Топ новини:

Мехмед Атипов и Йордан Д. Радичков с нови книги в първия ден на Пловдив чете

12 Юни 2018 коментара Илия ДИМИТРОВ;
Мехмед Атипов и Йордан Д. Радичков с нови книги в първия ден на Пловдив чете

Първият ден на най-големия литературен фестивал у нас – Пловдив чете, събра на едно място две от младите и талантливи имена на най-новата българска проза. В клуб Фарго Йордан Д. Радичков и Мехмед Атипов представиха новите си сборници с разкази и дадоха старт на може би най-смислената седмица от годината в Пловдив, важна не заради културното си значение, името на града и прочие, колкото заради самите хора. Насладете се на Пловдив чете с Mediacafe.BG.

Издателката Божана Апостолова откри срещата, по навик – емоционално и искрено призова публиката да разказват за таланта и на двамата, защото си струва да бъде говорено за него.

Йордан Д. Радичков е роден през 1989 година в София. Внук е на класика Радичков и има вече три сборника с разкази зад гърба си. За него Здравко Дечев сподели:

Писателското амплоа на Йордан Д. Радичков може да се обобщи с думите “той може да ви разкаже най-баналната история, най-неинтригуващата ежедневна проява по изключително зашеметяващ начин”. Писателското умение е в това не само да търсиш алтернативи на реалното, а да намериш онези свои думи, с които да ни осъмниш във видимото и привидно ясното около нас. С “Двеста линейки на час” Йордан Радичков се явява като предводител в похода към словесни завоевания.

Сборникът “Двеста линейки на час” събира 25 разказа, които могат да бъдат разделени на две групи – едната група са разкази-гротестки между небивалици и фантасмагории. Другата група обединява разкази, в които има една сериозна и остра социална сатира. Едни картини на цивилизационната критика.

Йордан Радичков разказа за себе си, че е вдъхновен изключително много от руската литература и острият социален критицизъм в някои от разказите идва от факта, че се чувства бесен и гневен от нещата, които вижда покрай себе си.

Работното заглавие на сборника “Чернова на битието”. Всяка една чернова ми се е струвала много оригинална. В опита ни да шлифоваме нещо, което принципно няма шлифоване и опитомяване. Ние губим не само от оригиналността, но и от изначалното истина за всеки един от нас, която е нещо много красиво. Проявлението на красивото се случва именно в несъвършенството. Няма прекрасни съвършени неща.

Веднага след него литературната щафета продължи пловдивчанинът Мехмед Атипов. Той е роден през 1991 година и е възпитаник на филологическата школа на Пловдивския университет. Заедно с колеги поддържа блог за литературна критика, насочена предимно към съвременна българска литература “Под линия”. Дебютната му книга е сборника с разкази “Невидим живот”

Шестнайсетте истории от сборника Невидим живот ни срещат не просто с автора Мехмед Атипов, подредил като аптека душата си, за да предложи на всеки ако не лек, то поне посока за ума и за сърцето. Пред вас са шестнайсет отломки от душата на един светоглед, сред които аз разпознах момчето Мехмед. Момчето, което на моменти е непоправим идеалист и мечтател, но друг път болезнено вгледан в реалността. Онова момче, което е готово ежеседмично да пропътува десетки километри, за да се срещне с приятел или с нова книга. Онова момче, което не се поддава на врявата на деня, а отстоява своя свят, в който всяка среща е събитие, всеки разговор – взаимност, всяка раздяла – очакване за завръщане. И най-важното – онова момче, което вече знае, че есенцията на съществуването е в житейските превратности. И за тях си струва да се разказва… - със силни думи критикът Здравко Дечев описа личността и разказите на Мехмед.

“Невидим живот” се натрупва в продължение на години. Самият ръкопис стои в издателството близо две години. Мехмед споделя, че в книгата почти няма измислици и досъчиняване на историите. Всеки образ има своя прототип и това е един от най-важните мотиви за написването на книгата – хората, които е срещал в живота си. “Искам тези хора, техните животи по някакъв начин да останат видими.”

тагове: мехмед, атипов, йордан, радичков, пловдив, чете, литература, божана, апостолова, здравко, дечев