Топ новини:

Черната кутия: А може би има надежда?

14 Юли 2020 коментара Мартина Петрова;
Черната кутия: А може би има надежда?

Програмата на 14-тия Международен Фестивал за театър и съвременен танц представи снощи две вълнуващи представления-пърформанси на гости от Италия и Гърция

В първото видяхме изключителни танцьори от балета на Миланската Ла скала, а във второто-един артист от международна класа, обиколил най-големите сцени за съвременен танц и пърформанс на Европа и Америка.

Първото представление бе специална презентация на два пърформанса “The Blue Hour” и "Bach In Motion" на Arke’ Contemporary Dance Company – Италия, които разказат за историята на една любов – ухажването, влюбването, периода, в който има непрекъсната нужда да бъдат заедно и не могат да се наситят един на друг, наслагването на разочарованията, отдръпването на мъжа, раздялата, напиращата необходимост да се срещнат, трепета от очакването и почти едновременното отдръпване при срещата. Взаимните упреци, нажежените отношения между двама, които не могат един без друг, но и един с друг, затихващите надежди и бавната, но окончателна раздяла. 

Определено може да опишем представлението, като изключително въздействащо, което плени иначе притенциозната пловдивска публика. Пластични, изразителни, внушаващи силата на чувствата. Танцът бе вплетен в музика – в първата си част класическа, във втората – модерна.

Веднага след италианската трупа пловдивчани се насладиха и на специална презентация на още два пърформанса “Nature” и "Root-Less" на Ioannis Karounis от Гърция.

Етюдът бе сложен и преплетен. Балетистът застанал под сноп светлина и отчаяно се опитваше да го прегърне, да се изкачи по него или да стане част от светлинния стълб или от малкия кръг светлина на земята. Опитите бяха неуспешни, мъчтелни, изпълнени с безнадеждност и отчаяние. 

Второто му изпълнение бе различно. Танцьорът влезе в камерната зала. Целият подиум бе покрит с найлонови торбички, а на стената на голям екран се движиха потоци от коли в голям град – лудницата на света. Появата на танцьор от африкански произход, боядисан като воин от древността бе изпълнено с гротеска, носейки автомат през рамо. 

Танцьорът се опита да напъха в дрехите си найлоновите торбички – в панталона, в ризата. Всички торбички ги навря в дрехите си. Стана безформен. Ходеше трудно. Интерпретация на безсмислието на опита да промени света и как това деформира и него. Междувременно на екрана показваха поточни линии, птицеферми за промишлени отглеждане на пилета и на малки прасенца и после как ги разфасоват на части и на поточни линии ги опаковат, как дават лекарства на малки пиленца, сякаш са машинни части на конвейр и прочее. Актьорът ставаше все по-трудно подвижен и объркан. Приближи се до екрана. Гледаше кланиците, поточните линии с животните и тогава картината се смени с гора, а после с колонии от албатроси – майки с малките, които бяха диви, свободни и щастливи. 

Мъртвите птици изпълни още повече съдържанието на видяното. Стомахчетата им бяха пълни с боклуци – найлони, капачки и др. Балетистът започна да вади торбичките от дрехите си и се отказа, рухна, омаломощен, пълен с боклуци, някои от които паднаха до него. Краят обаче бе позитивен, изпълнен със свободния полет на един албатрос, който изпълни екрана. 

А може би има надежда?

Фестивални партньори и тази година са Италиански културен институт, КЦМ 2000 Груп, Издателство "Хермес" и Унгарски културен център-София

Организатор на фестивала е Фондация "Черната Кутия". Официални партньори са Община Пловдив и Министерство на културата. Фестивалът „Черната кутия“ се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година, като се изпълняват всички норми и изисквания, свързани с предотвратяване на разпространението на COVID – 19.

Фотографии: Благовест Попов

тагове: пловдив, представление, черната кутия, гърция, италия, пърформанс, очакване, природа