Топ новини:

Нула 32 с най-поетичната си премиера - "Седмият хълм" (СНИМКИ)

21 Юни 2020 коментара Мартина Петрова;
Нула 32 с най-поетичната си премиера -

Авторите осмислят невидимите и неизказани спойки, за да видим възможните полета, където те се срещат – срещат нас и всички останали живи и мъртви в едно...

Двайсетият брой на Нула32 илезе в две колекционерски корици, а представянето бе в петък в Драматичен тетаър - Пловдив  

"Седмият хълм" е името на броя, вдъхновен от Атанас Хранов и редица пловдиски именти писатели оставили своя отпечатък в града под тепетата

След разпускане на карантинните мерки, ежедневието постепенно започна да влиза в своите познати релси. Доста неща разбира се, са се променили до една или друга степен. Едно обаче си остава перманентно – любовта на пловдивчани към културата. А как по-добре да са гмурнеш в културния живот, от това да бъдеш част от премиерата на последния брой на най-пловдивското списание!?

Брой 20 на „Нула 32“ още ухае на печатарско мастило. Страниците са топли, докато жадните пръсти на гостите ги прелистват с нетърпени. И ето ни една шепа хора в двора на Драматичен театър Пловдив. Макар и през един стол, спазвайки все пак препоръчителните мерки за социална дистанция, премиерата успя да се случи на живо. Оглеждаме се и виждаме познати лица. След пет години на подобни представяния вече сме си познати и дори някак близки. Списанието се превърна в не просто хартиен носител на отбрани текстове и вълнуваща тематика. То се оказа спойката на една цяла малка общност.

Свидетели сме на време, в което няма място за дългосрочни планове, тъй като те могат бързо да бъдат осуетени. По мнение на издателите – последните две премиери не припокриват техните очаквания. Спомняме си как по време на карантината представиха джазовия 19-ти брой пред мониторите си. Но рекордният брой зрители на лайв-а само доказа, че въпреки трудностите, читателите на „Нула 32“ са неизменно до списанието, дори от няколко инча разстояние. Настоящата ситуация, при която посещението на премиерата беше с предварително запазване на места, които още в рамките на същия ден бяха изчерпани, също не е повод за тревоги.

Ще си позволя да направя изказване от името а всички любители на изданието и мисля, че те ще се съгласят с мен. Радостта, че въпреки случващото се по света, този брой е факт, далеч надхвърля разочарованието от невъзможността да сме отново заедно. Дори обратно – поласкани сме от организацията и грижата да има живо излъчване в социалните мрежи, за да достигне събитието до всички ни.

Любимата на мнозина Божана Апостолова направи встъпителната реч за това издание. С плам, какъвто само тази дама може да носи, словоизлиянието й призова присъстващите да приемат един друг поглед над списанието. Да видят онази задкулисна организация, финансовата тежест, социалната отговорност и труда за създаването на четивото. А повече, може да прочетете в интервюто с Божана, скътано из страниците. Дали заради самата тема на броя, дали от това, че си бяхме залипсвали след вируса, дали от бурното въведение – представянето бе искрено емоционално.

20!

20 броя стил и култура.

Юбилейно число, което получи не една, а цели две корици.

Ако разгърнем страниците и зачетем някой от прилежащите текстове, ще забележим, че този брой наистина е специален. Това е лично излияние на автори. Автори, живели, творили, вдъхновявани и писали за Пловдив.

„Не познавах този град, преди да позная поетите му.“

Поезията е онази част от литературата, пред която всеки притихва. В нея читателят винаги намира уют. Тя няма размер, нито етикет. Поезията е дреха, която става на всеки, стига да имаш очите да я съзреш сред останалите жанрове на лавицата.

Да пишеш поезия е висш пилотаж. Когато имаш 300 страници е лесно да разгърнеш идея, да преведеш читателя през черно-бялото поле на събитията. Но когато имаш 3 стиха, в които да разкриеш цялата си душа… Изкуството да побираш големи емоции в малък обем е сякаш неглижирано. Кога последно чухте за световен бестселър в рима? Тъжно, нали? Светът пропуска толкова голяма част от красотата на литературата.

„Нула 32“ обаче през годините (а както вече споменахме, те не са малко) доказаха многократно, че имат онзи тънък усет не само на писатели, но и на откриватели. Те са своеобразна лупа за нашето общество, която показва онези потънали в прах, понякога недооценени, неразбрани или незнайни теми. Тази за поезията, по техни думи, е нещо лично, поставено като идея още много отдавна. Авторите на списанието не създават 20-тия си брой целенасочено. Той е някак естествено продължение на творческият им проект.

„Седмият хълм“ събира в себе си отбрани творби, подредени приблизително хронологично. Момчетата от списанието признават, че този подбор все пак е индивидуален. Текстовете вътре нямат за цел да създават антология. Те са опит да опознаем по-добре един вековен град, през призмата на неговите лирици. А музата на този тираж е именно седмият хълм и неговите поетични текстове, инкрустирани в паважа му.

Трудно е да намериш правилните думи, застанал пред текстовете на имена като Александър Бандеров, Йордан Велчев, Веселин Сариев, Александър Секулов и ред други. Затова „Нула 32“ оставя текстовете да говорят сами, а те има какво да ни кажат.

За пълната автентичност на премиерата избрани произведения бяха прочетени от пловдивските актьори Елена Кабасакалова и Константин Еленков. Театралната нотка беше последния щрих в емоционалността на събитието.

Ако не сте се сблъсквали с част от броевете на списанието:

  • Субкултурна столица или брой 4 срещу порастването ТУК 
  • С дъх на тютюн или представянето на брой 3 може да видите ТУК
  • Представянето на Другосветците в брой 2 вижте ТУК
  • Да повярваш, че можеш или брой 1-ви вижте ТУК
  • Над нещата ТУК
  • Неизбежната прегръдка на Стария град - ТУК
  • "София - вечната любовница" може да намерите ТУК 
  • 15-ти брой на Нула32 - консумирай с удоволствие и мярка ТУК
  • И т.н.... и т.н...и т.н. 
тагове: Пловдив, списание, премиера, поезия, култура, божана апостолова, жанет, 45, йордан велчев, сариев