Топ новини:

ИкономиКафе: Как изкуството пази стойността на богатството

15 Януари 2014 коментара Mediacafe.bg;
ИкономиКафе: Как изкуството пази стойността на богатството

Всеки човек иска да има някаква финансова сигурност в живота си - някои си мечтаят за голяма банкова сметка, други за собствено жилище или злато в някое чекмедже. Една друга опция обаче са произведенията на изкуството - които не са толкова скъпи, колкото поп-културата натрапва, а и се оказват доста стабилна инвестиция. Днешната тема на ИкономиКафе засяга именно варианта за спестяване и запазване на богатството чрез изкуство.

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите  Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Георги Стоев:

Когато Рафи бил на 11, някъде през 1985 г., баща му успял да замени чисто нова лада за запазена селска къща недалеч от Пловдив. Днес Рафи се радва на този имот и го използва като лятна вила, но не е сигурен дали стойността на имота се е запазила през тези 22 години. Дали днес къщата струва една чисто нова „днешна лада”? Дали тази част от семейното му богатство наистина е запазила стойност или не се е стопила с времето?

Има безброй начини да съхраняваме стойността на спестяванията си – от депозити в банка и вложения във взаимни фондове до инвестиции в акции, изкуство и часовници. Какво искаме да постигнем чрез дългосрочните спестявания – тези пари, които трябва да ни осигурят спокойно бъдеще, сигурни старини и възможност за впускане в начинания, за които сега дори не си помисляме. Най-общо, искаме парите ни да не изгубят потребителската си сила – способността да ги превърнем в бъдещо потребление, което се равнява поне на това, което бихме могли да си купим днес.

Измерването на потребителската сила на парите не е лесно начинание. Днес „ладите” са вече „пасати”, преди 22 години нямаше компютри и мобилни телефони и т.н. Подобни промени ще има и след 22 години, когато може би ще искаме да изхарчим спестяванията си. Много хора с добра финансова интуиция вярват, че златото осигурява добър стандарт на богатството им. И наистина, исторически погледнато, златото се представя блестящо като форма на спестяване, поне ако гледаме индексите на потребителските цени.

Имотите могат също да свършат работа. Но има няколко проблема – първо, относително високи транзакционни разходи, второ – относително големите суми за една покупка, и трето – все пак немалкия риск за някои локации. Вилата на Рафи, поне според него, днес струва по-малко от един нов пасат (базов модел), което той приема за днешната равностойност на „Лада 1500” през 1985 г.

Една не толкова популярна форма на спестяване е инвестицията в изкуство, и по-специално в произведения на изобразителното изкуство. Тук бих искал да стимулирам у днешните спестители – най-активната и бързо адаптивна част от икономиката – да включат в портфейлите си и този вид инвестиция. Ще ви разкажа за няколко предимства на този вид инвестиране.

Произведенията на изкуството имат стойност като обекти за крайно потребление. Това може да звучи труистично, но все пак нека обясня. Златото например има стойност като материал, от който могат да бъдат изработени изящни бижута и украшения. Способността му да съхранява стойност се дължи именно на този пазар от крайни потребители, които вярваме, че няма да изчезнат. Въпреки че не всички обичат предметите от злато, почти всички са се замисляли за инвестиция в злато.

Стойността на изкуството също извира от насладата и вдъхновението, което то носи на крайните си потребители. Това на пръв поглед може да ви звучи като доста ограничен кръг от хора, респективно доста тесен пазар. Но истината е, че произведения на изкуство са относително масова стока, когато става дума за украсяване на дома, офиса или хотела. Не е нужно да си разбирач, за да се изкушаваш да си купиш някоя картина. Произведенията на изкуството са предпочитани от повече хора, отколкото традиционно сме свикнали да мислим.

Казано по-директно, ако една картина ви е харесала силно, има голям шанс тя да се хареса и на някой друг като вас, т.е. вторичният пазар на изкуство не е затворен за някакъв просветен кръг от ценители. Това означава, че купувайки картина на неизвестен автор, не е задължително тя да остане цял живот на стената ви или в мазето.

Картина пък на утвърден автор ще се радва на още по-голяма ликвидност, като към нея ще проявят открит интерес галерии и колекционери. Това вероятно е най-разумният начин да се подходи към създаването на една малка лична колекция, която да стане част от вашето инвестиционно портфолио. Става дума не за класически автори (за които малките инвеститори няма да имат голям шанс да се вредят), а за утвърдени съвременни български художници.

Цените на картините на утвърдените съвременни автори са относително достъпни за хора, които искат да спестяват по 5-10 хил. лв. годишно в изкуство. Да окачиш добри картини на всички стени може да ви излезе колкото една нова кухня. Относителните цени на изкуството в България са благоприятни за инвестиране дори в известни съвременни имена.

Човек може и да има късмет да попадне на бъдещия, но все още неизвестен, български Дали и да забогатее. Но това не бива да е водеща цел. Спекулирането с изкуство, подобно на това с валути и високорискови акции, не е за всеки. Тук по-скоро се опитвам да провокирам интерес към изкуството, като към форма на спестяване, която едновременно с това носи удовлетворение на притежателя си. Важното е, че шансовете картините да изгубят от стойността, на която сте ги купили, е относително ниска. Въпреки че няма български индекс на цените на произведения на изкуството, бърз преглед на цените, на които са се предлагали платна за първи път в галерии преди години и сега, ще ви покаже, че цените устойчиво растат с времето.

Световният индекс на цени на изкуствата Мей-Моузез показва, че през последните 50 години цените на произведенията са се покачвали заедно с цените на акциите, като за този период 1 долар се е превърнал в 100 долара или около 10% покачване на стойността на инвестициите средно за всяка година.

Риск съществува, както и при всички останали активи. Но важното е, че за разлика от цените на имотите например, при които ще влияят политически, демографски и други подобни фактори, цените на изкуството зависят основно от икономически фактори. От една страна това е предпочитанието на потребителите да купуват изкуство. От друга – това е скоростта, с която забогатяват хората. Това ограничава до известна степен общият риск от инвестиране в произведения, но индивидуалният риск остава (от промяна на предпочитания към конкретни стилове и автори). Подобно на инвестициите в други активи диверсификацията може да помогне значително за контролиране на индивидуалния риск. С други думи, колекцията ви трябва да е относително разнообразна на автори и стилове на модерното изобразително изкуство.

Най-добрият подход е да гледаме на тази инвестиция с очи на потребители. Не мислете колко евро ще струва картината след 10 или 30 години. Нито пък дали авторът ще е още жив, колко ще е известен и дали ще излага в Ню Йорк. Помислете дали картината ще носи в дома ви позитивната енергия, която търсите. Излъчва ли спокойствието, което ви липсва в офиса? Харесва ли се на приятелите ви? Някой го е казал преди мен – „Купувай картини със сърцето си, а не с ума си на инвестиционен банкер.” В крайна сметка, ние сме толкова интензивни потребители на съвременното изкуство. Нима вдъхновението не е най-дефицитният ресурс днес?

тагове: икономика, бизнес, финанси, изкуство, култура