Топ новини:

Стълбите на Каменица: Поредна или последна издънка?

01 Май 2015 коментара Теодор Караколев;
Стълбите на Каменица: Поредна или последна издънка?

В българските архитектурни среди да се говори за „честни конкурси“ е като да се говори за лек срещу рака в медицинските. Конкурси са се правили дори през социализма, когато конкуренцията в други среди е била просто немислима, така че не става въпрос за нищо ново. Новото е прилагателното „честни“. Не, че тогава не са били честни – не знаем, но сега, честно или не – безспорно не са успешни. Светлина в тунела все пак има с площад "Централен" и Градския дом на културата... и все пак:

Стълбите на Каменица е безспорен конкурсен провал

За проект за Стълбите на Каменица в Пловдив се говори от години, мястото винаги е било запустяло, неглижирано и вечно пропускано от иначе страхотния поток по Главната. И когато из общественото пространство се заговори за обновяване, при това чрез конкурс, имаше поводи за оптимизъм. Резултатът обаче бе плачевен – тъй като общината реши да си го организира, рекламира и журира сама.

„Рекламата“ му бе чрез статия във вестник, който няма особена популярност сред младите архитекти и съвсем логично в крайна сметка се явиха 4 (четири) екипа. За сравнение – за площад „Централен“ имаше доста над 100 предложения, за пространството пред Градския дом на културата – 20. Те обаче бяха организирани от външни изпълнители, хора, които знаят как да достигнат до архитекти.

В крайна сметка победителят от т.нар. „конкурс“ бе обявен отново в медиите, без обществено обсъждане или каквито и да е коментари - „Архстудио – Ш“, с ръководител арх. Георги Шопов. Може би, защото сравняваме с крайния резултат, но представеният през януари проект всъщност бе симпатичен:

снимка: в. "Марица" - статия с описание на победителя тук

Игнорираме абсурдните лирично-патетични обяснения за „четирите сезона: зима, пролет, лято и есен (сякаш не знаем кои са четирите сезона) ... които се визуализират метафорично...“, за да хвърлим око на реалните идеи. Акцентът е върху водна каскада, която тръгва от най-горната площадка и стига до най-долната площадка, досами Главната. Самата каскада е широка, стълбите са богати на растителност, с ново покритие от естествен камък, а на долната и най-горната площадки има павета. В описанието на проекта (на картинката не го виждаме) има и стълби, които вървят в обратна посока, надолу, и вкарват в подземно ниво за кино-прожекции. Перголите от терасите обикалят цялото най-горно ниво, а от тях се спуска различна растителност, скривайки сегашния им, да го кажем меко - неугледен вид.

Да, ама не...

По-късно през годината вече имахме и първа копка – на официално събитие бе обявено, че всичко това ще струва 150 000 лева. Заедно с нея беше подредена и изложба с проекта – уж да се покаже, че проектът е открит, честен и почтен. Показаният на платната и в сайта на общината проект обаче бе претърпял коренни промени, спрямо показания преди това във в. Марица.

Отново прескачаме патетичните общински слова за „най-новата атракция“, и поглеждаме към самия проект. На най-горното ниво вече има по-голяма водна площ, от колкото на оригиналния проект. Вместо разчупени обеми и движение на водата в различни посоки, имаме елементарен канал, по който водата просто тече надолу. Цялата нова структура е съвсем тясна. Оказва се също, че водната каскада няма да стига до Главната, а ще приключва две нива по-нагоре – на третото ниво над Главната. Оригиналната идея перголите от терасите да продължават на най-горното ниво, е отхвърлена.

Разлика между спечелилия проект и този, показан на паната имаше все пак и в положителен план – на най-горното ниво има няколко засадени дървета, вече има пейки (с дизайн, съмнително напомнящ на едни пейки от Кино „Космос“ от преди година, да не си помислите, че има оригинална мисъл?). Цялото пространство на горното ниво е зелено, с паважна настилка, и заедно с местата за сядане и дървета за сянка предполага, че човек може да прекара време там.

Да, ама не...

Освен, че проектът, показан на паната на Главната беше коренно различен от този, който бе награден за „победител“ - той беше коренно различен и от това, което реално се изпълни.

Запазиха се най-лошите идеи – водната каскада е смешно тясна и деликатна, като се губи в цялата грандиозност на стълбището, което стои в полите на мощните скали на Сахат тепе. Освен това свършва на третото ниво над Главната – съвсем спокойно, ако вървиш по „Александър Батенберг“ може и да не разбереш, че има нещо там.

Дали е достатъчна сянката от тази зеленина?

От друга страна се премахнаха добрите идеи. Навсякъде, вместо павета (както бе по проекта), които биха направили символична връзка с тепето и би се свързало с Пловдив, има типов камък, какъвто можем да видим във всеки средностатистически хотел от Златни пясъци до Банско. Озеленяването? Вместо дървета – няколко боднати храстчета и цветенца в кашпи, които не осигуряват никаква сянка и просто изглеждат абсурдно на това място. Пейките? Вместо добрата, макар и крадена, идея, са купени готови пейки, каквито можем да видим на много места из целия град.

Какъв е крайният резултат и защо?

Няма нужда да коментираме колко е неадекватно да се правят „открити“ конкурси, които да получават награди, като след това този проект тотално се смени с нещо съвсем различно, представено пред хората на изложба, а накрая показаното на изложба се промени още веднъж. Това се случва пред очите на хората и е съвсем нормално те да губят доверие в изпълнителите на проекти в градска среда – обещават ти дървета – няма дървета; обещават ти пейки – няма пейки; обещават ти вода до най-долното ниво – няма вода до най-долното ниво. Всъщност, няма нищо лошо в това един проект да се изменя мъничко с времето, но поне да имаше някаква аргументация...

Причината е ясна на всеки, имал досег със строителство и архитектура – в България тежката дума има не проектантът или архитектът, а инвеститорът. В случая, Община Пловдив, в която решения вземат хора с нулеви естетически възприятия, които махат скулптури, защото са „по средата на пътеката, следователно пречат“. Без коментар...

Пореден или последен пример?

Има все пак и лъч надежда. С организираните в две поредни години – конкурс за площад „Централен“ и конкурс за пространството пред Градския дом на културата „Борис Христов“ изглежда в общината са разбрали, че най-добрият пиар са добрите резултати – а добри резултати могат да се постигнат само, когато са замесени външни специалисти, а не политически фигури без експертност.

Архитектурните конкурси, разбира се, не са решение за всичко – спечелилият проект за пространството пред ГДК не е най-доброто градоустройствено решение, но за тези неща трябва време, самите кадърни и идейни млади архитекти да имат доверие в инвеститорите, че ще ги оставят на спокойствие да си изпълнят идеите както трябва. Защото в момента добрите млади архитекти просто не участват в конкурси.

Конкурсът за площад „Централен“, например, изкара доста добър победител, но ако обвързаните политически и общинско фигури започнат да се месят, да натрапват идеи или подизпълнители, ще се получи поредният провален проект. Все пак вярваме, че това няма да се случи.

Идеята за нова художествена галерия, например, е добра. Натрапеното „отгоре“ решение тя да се построи на мястото на сградата, която се ползва от Дружеството на пловдивските художници, бе лошо. Идеята за мястото, вида, концепцията, височината на сградата и т.н., трябва да дойде след експертни дебати, коментари и оценки. Но най-хубавото е, че идеята за „архитектурни конкурси“ се хареса на управляващите (във Варна, например, също правят конкурс за библиотеката си), а детайлите, които спъват това един конкурс да е успешен, живот и здраве, с всеки следващ конкурс, ще се изчистват.

Ако това се случи, надяваме се, че България (а дано първи в това бъдем Пловдив) отново може да влезе с нещо хубаво в световния архитектурен обмен – за последно това се случи със Съвременната библиотека в Баня Старинна по проект на Студио 8 1 /2. Надяваме се, следващият път да е нещо по-голямо, и нещо, което ще остане за по-дълго време.

тагове: проект, архитектура, конкурс, стълбите на каменица, пловдив, култура