокавица и т.н. гарантира незабавен медиен отзвук.

Лоша реклама няма, както знаем. Патриоти и филолози са възмутени, либералите донякъде объркани – с цялата условност на тези квалификации. Още едно бойно поле във Фейсбук поне за седмица. Ще постигне ли комерсиален успех въпросното „издание”? Едва ли, ако съдим по „събрата” му на шльокавица, промотиран неотдавна. Има ли конспирация в случая? Бих могъл да се изкуша в тази посока – авторката е завършила в Москва, а името на издателство е на отдавна изчезнала империя, с която България поддържа сложни, често кървави, но все пак характерни за времето си отношения.

Един бърз преглед на профила на издаваните от издателството книги – предимно детски книжки, разговорници и някой друг популярен роман с изтекли авторски права, не подкрепя подобна теория. Така че можем да спим спокойно. За този неособено креативен маркетингов „проект” едва ли много хора ще си спомнят няколко седмици по-късно.“  - Димитър Герганов (писател)

„Така нареченият „превод“ на архаични или предполагаемо нечетими от учениците думи и изрази от романа „Под игото“ всъщност са пояснителни бележки. При това имплантирани в курсив и в скоби в оригиналния текст. Което допълнително утежнява възприемането им.  Лично за мен е едновременно притеснително и комично, че тези обяснения са формално неточни (ще си позволя да акцентирам върху забелязаното от Силвия Недкова твърдение, че „траките приемат християнството първи в Европа“). Предполагам, че изданието е било замислено като улесняващо „децата“ четиво. Но не, не се е случил „преводът“ на нормиран език. А че всякое (както би казал Вазов) досягане до иконични текстове, каквото е „Под игото“, предизвиква бурни емоционални реакции - в това сме се убеждавали неведнъж.

Струва ми се, че възрожденската литература трябва да се изучава в гимназиален курс. Шестокласниците и седмокласниците трудно разбират и интерпретират тези текстове и у тях остава подмолното, но трудноизкоренимо усещане, че четенето е не удоволствие, а досада. Но това е друг разговор.“Ина Иванова (писател)

„Вазов на български ли е писал? Да. Точно както Шекспир е писал на английски, а Сервантес - на испански, при това - още през 17-ти век. Превеждат ли Шекспир и Сервантес на съвременен език, за да достигнат до малките англичанчета и испанчета? Не! Не се налага. Не се налага, вероятно заради това, което все пак Шекспир и Сервантес са написали. По същия начин Вазов трябва да бъде оставен на силите на естествения подбор. Да бъде оставен на прословутата „Проверка на времето“ - ако я издържи - нека я издържи. Ако вече не става за четене - значи вече не става за четене и няма нужда от целенасочени усилия за пренасянето му от 19-ти в 21-ви век.

Това, с забравата, рано или късно ще се случи с всеки от нас, писателите, с всеки един човек - и не е трагедия, а обективна логика. Отделно от това, въпросът за „Под игото“ е за пореден път актуален, защото е част от незаобиколимата тема за непрежалимостта на Турското робство. За себе си този въпрос съм го изяснил - на мен Турското робство не ми трябва, мога и без него. И в този дух ще възпитам и детето си. Поради което, „Под игото“ също не ми е нужно в какъвто и да е вариант.“ Радослав Парушев (писател)

„Като човек и писател харесвам нови форми и изразни средства. Те запращат хората в нови посоки и ги карат да виждат нови послания. Пример - пренасяне в различна времева рамка. Но литературно произведение със сменен език е като модулацията в музиката. Както от песни на Шърли Беси, речи на Мартин Лутър Кинг  и теми от пакистанския фолклор след модулация се ражда трап хит на хората от Мигос или на Уис Калифа. Експериментите с шльокавица или модерен български върху “Под игото” си остава именно това - литературна модулация. За някои хора това е интересно, други го харесват, а за мен е експеримент с не особено висока стойност. Модерното звучене не трябва да е самоцел!

Все пак остарелите форми на езика са признак за богатство на изразността. Автентичният вид на всяко едно произведение и познаването му в оригинал дава свобода както на изразяването, така и на търсенето и намирането на културни и социални препратки и богатство на речта и мисълта.“ – Дилиан Манолов (писател, актьор, психолог)

„Под игото е част от текстовете, които оформят колективния ни разказ за миналото. Езикът е важна част от този разказ. Думите носят далеч по-големи смислови багажи, отколкото понякога можем да си представим. Защото „глъчка“ не са просто „гласове“. Архаизмът отеква в съзнанието, чуваш го, спомняш си разни неща. „Душманин“ не е просто враг. Кръвна ненавист е, Ботевска омраза, грамади от асоциации извиква турската дума. Така е и с останалите „модернизирани“ думи.

Езикът е най-неоспоримата памет за времето. Отнемайки го от децата, ние им създаваме някаква стерилна представа за миналото и думите. Ощетяваме ги откъм знание за възможностите на езика. А той далеч не служи само да назоваваме разни обекти от извънезиковата действителност. Езикът за една литературоцентрична култура, каквато е българската, е ако не всичко, то почти всичко.“ – Илия Димитров (създател и автор на списание Нула32)

„Смятам, че не бива да се докосват или адаптират подобни емблематични произведения като „Под Игото“ и съм категорично против. Ако някои думи от този роман не са разбираеми за децата – учителите са в училището, за да обясняват тяхното значение. Не може да се принизява първият български роман на такова ниво.

Може би по-разумното решение е произведението да бъде изнесено в по-горните класове или да бъде създаден речник, който да помага на децата и учителите. Зачеркването на архаичните думи е първата стъпка към един черно-бял и беден език.“ – Радослав Гизгинджиев (писател)

Промените са нелепи и ненужни. Не може да се приеме това, че днешните млади не разбират написаното в романа, като оправдание за посегателството върху Вазовата класика. Как да се осмисли епохата, обект на художествено претворяване, чрез подмяната на думите?! Къде остава колоритът!?„ – Бойка Бресковска (преподавател по Литература и Български език)

„Да опростиш класически роман, само за да бъде разбран от ученици!? Това сякаш е равносилно на това да вземеш книжка за автомобил, докато играеш на игра с коли. Казват думите били трудни и непонятни за децата. А не съществува ли вариант те да бъдат обяснени? Нали това е смисълът от училището.

Според мен подобен ход е не само крачка назад в образованието, но и посегателство към нашата история и литература. За щастие в не малко семейни библиотеки, все още се пазят и зачитат книги на нашите класици, които лавината на глупостта се опитва да затрупа. Има ги и в преводи на чужди езици, което по един или друг начин им дават шанс да оцелеят, макар и на чужда земя. А само ако знаеха, че ще дойде ден да бъдат неразбрани и преправени...“ – Петър Петков (писател)

Адаптацията на художествено произведение с учебна цел е утвърдена практика, има и преразкази на трудни за разбиране от децата класически творби. Само че "Под игото" е сакрален текст за българина, култов роман и действително би изгубил от атмосферата си, ако архаизмите и турцизмите не са обяснени под черта, а заменени със съвременна лексика, при това неадекватна. Възрожденската литература има свой език и това е една от спецификите й, които трябва да се уважават и пазят. Дори и да не разбираш всички думи, творбата въздейства цялостно и това е по-важно. Според мен изучаването на "Под игото" трябва да се премести от прогимназията в гимназията, ако възрастта на учениците е проблем, а в 6.клас децата да се запознаят с преразказан текст. - Светла Караянева (писател, поет)

„Не знам защо всички толкова са се заецнали с прословутото вече „обяснително“ издание на „Под игото“ - пък дали не било кощунство да се пипат класиците, пък имали ли децата нужда от обяснение, пък правилно ли били „преведени“ думите, пък в кръгли скоби ли трябвало да турят обясненията, или в квадратни.

Аз прочетох „Под игото“ на шест години и половина, в пълната му версия. И нямах никакви проблеми с разбирането. Стори ми се много як роман. От епизода с Иван Кралича и брадвата, та чак до обесването на Мунчо.

Вярно е, че времето, когато съм го чел, е било с 45 години по-близо до Вазовата епоха. И също е вярно, че баба ми и дядо ми говориха на език, който беше доста близък да Вазовия. Но за мен по-същественото в спомена ми е друго: когато все пак не разбирах някоя думичка, от това не ми ставаше по-безинтересно. Напротив! Тръпката от непознатото само усилваше интереса ми.

Мисля, че тъкмо там е ключът: любовта към четенето създава естествено любопитство към езика и неговите нюанси, жонгльорства, меандри, скрити портички и тайни светове. И ако трябва с едно изречение да дефинирам проблема, той е именно там - в липсата на любопитство, в угасването на страстта към непознатото, в утоляването на жаждата за знание не с вода, а със силно подсладено газирано. С клиширани образи, с предсказуеми естетики, с елементарни решения. И с беден, безпощадно беден език.

Трябва да срещаме зрителите/читателите/слушателите си с интересни хора. Хора с красиви умове, не с красиви муцунки. Хора, чийто речников запас надвишава 1000 думи. Хора, които имат какво да ви кажат отвъд това къде са яли снощи, кой им е направил прическата и с кого им изневерява половинката. Хора, които всеки миг могат да ви изненадат с нещо, което не знаете. Или да ви впечатлят с различна гледна точка по отдавна позната тема. Извинението „даваме на публиката това, което иска“ не е никакво извинение. Ако сипваме в чашата на децата си всяка сутрин Кока Кола, Миринда или Спрайт вместо вода или мляко, те почти сигурно ще я изпиват с охота. И ще искат още от същото следобед, а после и вечерта. Сладкото чисто и просто е пристрастяващо. Многото сладко затъпява вкусовите рецептори и постепенно започваме да увеличаваме дозите, без дори да ни прави впечатление. Това обаче изобщо не ни оправдава, ако продължаваме да ги наливаме с него.

Отговорността за бъдещето ни е обща. И вместо да си чешем езиците имат ли децата ни нужда от обяснение на трудните думички в „Под игото“, нека направим така, че книгите и четенето да бъдат забавление за тях, а разговорите с интересни хора ежедневие. Тогава за тях „трудни“ думички няма да има, или ако има ще им става още по-интересно.“  - Манол Пейков (издател от Жанет 45)

 

тагове: под игото, иван вазов, нели стефанова, издателство византия, иван вазов, литература