Топ новини:

Хрониките на миналите светове, чийто лъжлив химн е красотата

19 Декември 2018 коментара Илия ДИМИТРОВ;
Хрониките на миналите светове, чийто лъжлив химн е красотата

И чистото изкуство е молитва сред кръв, инстинкт и смърт.

Някъде тук, сред пограничните земи, по ъглите на живота, където паяжини никой не обира, а смъртта е най-красива анонимна. Където боговете си измислят хора, а те – още богове. В земите, където гният лодките на миналия свят, от които децата дялкат копия. По бреговете, които не знаят море ли спират, или река насочват. В домовете на воините с единствена родина – вятъра. Тук, сред пограничните земи, където хрониките се пълнят с труповете на онези, първи запели химните на свободата.

Сред тези земи ни хвърля Александър Секулов в последната си поетична книга “Хроники и химни”. Оставя ни сами насред бойното поле със щит от вятър и доспехи от небе и ни повежда в някаква битка в името на нещо, което е просто метафора. А да паднеш в бой за една метафора, само една метафора, способна да каже всичко и после просто да ехти, е прекрасно и навярно невъзможно. Меч са ни думите, които при удар не оставят кървава диря, а се разпръскват във вражеските брони като птици и литват по небосвода, където всяко падане вече е обречено на красота.

“Хроники и химни” е един лирически мега-текст, който работи със знаците на миналото, кодове на всевечното, белязани да са символ на човека в най-високите му себепостигания. Хрониките са поетизъм на времето, което оставя след себе си ненужна купчина дати и имена, кости и безименни болки. Хрониките, които трябва да казват какво и как на идните хора, наивно вярващи, че бъдещите дни са нови. Някакво минало, вече наслоило всички болки, попило тъгата от опита, кръвта на разочарованието, създало представа за теб самия. Но миналото в тази книга няма да сподели кои сме, просто ще запее химни за смокините, за фаровете, за съзерцанието и чайките. И морето на всички хроники ще ни принуди да сковем кораб за важните метафори на миналия свят. Кораб без екипаж и със самотен капитан, който ще свети подир вятъра.

Мисля си, че “Хроники и химни” по някакъв начин продължава “Море на живите”, дори ако ще да е само като размер и форма на книжното тяло. Усвоява зададените кодове, като ги уголемява в мащабите им. Безмерно висока книга, която избира да не се рови в дребнотемието на съвременността, да не работи с конотациите му, да прозре нишката на нещата, които ще продължават да бъдат важни във дългите години на смъртта. Александър Секулов населява тези страници с безкрайно много време и натрупвания на неща, създаващи впечатлението на онези, от които ще се градят новите светове. Ако изобщо някой тръгне да ги гради. Ако изобщо има нужда от тях.

Над нас небе с пробито сито сее вятър, в морето никнат пътеки на безвремие, а после се стопяват в нищото на този тъй прекрасен и окръглен свят. Така ще се завърнем към предишното мълчание и то ще бъде милостив свидетел на всичко, което бяхме, което пожелавахме да бъдем.

тагове: секулов, александър, хроники, химни, поезия, литература