Топ новини:

Десислава Костадинова: „Въображението е „приказка безкрай“”

14 Август 2014 коментара Тони Тодорова;
Десислава Костадинова: „Въображението е „приказка безкрай“”

Десислава Костадинова е един от участниците в тазгодишният кураторски проект на доц. д-р Галина Лардева „Отстранени системи” в Национални Есенни Изложби 2014.

Живописните платна на Десислава Костадинова са изградени чрез една специфична техника: с мозаечно нанасяне на боята, с отказ от смесването и велатурното разпростиране на картинното пространство. Отблизо картините на авторката изглеждат като съставен от отделни частици пъзел, а техниката на напластяване създава впечатлението, че отделните „парчета” са поставени на различни височини, като се постига внушението за релефност.

За самата нея и живописните ѝ сюжети разберете повече в следващите редове…

Коя е Десислава Костадинова?

Понякога си мисля, че съм по-добър художник, отколкото човек. Но знам, че двете неща са взаимно свързани – като духа и душата. Живописта ме прави щастлива! Тя е любов. А коя любов не те прави по-добър!?

Колко нюанси в характера имаш, като човек на изкуството?

Ако всяка мисъл, емоция и страст имат своя цвят, аз имам всички безброй нюанси между тях (като всеки друг човек). Но крайностите, присъщи на моя характер, понякога ме правят черно-бяла.

Чувстваш ли, че си едно цяло с творбите си и вярваш ли, че зрителят може да се сближи с автора, „проглеждайки“ през неговия поглед?

Естествено, че всяка от картините ми е част от мен – в даден период. Нещо повече – те са моето откровение към хората. Всичко, за което съм мислила, чувствала и искала е на платното. От тук нататък комуникацията протича огледално – вие имате свободна воля, въображението е „приказка безкрай“, а досегът с изкуството те прави творец. Така че – бъдете щастливи!

Във всяка творба могат да се наблюдават обекти на вашето внимание. Как работи творческата ти мисъл, кой от двата фактора идва преди другия – приближаването или отстраняването(отдалечаването)?

Това е процес. Постоянно се приближаваш към обекта и отдалечаваш от него: „влизаш“ в картината и „излизаш“ от нея. Дори се научаваш да регулираш зрението си, нещо като обектива на фотоапарата – настройваш го на „макро“ или на „панорамна гледка“. Състояние, в което тялото ти и неговите функции се подчиняват на нещо повече от твоя собствен ум. Така че, няма „фактор“, който идва преди или след друг „фактор“. Нещата просто се случват... в процеса на работа.

Мислиш ли, че наблюдателите биха открили „третият крак на кокошката“ в творбите ти? (другата гледна точка спрямо вечно задаваните екзистенциални въпроси; съвременното, новото мислене през призмата на вашето съзнание)

Това зависи доколко съм успяла да съхраня детския, невинен и непосредствен свят в мен. Чистото знание за нещата – необременено от многото предразсъдъци и ограничени представи, които неминуемо натрупваме с възрастта. Една пряма, непоколебима и обезоръжаваща логика, срещу която да спориш би те направило смешен. Това няма нищо общо с преднамерената инфантилност, а е съвсем простичко – красиво. А именно в най-обикновените неща са вложени екзистенциалните отговори на въпросите, които си задаваме цял живот. Просто трябва да ги видим. А дали ще ги намерите в картините ми - не знам, но скоро ще разбера.

Хората непрекъснато биват докосвани по-лесно от красивото в изкуството, смяташ ли, че те ще открият не само визуалната красота в творбата, но и същностната, идейна красота?

Разбира се, това е химия. Когато един мъж срещне красива жена, в началото той се впечатлява от прелестните ѝ форми и черти, после е опиянен от изяществото на нейните движения, а излъчването ѝ приковава вниманието му. След това чува гласа ѝ и вдъхва аромата ѝ... И тогава не би ли искал да узнае името ѝ и да сподели, ако не живота си, то поне един миг с нея?

И в този ред на мисли, кажи ни мнението си за съвременните визуално непривлекателни творби, но с дълбоки идеи и послания?

Смятам, че всяко нещо, което провокира интереса на хората, възбуждайки в тях мисли и емоции, които дори за момент успяват да ги откъсне от битовизма и извиси, е заслужило своето място в културния живот и може да се нарече изкуство. А какво ще кажете за онези „съвременни визуално непривлекателни творби“, които са лишени не само от „дълбоки идеи и послания“, но от какъвто и да е било смисъл? Аз казвам: „Царят е гол!“

Творбите ти вдъхват силна еманципация, но смяташ ли, че са актуални за съвременната перформативна общественост?

Абсолютно. Аз работя тук и сега. Изобразявам действителността, пречупена през моята индивидуална чувствителност - правдиво и вярно. Основно място в картините ми заема човекът – неговият вътрешен свят, а също така и външният израз на мислите, чувствата и страстите му. На всичките инстинктивни пориви на любов, омраза , състрадание, отчаяние, страх и смелост – дадени му от природата, за да взаимодейства с околния свят, да се пази и да живее в обществото. Това, което правя е съвременна живопис. Така че единствената причина да спра да бъда „актуална“ ще е, ако хората деградират в някакви същества без душа и сърце. Изкуството не може да съществува сред зомбита. Колкото до живописта – тя не е мода, която идва и си отива. Живописта е вечна – минало, настояще и бъдеще в едно. И като човек, живеещ в настоящето, аз се чувствам част от този безкрай!

Разкажи ни за начина си на работа. Какъв е пътят от идеята, затворена в пашкула до реализацията и раждането на пеперудата?

Като всеки процес, разбира се, че и създаването на картина търпи постоянни промени, метаморфози. Но, това не винаги подлежи на определена закономерност. Подхождам към всяка тема индивидуално и така се уча, придобивам опитност. Ще използвам същото сравнение за да кажа, че не винаги идеята е във формата на „пашкул“. Понякога идеите си летят около мен като пеперуди и просто някоя избира да кацне на бялото ми платно. Ще добавя само, че крайният резултат от всяка замислена и композирана предварително от мен картина, няма почти нищо общо с първоначалната представа в главата ми за нея. И точно в това се състои красотата на материализирането на една идея – да я осъществиш.

Процесът на създаване на творбите ти за проекта „Отстранени системи“ и мисленето ви по тази тема открехна ли нови врати в творческия ви път? Каква промяна в мисленето ти настъпи?

Искам да благодаря на Галина Лардева, че като куратор на този проект съумя да събере и обедини художници, работещи в различни сфери на изобразителното изкуство и абсолютно стилово индивидуални творци под един покрив, без да ограничава творческия им ход с предварително зададена тема. Относно мисленето – моето съзнание е една отворена система, осигуряваща ми постоянен поток от мисли. Те минават през мен, преживявам ги и се променям. Някои от тези мисли запазвам в себе си, а други – пускам на воля.

Разкажете ни за участието в проекта, колко работи ще представиш, в каква материалност, какво ще представляват?

Поради особеностите на помещението, в което ще излагам (верандата на къщата Хиндлиян), точният брой на работите ще определя на място, когато подреждам изложбата. Картините са нарисувани с маслени бои върху платно. Не искам да се впускам в повече обяснения, както не бих се наела да разказвам хубава книга, интересен филм, театрална пиеса, концерт и т.н. По-скоро ще отправя покана към всеки, за когото изкуството е духовно приключение и би искал да го изживее лично, а не да му бъде разказано. И така: използвайте някои от прекрасните септемврийски дни, за да се потопите в романтичната атмосфера на старинния Пловдив и да дадете храна на душата си посредством изкуството!

Какво означава за теб поканата да участваш в проекта „Отстранени системи“ ?

Това е чудесна възможност да покажа картините си, наред с изложбите на още седем автора, в едно красиво и поетично място. За мен това събитие ще бъде изключително интересно и полезно. Ето защо го очаквам с нетърпение и се радвам на предстоящата среща с публиката.

С какво смяташ, че творбите ти се отличават в традиционния престижен форум за представяне на съвременно изящно изкуство на Националните есенни изложби в стария Пловдив?

Всяко живо същество на тази Земя е абсолютно уникално – с различен и неповторим житейски път и светоглед. И съответно дадената му индивидуалност намира своето отражение във всичко, което прави. А това, което виждаме, когато се погледнем в огледалото, по никакъв начин не съвпада с образа, който другите хора припознават в нас. Ето защо мисля, че изкуството, което правя, до толкова се отличава от това на другите творци, колкото аз се откроявам като личност сред тях. И това е моментът, в който се отвръщам от огледалото и питам вас. Какво мислите?

тагове: Десислава Костадинова, Отстранени системи, Пловдив, Стария град, национални есенни изложби