Десислава Унгер е един от творците, които ще участват в тазгодишния кураторски проект на доц. д-р Галина Лардева „Отстранени системи” в Национални Есенни Изложби 2014.

Произведенията на Десислава Унгер се разполагат условно в два жанрово-тематични акцента: пейзажи и интериорни пространства. Докато при пейзажните си работи авторката преднамерено монотонизира пространството, довежда го до схематичния израз на неговата структура и сякаш безкрайна повторителност, то при интериорите – напротив, търси сепването и прекъсването, внезапната  и неочаквана пространствена близост на предмети, фигури и равнини. Обща точка на тези два типа художествен изказ е градската среда като машина за произвеждане на условност, на договорености, като територия, на която общуването е сведено до служенето с иконографски схеми. Среда, в която расте изкуството на отстранението. Но също и като поле, в което се случва усъмняването във всеобщата сила и сигурността на тази графична абстрактност.

За самата нея и творческите й сюжети разберете повече в следващите редове…

Представи ни се с няколко думи…

Казвам се Десислава Унгер. Художник. Живея и работя във Виена. Родена съм в София, на 34 години, имам семейство и две деца. Завършила съм живопис в Националната художествена академия в София, и графика в Университета по приложни изкуства във Виена.

Колко нюанси в характера имаш, като човек на изкуството?

„Човекът на изкуството” и аз сме едно и също, с един характер, сложен и често трудно поносим.

Чувстваш ли, че си едно цяло с творбите си и вярваш ли, че зрителя може да се сближи с автора, проглеждайки през техния поглед?

Творбите ми са продукт на моята фантазия и умения. Мога да кажа, че съм едно цяло с тях, само когато ги правя, в самият процес. След това те са нещо готово, завършено, а аз съм човек, непрекъснато променящ се.

Мисля, че целта на картината и изкуството като цяло не е зрителят да се сближи с автора, а със себе си. 

Във всяка творба могат да се наблюдават обекти на твоето внимание. Как работи творческата ти мисъл, кой от двата фактора идва преди другия – приближаването или отстраняването/отдалечаването? 

Обектите сами по себе си не са целта на моето търсене, а средството да предам мисли, чувства, наблюдения. Не рисувам от натура. Гледам, изчаквам, трупам спомени за нещата и събитията. Когато рисувам тези спомени се връщат. Търся простотата, изчиствам, отдалечавам се. Графиката се състои от различни технически стъпки, което води до още по-голямо отстраняване на ненужното.

Мислиш ли, че наблюдателите биха открили „третият крак на кокошката” във вашите творби? (другата гледна точка спрямо вечно задаваните екзистенциални въпроси; съвременното/новото мислене през призмата на вашето съзнание).

Не знам дали ще открият трети крак, кокошка или печено пиле. А на вечните въпроси нямам нито един отговор.

Хората непрекъснато биват докоснати по-лесно от красивото в изкуството, смяташ ли че те ще открият не само визуалната красота в творбата, но и същностната идейна красота?

Каква е пречката „красивата” творба да не съдържа дълбочина? За мен майсторството, владеенето на средствата, на направляването е „красотата” на една творба. И това само може да помогне на зрителя да се потопи в по-дълбоки води.

Кажи ни мнението си за съвременните визуално непривлекателни творби,  но с дълбоки идеи и послания?

Аз съм единствено против кича. За всичко друго, след като има кой да го прави и кой да го разбира и цени, значи има смисъл.

Творбите ти вдъхват силна еманципация, но смяташ ли, че са актуални за съвременната перформативна общественост?

Ако не смятах, че са актуални, нямаше да ги рисувам. А съм виждала и доста картини на по няколко стотин години, които са актуални и ще си останат такива.

Разкажи ни за начина си на работа?

Началото винаги е интуитивно. Рисувам. Бавно, точно, обичам реда. Дебна. Трябва да спра на точното място. Това е най-трудното. Понякога трябва да спра още съвсем в началото, защото всичко е казано, а в главата ми се въртят още сто неща.

Идеята или по-скоро словесното обяснение на нещата при мен е на втори план.

Виждаш ли се като автор, който се стреми да провокира мисли и емоции у зрителя или си такъв, който споделя собствени виждания и идеи с тях? 

Чрез споделянето на личният ми опит, наблюдения, заключения се стремя да провокирам интереса на зрителя. Срещата между нас, ако се състои, е на двама търсещи.

Процеса на създаване на творбите ти за проекта „Отстранени системи” и мисленето ти по тази тема открехна ли нови врати в творческия ви път? Каква промяна в мисленето ти настъпи?

Наруших едно от собствените си правила – да не правя големи графики без проект. Почнах направо с големите дървени плочи по начина, по който рисувам. Не направих и пробни отпечатъци, което за мен превърна процеса на работа в подобен на правенето на живопис. Причините са най-вече технически. Получи поканата за проекта още през Януари и изчаках достатъчно дълго, че да нямам време. Също обичам да си свърша нещата сама, това ме „ограничава” да работя с гравюра на дърво, когато печатам ръчно. И в същото време ме вдъхновява идеята, че с такава стара техника мога да изразя съвременното си виждане.

Разкажи ни и за твоето участие в проекта?

Ще представя две серии от картини. Едната е озаглавена „липсва ми човешкото” – серия от рисунки и графики върху дърво. В нея разказвам за самотата, липсата на някого, присъствието на друг, радостта и каквото там се случва още.

И втората „не съм бил там, но може би ти” – това е серия от 5 голямоформатни гравюри на дърво.

Получавам от време на време снимки  на екзотични места от мои приятели. Първата ми мисъл е: „уау, какви места има”, а втората ”де да бях там”.. и третата: „най-вероятно няма да отида”. И така реших да си представя, че съм там.

Какво означава за теб поканата да участваш в проекта „Отстранени системи”?

Приятна изненада от интереса и поканата на кураторката Галина Лардева. Възможност да се срещна с нова публика, на необичайно място и да се поогледам наоколо.

Акцентите в изкуството ти падат върху пейзажите и интериорните пространства, каква е привлекателната им сила към теб?

Моят интерес е насочен единствено към човека, към преживяването, изстраданото, почувстваното. Пейзажите и интериорите са само формалното средство, разкриващо присъствието, отсъствието или следата, оставена от човека.

Завършила си графика и живопис, как съчетаваш тези две области визуални изкуства?

Не ги съчетавам. Не правя живопис, откакто съм завършила. Живописта е за майстори, трябва да владееш не само средствата, а и вътрешният си свят. Използвам различни графични техники, дърворез, ситопечат, офорт и комбинирането им. Не обичам ефектите сами по себе си, всяка линия, петно и цвят са целенасочени.

С какво смяташ, че творбите ти се отличават в традиционния престижен форум за представяне на съвременното изящно изкуство на Националните есенни изложби в стария Пловдив?

Автентичност.

Какво да очакваме от тук нататък от вас?

Имам няколко участия в общи изложби и конкурси и обсебващото чувство, че ще ми се случат най-невероятни неща.