Топ новини:

Благодарим ти, Сашо... Или когато думите не стигат (ВИДЕО)

11 Юни 2015 коментара Илия Димитров;
Благодарим ти, Сашо... Или когато думите не стигат (ВИДЕО)

Тръгвайки си от Камерната зала на Драматични театър, след авторската вечер на Александър Секулов, останах с чувството, че присъствах на нещо историческо. Нещо, което се случва веднъж и ти се струва невъзможно да се повтори. Нещо, което те кара да се чувстваш специален, защото си бил един от над 100-те човека, които са били привилегировани да видят това. Не защото утре Сашо Секулов, книгите му или пък Камерната зала няма да ги има. Защото по необясними причини съм сигурен, че енергията от изминалата вечер никога няма да е същата. Надявам се да не е същата, бих искал само малкото хора от Залата да сме я изпитали. Можи би звучи егоистично, но какво да се прави.

Нещо се беше подредило по съвършен начин през тази нощ. Хората по Главната, само на метър от Театъра, продължаваха ежедневието си, без да извърнат глава дори за миг настрани, надолу или пък нагоре – към тъмните облаци, които донесоха летния дъжд. Дори птиците си летяха някак невъзмутими, неподозиращи какво се случва под тях. От едната страна – забързаност, сивота и ежедневие, а от другата страна – зад фасадата на Драматичния театър – безвремие, примесено с чувство за изключителност.

Два стола един срещу друг, а на тях – Александър Секулов и Радина Думанян. Просто четат, а пред нас оживяват световете, колебанията, тревогите, въпросите, отговорите.... Не беше просто поредният литературен рецитал. Беше театър. А както Александър Секулов сподели във филма „Мостовете на Александър” – „В театъра Бог е самият зрител”. Всички ние в Камерна зала се почувствахме поне за миг Богове. Като че ли някакво дълбоко тайнство се разкриваше пред нас, а само на метри животът течеше в цялата си сивота.

Авторската вечер на Александър Секулов завърши паметно, пред ръкоплясканията на повече от 100-тина зрители на крака. Една вечер, стиховете от която произведоха енергия за поне още 100 човешки живота. Тези, които си тръгнахме от Камерна зала, останахме с малко повече усещане за Смисъл. С усещане за уникалност и значимост. И това е целта.

Благодарим ви, Александър Секулов.

тагове: Пловдив, рецитал, поет, камерна зала, Секулов, Пловдив чете, рецитал, Драматичен театър, дъжд, думи, птици