Топ новини:

Х. Димитров: Тръгвам да изкачвам Еверест, въжетата ще открия по пътя; девиз за 50 години на сцена

13 Септември 2019 коментара Мартина ПЕТРОВА;
Х. Димитров: Тръгвам да изкачвам Еверест, въжетата ще открия по пътя; девиз за 50 години на сцена

Как може да се опише магията с нашите бедни човешки слова...

Античен театър събра пловдивчани за поредното юбилейно събитие случило се на сцената на този емблематичен паметник

Поводът този път беше 50-годишният юбилей на Христо Димитров. Това име е познато на българската сцена с редица запомнящи се представления. През отминалата вечер жителите на Европейска столица на културата и гостите на града станаха свидетели на приблизително четиричасово зашеметяващо шоу. 

Ицо е не само голямо име на хореограф, но и човек с голямо сърце, което цялото е отдадено на България. Именно тази обич към родината през 2002 го кара да постави основите на фолклорния ансамбъл “Българе”. 

Като начало чухме за нелекия житейски път на този истински патриот, който, въпреки несполуките, преживени на родна земя, никога не напуска България в търсене на спасение. Той казва, че личният му девиз, довел го до настоящия момент на тази вековна сцена, е:

“Тръгвам да изкачвам Еверест, въжетата ще открия по пътя!”

За него всичко е дадено на хората свише. Бог е онази невидима сила, съпътстваща всяка душа по пътя ѝ. Бог е силата, която го е напътствала всяка една крачка на съществуването му. 

С много тъга от факта, че това ще е последното представление, в което ще танцува за публиката, преди да се оттегли окончателно от подиума, той ни преведе през различните си шедьоври от последните 17 години на своята блестяща кариера. 

/Официалното последно изпълнение предстои в НДК, като отпразнуване на личния празник на хореографа, негов бенефис./

Пътвата част бе посветена (някак очаквано) на Родопа планина, нейната сила, красота - не само на природата, но на танца и песента. Последва героично представление на тъжната македонска участ, вплетено в сложен танц, звукови и визуални ефекти.

Най-тежко за публиката обаче се усети превъплъщението на текста на Вазов “Кочо”, който предизвика сълзи на не едни очи. 

За да разведри обстановката, последва частта “Албена”, посветена на духа и красотата на българската мома, както и на главната солистка в него, а именно Албена / съпругата на Х. Димитров /.

С много чувство, закачки и дори реплики извън сценарий, Ицо направи публиката не просто съпричастна с идеята, а част от нея. Всеки зрител беше сякаш и участник в зрелището. С песни, танцови движения, ръкопляскания и много смях от сърце, всички се чувстваха българи в едно истинско българско представление. 

Шоуто показа букета от таланти, събрани в едно малко на ръст тяло (както сам се определя Димитров), но голяма душа и потенциал. Оказа се че, освен хореограф, Ицо е текстописец, сценарист, режисьор...и дъх не ни стига да изброим наведнъж всички негови дарби. 

На сцената на Античен театър Пловдив една след друга се вплетоха от български по-български картини, танц, традиции, които ни преведоха от Кубрат до 20-ти век. И сякаш тази броеница от векове и хилядолетия пасна приказно на старинния фон. Самия Христо каза, че това е най-подходящото място да завърши своята кариера, защото точно тук тя е и започнала.

Младежите от танцовата трупа танцуваха под лунна светлина.

В изключителна атракция се превърна и чифтокопитният приятел, когото качиха на сцената.

Спектакъл от традиционни български народни танци, пречупени през призмата на балетното изкуство.

И един зашеметяващ финал.

тагове: еверест, шоу, българе, античен театър, пловдив, събитие