Топ новини:

Искам пак в Ахтопол, не искам в Гърция!

14 Август 2020 коментара Видин Сукарев;
Искам пак в Ахтопол, не искам в Гърция!

Вече повече от десет години по едно и също време – през последните десетина дни на юли и първите на август ходя на почивка в Ахтопол. Тази оформила се традиция ми дава възможност да проследя промените, които настъпват в курортното градче за това време и съответно да се направи съпоставка и анализ на посещаемостта във връзка с удара, нанесен от коронавируса.

Това, което веднага ме впечатли, беше че е пълно с хора. Изобщо не може да се каже, че са по-малко от минали години. Ако изобщо може да се говори за спад, той е минимален и с възможностите на човешкото око не се забелязва. Даже напротив. Уличката, в която се намира семейният хотел, е задръстена с коли. Миналата година също бяхме там и след плажа – към 19.00 ч. обикновено успявах да заема едно от не повече от две-трите останали свободни паркоместа (разбирай – от двете страни на платното и върху тротоара). Тази година обаче в първите дни трябваше да паркирам около училището на 150–200 метра, а по-късно в по-отдалечена друга улица, където с приближаването на август местата също осезаемо намаляха. И на трите плажа, които посещавах, също беше пълно с народ. Който е наясно с плажната ивица на Ахтопол добре знае за какво говоря. Тя е дълга около два километра и хората са навсякъде – както на платената зона с цени намалени наполовина – 2. 50 лв. за чадър и толкова за шезлонг, така и на свободната. Същото е и на Силистар, където тази година няма концесионер и целият залив е свободна зона. Плаща се обаче пет лева за паркинг. Наблюденията са ми съвсем пресни и отблизо, защото от време на време за тонус тичам на плажа и минавам цялата ивица на два пъти – отиване и връщане. И понеже съм далеч от атлетизма – тичам бавно и внимателно (то в пясъка и не може кой знае колко бързо), мога доста подробно да оглеждам обстановката. Плажът не е претъпкан, но в никакъв случай не изглежда пуст. Ако може да се определи процентно – заети са поне 70 на сто от местата. Малко по-рехаво беше на плаж „Корал“, но там също с приближаването и идването на август заетите площи се увеличаваха, а и в съседство има още много други места за плажуване – Китен, Лозенец и Царево също бяха изпълнени с летуващи и автомобилите им.

Вечер заведенията също са пълни. Тук се забелязва известен отлив, защото места се намират една идея по-лесно, но специално за мен това е предимство. Вероятно заради пандемията една част от хората предпочитат да не сядат на места за обществено хранене.

Цените са напълно приемливи. Ние сме компания от три семейства – едно с малко и другите две с деца тийнейджъри – общо 10 души. Общата сметка за вечеря в заведение, състояща се от салати, топли предястия, основни – обикновено скара - риба или месо, или пица и винаги доста алкохол (български: ракия, мастика, бира, бяло вино) средно излиза около 150 лв. Навсякъде, където ходихме, обслужването беше страхотно, персоналът учтив, храната вкусна и изобилна. Трябва да споделя обаче, че заведенията, в които сме били, са проверени във времето. Там сме редовни и познати клиенти. В интервю наскоро член на Борда по туризъм каза, че българските туристи обичат да почиват на познати за тях места, да се хранят в едни и същи заведения, където да поръчват вече изпробвани ястия. Все едно описа нашата група.

Разбира се, не мога да оценя целия сезон, говоря за въпросния период от него. Специално гледах един от известните скъпи ол инклузив хотели на центъра. Той също ми се стори доста пълен. Почти на всяка тераса вечерта се виждаха хавлии. Забелязах и поучих сведения за хотели и заведения, които не са отворили, но са съвсем малък брой.

Който е ходил в Ахтопол, е наясно, че това е място за семеен отдих и като цяло хората там търсят спокойствие. В първите години много се учудвах как градчето е пълно, след като по пътя колкото повече курорти отминаваш, потокът от коли все повече намалява и обикновено след Царево оставаха само тези на нашата компания. Като правило Приморско, Китен, Лозенец, Царево са доста по-оживени и шумни; за Созопол да не говорим. Така беше и сега. Тази година с нас дойде семейство, което преди това ходеше в Гърция, даже съм ги чувал да се заричат, че кракът им няма да стъпи на нашето Черноморие. Тръгнаха си доволни. Нежната половинка от тази семейна двойка ми сподели, че в Гърция ходели с претъпкан с провизии багажник и тя изкарвала голяма част от времето край печката. Носела си дрехи за преобличане за всеки ден след приключване на готварските дейности. Тук се хранехме изцяло на заведения и то по посочения обилен начин, което в Гърция би шокирало бюджета на средностатистическо българско семейство.

Аз лично не съм разочарован от това, че избрах и тази година да почивам в България. Тук всичко ми е близко и познато, спокойно и предвидимо. Равносметката е изцяло положителна. Пълна почивка, без чакане по граници, медицински тестове и излишни нерви. 14 нощувки в една двойна стая и друга тройна, парите за която поделяхме с друго семейство – общо 60 лв. Всяка включваше хладилник, телевизор, баня. В тройната имаше и климатик. Цялата почивка с всички разходи излезе някъде между 2000 и 2500 лв. с транспорта. Убеден съм, че за толкова време в Гърция при описаните условия и бюджет 1000 – 1300 евро мисията би била напълно невъзможна.

тагове: Анализ, общество, почивка, море, България