Топ новини:

„Напускане на спомена“ – пътешествие от черното към бялото

16 Ноември 2017 коментара Илия ДИМИТРОВ;
„Напускане на спомена“ – пътешествие от черното към бялото

Вангел Имреоров е едно от дебютните имена в българската поезия. Младият автор идва на литературната сцена с първата си поетична книга „Напускане на спомена“, издадена от издателство Жанет-45. Редактор на книгата е Аксиния Михайлова, а корицата и илюстрациите са от Люба Халева.

Вангел е роден през 1988 година и е пловдивчанин, но дълги години живее в Англия.  Споделя обаче, че въпреки това, никога не е губил интереса си към българската литературна среда. Пише от 17-годишен и негови стихотворения са публикувани в редица онлайн издания. През 2017 решава да се върне в родината си. Преди официалната премиера на книгата си в Пловдив, заедно с поета и журналист Марин Бодаков, се срещат с ученици в ЕГ „Пловдив“, която самият той е завършил.

„Напускане на спомена“ е стихосбирка, която в сърцевината на своя свят крие една раздяла. А по продължението на страниците на книгата се простират справянето и преодоляването с раздялата, очистване, което обаче не преминава през гняв и омраза. За дебютната си стихосбирка, Вангел Имреоров споделя, че „Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината.”

Според Марин Бодаков важното е поетиката на Вангел е нейната неподправена кроткост. „Стихотворения с равен тон, в които няма експлозии. Има тяга на цялостност на преживяването. Сякаш това са моментни фотографии на психологическото му състояние. Тези стихотворения са по-скоро припомняне на настоящето, отколкото на миналото. Те са осъзнаване на това, което правим сега – инвентаризация на опита, с който разполагаме. Деликатни стихотворения едновременно с простота и дълбочина. През цялото време, докато чета Вангел, аз му вярвам“ – сподели още Марин Бодаков пред пловдивската публика в Bee Bop Café.

градът вплита улици
в паметта ти.

твоята сянка
отива някъде другаде.

после се прибираш
в онази тиха сграда,
сред стаи, вещи,
ежедневие.

оставаш там,

за да отминеш
красиво.

тагове: литература, книга, стихотворения, жанет, вангел, имреоров, напускане, на, спомена, марин, бодаков