Топ новини:

"Море на живите“ – летописът на света, обречен да умре и да се преповтори (СНИМКИ)

01 Февруари 2017 коментара Илия Димитров;

"Големият ключ на тази книга е в несъгласието да се приеме смъртта", разгърна представянето на новата книга на Александър Секулов Недялко Славов

„Море на живите“. Напълно достатъчните 35 страници на Александър Секулов, които те впрягат в лодката от круширалия кораб на светлината и те карат да гребеш. Да преплуваш през живота - за кратко да се откъсваш от земята, усетил съвършената лекота от въздуха под краката си, за кратко да се забиваш болезнено в пръстта, за по-дълго да оставяш греблата насред нищото. Да гледаш и да дишаш, объркан от цялото вечно и безсмислено съществуване на космоса и града, освободен. Да гребеш до първата капка кръв, до първото отричане.

В Камерната зала на Драматичния театър този вторник „Море на живите“ тръгна официално на път. Пред пълна зала с читатели и приятели писателят Недялко Славов представи книгата. За нея той каза:

„Тази книга няма нужда от представяне, тяима нужда от прочитане, а след нея си мисля, че Сашо Секулов трябва много дълго да мъчли, защото е направим една огромна рекапитулация на целия си талант“

„Море на живите“ ми напомня на една голяма книга на Казандзакис - "Рапорт пред Ел Греко". Книгата на Сашо е рапорт пред поезията в цялото величие на това явление на човешкия дух, може би най-космическото, най-математическото проявление - метафората. Тя съхранява паралелните битиета в нашия живот. Тази огромна любов към живота и света се тиражира от две сили -  от генетичната даденост на поета и пловдивската му жилка.", сподели носителят на награда Хеликон за 2015-та и 2016-та година Недялко Славов пред препълнената камерна зала на Драматичния театър.

Няма да отнемам ролята на Александър Секулов да разреже тоновете минало и да ги пръсне по островите на безвремието, да доразкаже историята на човека, обречен да се преповтаря, да покаже живота като море, където един ден вятърът ще спре. Той го прави с метафоризма на човек, надникнал в механизма на всичко, което някога е било живо, на всичко отдавна мъртво. Прави го безболезнено като прецизен хирург, който изрязва гнилите тъкани, за да проправи път на светлото.

„Море на живите“ успява да понесе на минималистичните си корици битието на много светове, кръстопътността на човеците от няколко епохи, безсилието им да хармонизират преходността и величието си. Това е една от онези малки книжки, които след години намираме захвърлени някъде из вкъщи и с които подпираме масата на страховете и невъзможностите, за да не се клати.

Затова и говоренето за тази книга е така малко необходимо. Тя просто трябва да остане, да прекара през себе си времето, човеците, религиите, да поживее малко с тях, да ги надживее.

„...Човекът е решил да оцелява, цената няма никакво значениеи нощите са изнасилвани поред все в името на нещо, което няма да запомним. И то не ще ни помни, защо му е, когато вече няма смисъл да се случи. Та ние помним само в страх от смърт, а смърт, тъй както е указано и потвърдено, нататък няма. Какво ще прави мозъка, когато се удавим в безсмъртие?...“

Вижте цялото представяне в Драмата от видеото на mediacafe:

тагове: море на живите, книга, представяне, секулов, недялко славов, българия, гърция, летопис