Топ новини:

Елена Яневска: „Избягвам да поставям рамки на необятните неща”

13 Август 2014 коментара Тони Тодорова;
Елена Яневска: „Избягвам да поставям рамки на необятните неща”

Елена Яневска е една от участниците в тазгодишният кураторски проект на доц. д-р Галина Лардева „Отстранени системи” в Национални Есенни Изложби 2014.

Концептуалната задача в произведенията ѝ намира израз в кореспонденцията между фотография и скулптура. Това, което Елена Яневска иска да пресъздаде е, не да наподоби натурата буквално, а да илюстрира нейните процеси. За творческата ѝ мисъл и в предстоящото ѝ участие  в „Отстранени системи” прочете в следващите редове:

Представи ни се с няколко думи…

Моето име е Елена Яневска. Аз съм независим художник (доколкото е възможно) и работя в сферата на пластичните изкуства.

Колко нюанси в характера имаш, като човек на изкуството?

Хъм, ами, не знам. Тъкмо си мисля, че съм стигнала своя лимит и сама себе си се изненадвам. Понякога приятно, понякога не до там приятно, но със сигурност ми е интересно. Предполагам, че всеки притежава целия спектър и в дадени ситуации или етапи от живота се активират различни нюанси на характера, които доминират известно време. Това ми харесва.

Чувстваш ли, че си едно цяло с творбите си и вярваш ли, че зрителят може да се сближи с автора, проглеждайки през техния поглед?

Да. Чрез творбите лесно може да се прочете чувствителността на някой автор. Нали това е интересното в изкуството,  че се учим  съзнателно  да претворяваме и илюстрираме себе си, живота... всичко. Със зрителя намираме общите точки. Той може да припознае свое преживяване или  разбиране по дадена тема.

Във всяка творба могат да се наблюдават обекти на вашето внимание. Как работи творческата ти мисъл, кой от двата фактора идва преди другия – приближаването или отстраняването/отдалечаването? (с емоционална жажда да изпълните обекта на вашите желания или с разбиране и осмисляне към обекта, който е обхванал вашето внимание)

Определено и двете едновременно. Генерира се процес.

Мислиш ли, че наблюдателите биха открили „третия крак на кокошката” в творбите ти? (другата гледна точка спрямо вечно задаваните екзистенциални въпроси; съвременното/новото мислене през призмата на вашето съзнание) 

В предвид, че съм друг човек със сигурност гледната точка, ще е различна макар и да е нюанс на една и съща тема. А зависи и от капацитета на зрителя, той може да открие повече неща от това, което аз самата съм вложила/осмислила.

Хората непрекъснато биват докоснати по-лесно от красивото в изкуството, смяташ ли, че те ще открият не само визуалната красота в творбата, но и същностната идейна красота?

Зависи от човека и неговите потребности и разбирания. А и едното винаги поражда другото съзнателно или не.

И в този ред на мисли, кажи ни мнението си за съвременните визуално непривлекателни творби, но с дълбоки идеи и послания?

Да, определено има попадения, когато наистина присъстват  дълбоко логично послание и идея. Има много приятни и адекватни реакции на съвременният свят, чрез визуални провокации. Въпреки не дотам приятната визия се пораждат приятни преживявания.

Творбите ти вдъхват силна еманципация, но смяташ ли, че са актуални за съвременната перформативна общественост?

Аз съществувам в съвремието и съм негов продукт, както и то мой. Предполагам, че по някакъв начин са актуални.

Разкажи ни за начина ви на работа? Какъв е пътят от идеята, затворена в пашкула, до реализацията и раждането на пеперудата?

Един непрестанен процес. Цикличност, чийто ритъм се определя от много фактори, но най-общо казано живота. Всека идея започва началото си още докато работя по предишния проект. В процеса на работа, поради характера на материала, технологията или средата пред мен се разкриват множество възможности. Обичам съзнателно да си обяснявам обстоятелствата и причините, които ме довеждат до дадена идея. В началото винаги има една силна емоция и вълнение от завършената концепция. Често оставям идеите на времето, и тези който продължават да ме вълнуват силно пристъпвам към действие, а другите остават да зреят. Харесва ми, когато идеята на всички нива е оправдана и логически свързана. Зная точно, къде и кога съзнателно да позволя да навлизат случайностите. Имам потребност от тези случки, те ме разнообразяват, често ми дават интересни и свежи насоки или гледни точки към идеята. Това ме изкарва от статични състояния независимо дали са активни или не. Има дълги периоди, в които не работя. Тогава се изморявам психически. Веднага след това идват активните периоди, в които се изморявам физически, но се чувствам добре.

Сподели ни за концептуалната връзка между серията фотографии и поредицата от скулптури, с които ще участваш? За значението на творбите и връзката им с идеята за нетрайността и трайността на нещата във времето..

Трудно мога да изведа нещата, които ме вълнуват като словесна сентенция, избягвам да поставям рамки на необятните неща, но преди време чух една мисъл на Гьоте, която много се доближава до моето светоусещане - "Природата никога не спира в своето движение, и наказа всяко бездействие". Много ми хареса тази простичка истина за непрестанният кръговрат, за невидимото велико неспирно движение. Такъв е случаят и с разработките по темата сезони. Това, което искам да пресъздам е не да наподобявам натурата буквално, а да илюстрирам нейни процеси. Формата им е геометризирана и с тази фрагментарност искам да подчертая, че те са само извадка, само цитат от природата. Колкото до фотографиите, там чрез механично движение създавам различни състояния на един и същ обект, наподобяващи отражение, светлина, вятър, привидение, сенки...



Виждаш ли се като автор, който се стреми да провокира мисли и емоции у зрителя или сте такъв, който споделя собствени виждания и идеи с тях? Или и двете?

Приятно ми е да споделям. Интересно е да се огледаш в очите на зрителя независимо дали е познат или не. Винаги е любопитно и с всеки е различно.  Разбирам как се чете поведението ми и откривам много кокоши крачета, които ми помагат обективно да виждам действията си, и да преценявам, къде влагам излишна енергия и на какво си заслужава да наблегна. Като невидим диалог, който се води на много нива.

Процесът на създаване на творбите ти за проекта „Отстранени системи” и мисленето ти по тази тема открехна ли нови врати в творческия ти път? Каква промяна в мисленето ти настъпи? 

Работите не са създадени за изложбата. Но темата дълбоко присъства в моето съществуване и всичко, което правя. Радвам се, че участвам точно в това издание на Есенни изложби.

Разкажи ни и за участието си в проекта, колко работи ще представиш, в каква материалност, какво ще представляват?

Ще участвам с компилация на две медии - фотографии и пластики. Въпреки разликата в тях, те описват неща, които ме радват. И в двете присъства темата за движението, както и други невидими неща.

Какво означава за теб поканата да участваш в проекта „Отстранени системи”?

Много се радвам и ми е изключително приятно. Миналата година тайно ми се прииска да съм част от Есенните изложби. Чакам ги с нетърпение.

С какво смяташ, че творбите ти се отличават в традиционния престижен форум за представяне на съвременното изящно изкуство на Националните есенни изложби в стария Пловдив?

Надявам се, да имат своята харизма и същевременно, да са в добър и адекватен диалог с изявите на колегите. Мисля, че това ще направи форума разнообразен и в същото време хомогенен. Старият град и предвидените изложбени площи ще допринесат да се потопим в един общ вълшебен свят.

Какво да очакваме от тук нататък от вас?

Не знам. Не знам какво ме очаква, ще импровизирам. Надявам се да се развивам и да се чувствам добре.

тагове: Елена Яневска, Отстранени системи, Пловдив, Стария град, национални есенни изложби