Топ новини:

Ян Новак в Пловдив - противопоставящ и надиграващ, нищо повече

05 Октомври 2018 коментара Мартина ПЕТРОВА;
Ян Новак в Пловдив - противопоставящ и надиграващ, нищо повече

Ян Новак представи най-новата си графична творба под тепетата

Виждаме го как пристига усмихнат, до него притичва синът му, а съпругата му спокойна и ефирна върви редом с тях. Усмивка – това е може би първата асоциация, която всеки, срещнал се с Ян, би направил. В уюта на пловдивския кафе – бар „Vintage House“ той бе посрещнат от многобройна публика.

Всички с нетърпение очакваха да чуят представянето на последната му публикация, а именно графичната книга, озаглавена „Затопек“. Речта на автора обаче започна от малко по-далечна точка. Започна с неговото детство. Казват, че за да познаеш по-добре една творба, първо трябва добре да си опознал създателя й. Е, ние се убедихме в това.

Още 15-годишен емигрира със семейството си в Щатите. Само с 60 долара в джоба си те започват нов живот в Чикаго и там той прекарва следващите 38 години от съществуването си. Първият му брак е сключен зад океана, първият му литературен проект е там. През 2008 решава да се завърне в родината и се мести обратно в Чехия. Следващите 10 години живее в Прага. 

Спомените си за България описва като смесени. Случило се лятото някъде между 10 и 11-ти август през 1968 година. Ян заедно със семейството си бил на къмпинг на нашето Черноморие, когато един ден непознати го събудили с новината, че руснаците са нахлули в Чехия. Семейството е принудено да остане в България за още 5 седмици, докато най-после пристигне транспорт, който да ги откара към родината. В този период Ян си спомня:

„Нямаше много български войници в армията при ситуацията в Чехия, но тези, които срещахме по морето, сякаш се чувстваха гузни и засрамени от това, че участват и все ни черпеха. Така получих три пъти кебапчета и пробвах първата си ракия, два пъти“

Ян Новак разказа за трудното време преди да замине за САЩ, в което семейството му е принудено да чака одобрение за напускане на страната в един австрийски лагер, сподели с публиката за своеобразният „бунт“ на баща си срещу режима, който се изразявал в присвояване на немалки парични суми от службата му. За приобщаването към американската общност, трудностите с научаването на езика, материалът в училище и пр. Всичко това обаче той разказа със споменатата вече усмивка. 

На въпроса за създаването на творбата си „Затопек“ без да се колебае започна да разказва, че първоначално идеята възникнала като сценарий на филм. Е, това очевидно не се е осъществило, но лично за него „Затопек“ възниква като своеобразен бунт, именно поради това. В зародишната си форма идеята била представена на известни чешки продуцент и режисьор, които харесали хрумването и решили да го спонсорират.

След недълго време обаче проектът бил прекратен, на Новак се изплатило обезщетение и всичко приключило. Ян от своя страна не бил готов да се откаже така лесно от материала, който подготвял през този период. Тогава му дошло хрумването да го оформи като комикс. Свързал се чрез e-mail с един от най-добрите графични художници в Прага и не след дълго те вече пиели заедно бира, обсъждайки идеята. Със спонсорството на Чешкия олимпийски комитет проектът стартирал. Хрумването на художника рисунките да бъдат в стила на спортните плакати от 50-те години било изключително сполучливо. След година комиксът бил факт. Самият Новак казва, че година наистина звучи като изключително дълъг период за нарисуването на един комикс, но художникът съставял по 1 страница на ден, което от своя страна допринесло за чудесната изработка и качество. 

И въпреки че немските издателства пуснали книгата в продажба доста по-рано от комикса, графичния еквивалент надминал всички очаквания по приходи и продадени копия. В Чехия „Затопек“ бил номиниран в категорията „комикс“, но наградата не била спечелена. Както се шегува самият автор:

„Ние продадохме над 25 000 бройки, а за нашата страна обичайно цифрата е около 2-3000“, шеговито разясни писателят.

 

Защо точно Затопек? 

„Това което ме привлече, беше историята на мъжа противопоставящ се и надиграващ системата. Това се случва през 52-ра година, по това време да се изправиш срещу режима не е никак лесно. Освен това на втора линия ме грабна историята за любовта с жена му. Със съпругата на Затопек се срещнах, когато тя бе вече на 91 години. Изпихме бутилка вино и дълго си говорихме. Когато ме изпращаше обаче ми каза „Чудя се, защо си правиш тези усилия за това произведение, след като аз няма да разреша то да бъде издадено“ аз бях много озадачен за причината това да не се случи, а тя съвсем простичко ми обясни „Няма човек, който да има толкова големи прасци като Емил.“ След тази забележка реших да я попитам, коя част от живота си би повторила отново, а тя с усмивка ми отвърна, че би искала само още една яка тренировка“.

За тези, които не са запознати с любовната връзка на Затопек, ето, една малка вметка. Съпругата на Затопек също била спортистка. Двамата участват на прословутата олимпиада, на която Емил печели цели 3 златни медала в три различни дисциплини по бягане, а Дана (неговата половинка) 5 минути след него печели своя златен медал в хвърляне на копие. Следва известната им целувка пред очите на стотиците зрители.

Е, след като научихте основните аспекти на книгата, сами виждате, че освен към любители на спорта, тя е ориентирана и една идея романтично, социално и дори политически. Това е нещо, което изключително радвало и затруднило нейния преводач на български, който също присъстваше на представянето в Пловдив. Той стъпи в обувките на автора и продължи закачливия тон, с който Ян Новак разказваше през цялото време. 

След  края на „официалното представяне“, думата бе предоставена на публиката. Вълна от въпроси заля авторът, който радушно отговаряше на всички тях. Едно единствено питане остана без отговор. То се касаеше до личния живот на автора и това, ако се случи така, че той да бъде изложен в книга, коя част от съществуването си би желал да опише. Е, може би това предстои да разберем в някой следващ роман?!

Но със сигурност, както самият писател поясни „По частица от мен остава във всяка моя творба. Ние авторите често черпим истории от собствените си спомени.“

СНИМКИ: Славена ШЕКЕРЛЕТОВА

тагове: ян новак, олимпиада, бегач, писател, жанет 45, клуб, култура, тепета, пловдив