Топ новини:

Младежи възродиха историята за Стоян Комитата от Каравелово (ВИДЕО и СНИМКИ)

09 Октомври 2018 коментара Младежка медия;
Младежи възродиха историята за Стоян Комитата от Каравелово (ВИДЕО и СНИМКИ)
Цяло Каравелово аплодира хората, които сътвориха веселие и предизвикаха усмивки и куп аплодисменти в местните
 
Празникът в селото се проведе под надслов „Жътва е" Той беше организиран от резидентите от Резиденция баба, които живяха в селото 20 дни и от самодейците от сдружение “ Любен Каравелов “ Каравелово.
 

12 младежи стартират в началото на септември едно различно предизвикателство, което завладява цяла Община

Потапяйки се в атмосферата на българското село те реализират проект "Резиденция Баба" част на неправителствената организация „Фабрика за идеи“, с цел да свържат потенциала на младите хора със знанието на възрастните и техните належащи нужди в обезлюдяващи се български села. Тази година домакин на Резиденцията бе община Карлово с трите села - Климент, Войнягово и Каравелото. И макар и подготвени къде отиват ентусиастите все пак те не познавт домакините си. Знаят само имената на бабите, които са с отворено сърце да приемат „новите внуци“ за три седмици в техните домове, споделиха за mediacafe.bg организаторите Яна Иванова, Павлин Наумов и Кристина Патева от "Фабрика за идеи". 

Всеки един от участниците има своите лични мотиви да допринесе с нещо от себе си за тези села и хора, които живеят в тях, но всички водени от интереса и обичта си към българското село, към традициите, фолклора, историята.

Започвайки работата на терен, както обичат да се изразяват доброволците, всеки от тях има свободата да избере област, в която да концентрира своите интереси и идеи и да се опита да ги проучи, да събере ценна информация, която да предаде и съхрани в архиви, до които всеки да има достъп. Наред с интересите, свързани с култура, бит, традиции, история най-ценното преживяване за тях е именно общуването с месните хора.

Първоначално малко озадачени какво правят тези младежи в тяхното село, но за много кратно време отворят домовете и сърцата си. Приемат ги домовете си, готвят заедно, сядат заедно на маса и споделяхме храната, разказват си интересни истории и някак за кратко стават част от тази общност. За кратко вече ги ни вълнуват повече ежедневни вълнения и грижи на село, а бабите ги въвеждат в най-съкровените си спомени от младините, най-големи си мъки и най-емоционалните си мигове.

Освен за бита, много полезни и интересни са уроците - тези по тъкане, дърворезба, срещите с местните кукери, певчески групи. Успяват да съберет ценна информация за традиции и обичаи, които да съхранят и запечатат не само за себе си, но и за хората в градовете, когато се върнат по родните си места.

"Успяхме да направим заедно с местното сдружение на село Каравелово един интересен и вълнуващ празник. Включихме Джамалите - кукерския състав наричан Белодрешковци, направихме възстановка като на Шипка и почетохме техния опълченец Стоян Комитата. Не крием, че за нас беше вълнуващо,  но и отговорно преживяване. Не крием и страховете си дали ще успеем да се справим по начина по който хората очакват. За пръв път направихме възстановка на Жътва и пресъздадохме искането на Прошка, месенето на хляб, а жените от селото направиха и опънаха дълга дърпана баница, която всички гости успяха да опитат. Извихме хубаво българско хоро след една интересна Седянка, а след всичко това зарадвахме и най-малките ни зрители - децата с детски празник, игри и медали", разказаха основните двигатели на проекта Криси, Яна и Павлин. 

"Нашата огромна мечта и положителна амбиция е този празник да се превърне в ежегодно събитие и нашите усилия продължават в тази посока. Необходими са ни хора, които да ни подкрепят и да станат наши съмишленици в кауза да запазим и съхраним българското през традициите и обичаните предавани през поколения и да заразяваме повече млади хора да обръщат поглед към тях, да ги възраждат, да ги уважават, разбират и да ги пренасят надалеч", допълва тя.

Вижте крайният резултат от празника, който сътовриха младежите и бабите и дядовците от трите села, запечатан от 4K Studio:

Историята за Стоян Комитата

Стоян Минчев Брайков - хъш, поборник, опълченец, е останал в паметта на каравеловци като Стоян Комитата.  Роден в тогавашното село Герлери, по-късно прекръстено на Мали Богдан, което пък сега е част от Каравелово. Според някои сведения се родил около 1850 година. Знае се, че е починал на 86-годишна възраст през 1936-а. Започнал своя буен живот от ранна младост и бил недолюбван от турците. Бил още малък, когато брат му Неделчо избягал от селото и станал харамия, хайдутин. Никой не знае какво се е случило с него, ала явно дядо Стоян, по-малкият брат, е вземал пример от батко си. 

По онова време край Герлери имало турски чифлик. Местните хора се събирали - и празнували заедно, и се нападали често. На един празник турците правели обичайните борби и предизвикали Стоян да се бори с едно турче. Бил силен и здрав, имал умения на борец, метнал турчето и го повалил.Това накарало местните турци, двама бабаити, досущ като Вазовите герои от „Под игото” Топал Хасан и Емексиз Пехливан, да побеснеят. Те взели да дебнат Стоян, може би месец и нещо мъчили да го сгащят изненадващо, ама не успели. И като не могли, започнали да си отмъщават: насекли каруцата на семейството, застреляли прасето... 

Стоян обаче, вместо да се крие, решил той да ги заварди. Бил на Стряма, пасъл конете, видял ги под едно дърво, били полегнали на сянка да поспят. Грабнал една гьостерица и ги претрепал. А оттам хванал пътя и изчезнал. Стигнал до Ямболско, там хайдутувал с едни като него - млади и неопитни. Подгонили го и той избягал в Румъния, станал хъш. И когато Ботев започнал да събира хора за четата си, Стоян отишъл да се запише. Дали се запознават, или не, не се знае, но според преданието Ботев открито му отказал да го вземе с думите: „Малък си още, дори нямаш мустаци”. 

Когато се обявява Руско-турската война и започва да се събира Опълчението, Стоян е от първите, записва се във Втора дружина с командир майор Куртянов. 

Има запазен документ от онези паметни събития с подписа на командира. Оригиналът е в Историческия музей в Пловдив. В този документ пише, че Стоян Минчев е воювал във Втора опълченска дружина на Шипка и Шейново, описан е срокът на службата. Уволнил се по собствено желание след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.  Няколко години по-късно Стоян Комитата пак се захванал с комитетска дейност. 

Казвал: „Трябва да събираме България, да воюваме за България”, с една дума стягали Съединението. 

Стоян започнал да подготвя младите момчета от селото за военна служба. Зарязал всичко, ходел често до Пловдив и София. Изцяло се посветил на подготовката и обучението на младежи на военно дело - да боравят с оръжие, да се сражават. Руснаците им били оставили пушки за ползване от населението и обикновено неделен ден, преди обедното хоро, на селския мегдан се събирали младите момчета и започвали физическа, строева, огнева подготовка. Селото се събирало да ги гледа. Деца, жени, старци се трупали като на театър. 

Дали са ходили към Пловдив в дните на Съединението, никой не е разказвал, не се е запазил спомен. Знае се със сигурност, че в Сръбско-българската война Стоян не е участвал. Останал в селото, създал семейство, занимавал се със земеделие. Ала събирал и ветерани като него и отивали там, където има войскова част да предават опит, спомня си Петко. 

Когато започва Балканската война, Стоян Комитата е бил вече над 60 години. "Дойде си, вика, беше много развълнуван. Започна да си стяга торбата, дрехите, приготви си пушката, цървули, навуща, черги. Сутринта стана, впрегна воловете и замина в обоза на армията", разказва неговия правнук Петко Комитата. 

СНИМКИ от една традиционна българска сватба край Сливен може да видите ТУК

Фотограф: Величка Люртова

тагове: каравелово, празник, фестивал, баница, традиции, възстановка, шипка, боеве, обичаи, резиденция баба, фабрика, идеи