Топ новини:

„Не хвърляме камъни в ничия градина”, твърдят режисьорите на „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС"

24 Февруари 2014 коментара Славена Шекерлетова;
„Не хвърляме камъни в ничия градина”, твърдят режисьорите на „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС

След участието в специалната селекция на кинофестивала „Златния Ритон”, филмът на Весела Казакова и Мина Милева „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС”  отново гостува в Пловдив. „Винаги ни е вярвал чичо Тони” – казва ученичката на аниматора Антоний Траянов - Мина Милева. Лентата представя  художника А. Траянов - чичо Тони, създател на поредицата „Лека нощ деца” (Сънчо),  вдъхнал  живот на „тримата глупаци”,  участвал като режисьор и аниматор в анимационните филми: "Маргаритката" , "Умно село", "Веселяци", "Пардон", "Де факто" и много други. Режисьорите Весела Казакова и Мина Милева определят филма си като кауза. Той разглежда ситуация на един човек в работата му в тези години - 70-те 80-те и чувствата му, твърдят авторите.  Идеята им е била е да изведат наяве огромния труд, който е вложил за българската анимация Антоний Траянов, но не и да омаловажават или обидят хората, с които той е работил. Времето на 70-те и 80-те години у нас и зависимостта от Държавна сигурност е една от линиите във филма, която няма как да не присъства, разказвайки за ситуацията, в която е творил Антоний Траянов, който не е пожелал да се сплоти с тогавашната система. Работил е заедно с Доньо Донев (български художник-карикатурист, сценарист и режисьор), но името на А. Траянов си остава десетилетия наред почти неизвестно. Филмът предизвика доста полемики из кино средите и заради препратката към системата преди 1989 г. Реагираха и близките на Доньо Донев, според които начинът на поднасяне на информацията във филма опетнява личността му.  За съжаление, Антоний Траянов от една година вече не е между живите, за да види в съвсем завършен вид документалния филм за него. Според Весела Казакова обаче, това, което е успял да види от лентата приживе, го е успокоило и той е останал доволен от резултата, защото по думите ѝ филмът е в неговата стилистика - жив и интригуващ, без скучни моменти. В интернет пространството вече има редица статии За и Против  „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС”, но за да прецените сами за себе си, вероятно е най-добре да го гледате.  В Пловдив филмът ще бъде прожектиран в клуб „Петното” на 27 февруари (четвъртък) от 19:00 часа и на 6 март, отново по същото време.

Очаквахте ли, че ще предизвикате цялата тази полемика, която се появи край вашия филм?

Мина Милева:  Не сме предполагали такъв мащаб на обидени, разсърдени и скандали.

Весела Казакова: Дадохме си сметка, още от излизането на заглавието, че хората се притесняват. Но независимо от всичко, ние го запазихме, защото то носи информация за какво е филмът и в крайна сметка си поехме да си носим този кръст.

Приемате ли някои от критиките?

Весела: Не мога да кажа, че ги приемаме, защото те са на лична основа, не са обективни. Смятам, че филмът има смисъл да бъде в пространството, заради името на Антон Траянов. Той не бива да бъде изтикван в ъгъла, защото има огромен принос и не бива неговият принос да бъде омаловажаван. Това беше и целта на нашето занятие – да покажем един човек, който като абсолютна костенурка е изработил целите тези мащабни планини от рисунки.  И това е колосален труд, знание за кино.

Мина: Освен това идеята на филма е не само за Чичо Тони, а за хилядите хора, които през  този мрачен период са имали подобна съдба като неговата. Затова и се получиха страхотни отзиви от публиката на хора, които се припознаха, плакаха , писаха ни. От хора, които са във възторг. Не очаквахме и чак такива екстремни положителни реакции. Така че, между двата екстрема сме.

Весела: Всички са гледали” Сънчо” и тези филми, които са със световна полулярност и е хубаво да знаеш какво стои зад тях.

Мина: От една страна това е филм за Антон Траянов и неговото творчесто -наистина  необикновена съдба. От друга страна това е филм и за хилядите хора, които са свършвали работата и по една или друга причина не им е бил отчетен нужният респект в тази система. То и сега се случва това. И на Запад се случва и навсякъде. Но тогава особено силно и по особено груб начин са потискани индивиди и таланти, това всеки го знае, който е живял в това време.

Имахме въпрос от журналистка „Каква картина е нарисувал Антон Траянов?”. Той не е в този смисъл художник, той е един майстор - аниматор, инженер, атомен физик, математик.  Т.е. тук изкуството се среща с други умения. Но си помислих, че Сънчо на костенурката и на слончето -това е една картина на България или Сънчо с пелерината от звезди – това е картина, не е ли? Той я е нарисувал.

Весела: Похвалиха ни, че музиката много вдига филма на ниво. Това е Емилиян Гацов, който работи с Мариус Куркински, той е театрален композитор. Нашата монтажистка Донка Иванова  каза, че това е най-трудният филм, който е монтирала.  Тя е така да се каже „човек от народа”, карала е трактор, работила е във винзавод, много земен човек, не се плаши от многотия. Имахме огромен материал за този филм – не сме броили точно часовете, но поне 3 терабайта, има и анимация  и т.н.  Мина сканира всички рисунки на чичо Тони.

Защо това, което сте направили се тълкува така сякаш вие, извеждайки на светло Антоний Траянов, омаловажавате или пък обиждате хората, които са работили с него?

Мина: Ако гледате филма, ще видите, че в по-голямата му част са показани най-добрите страни Доньо Донев. Свалена му е шапка, той е почетен като автор. За това много се изненадваме, че ни обвиняват, че той не е почетен като такъв. Разгледан е като една много богата личност, творец с гениални идеи и по никакъв начин не го сриваме. Според нас.

Весела: Колеги, които сме интервюирали за филма казват: „те двамата правиха тези филми”.  Ние не сме казали единият ги направи. Те двамата един без друг не могат. Толкова е важна тази спойка и колективна работа, особено в такова грандиозно нещо. Те са толкова прости и гениални тези филми, че може би са ненадминати. След това ние не знаем дали има нещо такова по-голямо. За това името на Доньо Донев е известно по цял свят.

Мина: Ако приемем дори, че имам вражеска страна и приятелска страна на филма... Дори сме интервюирали „враговете” на филма. Тук е зетят на Доньо Донев – основен участник; имаме хора, които поемат съвсем противоположни мнения.  Те смятат, че се омаловажава приноса на Доньо Донев.

Весела: Това, което излъчва филма е една изключителна доброта. И не е дори злонамереност на този човек (Антоний Траянов) , който цял живот е изработвал тези рисунки и се е мъчил да прави свои филми след 89-та и е успял. Тях никой не ги знае, но може би ще ги научи  след филма, ето това има смисъл – едно негово творчество да излезе на преден план.

Не се опитваме да хвърляме камъни  в тази или онази градина – на тези , които са успели  и бяха в светлината на прожекторите,  защото те са си заслужили тази слава, никой не може да им я отнеме, не се и опитваме, тя лежи на талант, чар, на огромно обаяние, и също на начин на пласиране в такова общество, не е грешно да искаш да ти се чуе името. За това и самият чичо Тони , който никога не е бил в светлината на прожекторите... ето ние по някакъв начин с това балансираме.

С какво „настроение” участва Антоний Траянов в снимките?

Весела: В него имаше много морални дилеми, както и в нас докато работихме. В крайна сметка той много поиска някои основни моменти да са във филма.  Когато снимахме, Антон Траянов си беше приготвил едно листче с нещата, които иска да каже, имаше колебание, но после реши и си изля нещата. Един зрител дори каза „няма по-щадящ филм към Доньо Донев”, това не е наша реплика.

Вие сте първите, които правите документален  филм за български аниматор.

Мина: Това споменаха и критиците, че проблемът, който се получи с този филм е, че той стои сам, няма други, които да му отговорят. И всички приеха, че това е филм за българската анимация, а той не е. Това е филм за един човек. Да видим животът на един човек в онова време.  

Весела: Самият филм не е творчески очерк на А. Траянов. Той разглежда ситуация на един човек в рабората му в тези години - 70-те и 80-те, и чувствата му. Има филм и за Тодор Динев и за Доньо Донев, но те са очерци към телевизията. Те нямат големи творчески портрети във филмова форма, за съжаление.

Мина:  Това са хубави творчески портрети, но нашето е документален филм, излизащ от героя, т.е. ти не разглеждаш просто  творчеството му, а героя в средата.

Весела: Чичо Тони е толкова лъчезарен и чаровен герой, че той изпълва целия екран. Ние тотално се облегнахме на неговия образ. Когато чичо Тони се разболя, каза „Дайте ми да видя филма”. Показахме му го, когато беше доста грубо монтиран в 100 минути. Имам чувството, че си отиде спокойно. Някакси видя, че е в неговата стилистика: ритмично, интересно, не ти доскучава, има и смях, има и чувство.

Мина: Той казваше „мента на лента”. Аз бих казала на всичките ни критици това. Винаги ни е вярвал чичо Тони.

Веселка: Имаше ни пълно доверие.  Казах му, че правим филма от името на Мина, като благодарност на ученика към учителя. Щастливи сме и доволни, и благодарни, че този човек няма да отиде в забрава.

На 25 февруари се навършва една година от смъртта на Антоний Траянов, герой на Весела Казакова и Мина Милева в документалния им филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”.

Оператори на филма са Пламен Гелинов и Василена Горанова, анимация Антоний Траянов и Мина Милева, монтаж Донка Иванова, композитор Емилиян Гацов, звук Александър Симеонов. Режисьори: Весела Казакова и Мина Милева.

Продуценти:
Мина Милева и Весела Казакова с Activist38
Ко-продукция с:
Българска Национална Телевизия и НОВАфилм
С подкрепа за развитие от Национален Филмов Център

Чичо Тони, Тримата Глупаци и ДС - трейлър from activist 38 on Vimeo.

тагове: тримата, глупаци, сънчо, дончо, донев, антоний, траянов, чичо, тони