Топ новини:

Божана Апостолова: Поет се става след смъртта. Сега всички сме автори.

17 Юни 2019 коментара Илия Димитров;
Божана Апостолова: Поет се става след смъртта. Сега всички сме автори.

Просто душата ти иска да пише, търси взаимност чрез листа и написва нещо.

Големият ми дефект е, че съм много пряма, много откровена и си казвам мнението. Много хора не го харесват.

Божана Апостолова – жената със силния глас, която никога не се нуждае от микрофон. Издателката, която откри и издаде стотици млади български автори през последните 30 години, но и представи вече утвърдилите се имена с едни от най-красивите издания на българския пазар. Човекът, който никога няма да премълчи мнението си, дори то да не се хареса на някого. Авторка на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Един от акцентите в тазгодишната програма на литературния фестивал Пловдив чете беше авторската вечер на Божана Апостолова по случай 30 години от създаването на издателска къща Жанет-45.

Получавам по 10-12 ръкописа на ден. Невъзможно е да четеш по 300 ръкописа на месец. Затова имам цял екип, който чете всичко това и отговаря на всеки един автор. Но не разбирам защо повечето автори смятат, че могат да пишат, като те просто не могат. Досега не съм срещала някой, който да си признае, че не може. Всички са поне гениални.

В Камерна зала на Драматичния театър Божана Апостолова разказа преплитането на своята лична съдба с безкрайния път на литературата и изкуството. За трудностите да създадеш издателство от нищото и за още по-голямата трудност – да го поддържаш във време, когато художествената българска литература изглежда все по-малко необходима на модерния свят. Един разговор за успеха, но и за това, което той и времето понякога носят – самотата. Творческата вечер на Божана Апостолова в програмата на Пловдив чете беше и разказ за творческото начало в наивните детски години, но и за поезията, която то може да създаде днес.

Всички ние се надпреварваме със самите себе си. Това да купиш, онова да направиш – като минаваш всички да се обръщат след теб. И за какво? Всички сме живи хора, всички имаме мечти и искаме да отгледаме най-вече децата си. Големият ми дефект е, че съм много пряма, много откровена и си казвам мнението. Много хора не го харесват.

Сама съм. Всички починаха. Майка, татко, братята ми. Най-голямата ми разходка е на гробищата. Тичах.. да имам красива къща, нали това е мечтата на всички млади и в  един момент си сам в една пететажна къща, където си затрупан от самота. Какво да правя? Ходя на гробищата, преливам ги, през останалото време, най-вече през нощта – пиша. Рядко. Само когато нещо отвътре ми се случва, не знам какво е и не мога да го обясня.

тагове: божана, апостолова, поезия, жанет, 45, пловдив, чете, драматичен театър