Топ новини:

Петър Минчев: За да постигнеш постоянство, трябва непрекъснато да се променяш

19 Август 2014 коментара Тони Тодорова;
Петър Минчев: За да постигнеш постоянство, трябва непрекъснато да се променяш

Петър Минчев е един от участниците в тазгодишният кураторски проект на доц. д-р Галина Лардева „Отстранени системи” в Национални Есенни Изложби 2014.

Петър Минчев рисува места със сякаш внезапно нахлула природност. Изобилието на природните форми, което зрителят вижда, е представено като временно състояние, като само частичен реванш на естественото срещу цивилизовано състояние, независимо от взривовете  наситена зеленина, а може би и тъкмо заради тях.

За самият него и живописните му сюжети разберете повече в следващите редове…

Представи ни се с няколко думи…

Аз съм художник. Роден съм във Варна и живея в Остин Тексас.

Колко нюанси в характера имаш, като човек на изкуството?

Ха! В изкуството се опитвам да поддържам постоянен характер, което колкото и странно да звучи не винаги е лесно. Човек има тенденцията да се променя в зависимост от обстановката, като и обстановката сама по себе си го кара да изглежда по различен начин. Понякога, за да постигнеш постоянство трябва непрекъснато да се променяш.

Чувстваш ли, че си едно цяло с творбите си и вярваш ли, че зрителя може да се сближи с автора, проглеждайки през техния поглед?

Да. Мисля че изкуството винаги показва характера на твореца, но целта е не винаги зрителя да се сближи с него. За мен е по-голямо постижение ако картините ми стимулират зрителите  да рефлектират повече върху самите себе си отколкото да се сближат с мен.

Как работи творческата ти мисъл, кой от двата фактора идва преди другия – приближаването или отстраняването/отдалечаването?

В творбите ми се опитвам да разбера обекта, който описвам. Сами по себе си те са само ефект, дори остатък от този процес.

Мислиш ли, че наблюдателите биха открили „третият крак на кокошката” във вашите творби?

В моите творби „кокошката“ има само два крака.

Хората непрекъснато биват докоснати по-лесно от красивото в изкуството, смяташ ли, че те ще открият не само визуалната красота в творбата, но и същностната идейна красота?

Хората са единствените, които могат да преценят дали има „идейна красота“ в творбите. Това е нещо, което се ражда само в момента на среща с изкуството и не може да бъде заложено в творбата.

В този ред на мисли, кажи ни мнението си за съвременните визуално непривлекателни творби,  но с дълбоки идеи и послания?

Пример?

Творбите ти вдъхват силна еманципация, но смяташ ли, че са актуални за съвременната перформативна общественост?

Благодаря за комплимента. От гледна точка на актуалност, единственото нещо, което е изгубило актуалност е това да се гледа на изкуството като актуално или не.

Разкажи ни за начина си на работа? Какъв е пътя от идеята, затворена в пашкула, до реализацията и раждането на пеперудата?

Опитвам се да следвам процес, който да е методичен, дори механичен. Обикновено започвам със серии фотографии, с които се опитвам да обхвана определен характер, обикновено на място, където се намира. След процес на отстраняване, възпроизвеждам фотографиите върху платно. Целта ми е елемента на живопис да бъде като един механичен посредник между обекта и зрителя. Фотографията, макар и обективна винаги представя единна гледна точка, която се превръща в субекта на изображението. Живописта винаги разкъсва тази гледна точка, защото различни части са нарисувани в различно време, което помага да изображението да има по силно „присъствие“.

Картините ти са с „внезапно нахлула природност”, но всъщност не е ли човешката цивилизация внезапно нахлула в природността?

Не, повечето картини са от места в центъра на Ванкувър. Интересното е в това, че хората там се опитват да се „захлупят“ с природата, поне тези, които могат да си го позволят. Процеса не е на доближаване до природата, а на използването и като бариера. В повечето от картините „природата“ е всъщност ограда на мулти-милионен имот в града. Колкото и красиво да изглежда този процес е свързан с една социална ексклузивност, която винаги съм намирал подтискаща.

Кротки пейзажи, с невероятна динамика – как постигаш този ефект?

След като нарисувам част от картината, докато боята е още влажна я избърсвам с чистачка за прозорци.

Какво ще кажеш за отвореното и затвореното пространство в картините си, като ключов композиционен момент. 

Донякъде по-предния ми отговор отговаря и на този въпрос. С композицията се опитвам да подчертая обектите, които изобразявам и това, което искам да кажа за тях.

Виждаш ли се като автор, който се стреми да провокира мисли и емоции у зрителя или си такъв, който споделя собствени виждания и идеи с тях?

Мисля това зависи от зрителя.

Разкажи ни и за твоето участие в проекта, колко работи ще представиш, какво ще представляват?

В проекта Отстранени Системи, ще представя седем творби от серията „Ванкувър“. Ванкувър е град в Канада, където живях повече от десет години и напуснах за България през 2009, което беше много трудно за мен, но беше решение, което трябваше да взема. Беше нещо като раздяла с дългогодишен партньор, а проекта бе като една последна снимка преди раздялата.Чрез нея се опитах да комбинирам в едно както разочарованията, така и добрите спомени. 

Какво означава за теб поканата да участваш в проекта „Отстранени системи”?

За мен е чест да участвам. Никога не съм излагал в Пловдив и се надявам творбите ми да се харесат на публиката.

Какво да очакваме от тук нататък от теб?

Предполагам следващите изяви ще са в Остин, Тексас, но се надявам догодина да гостувам в България с нов проект.

 

тагове: Петър Минчев, Отстранени системи, Пловдив, Стария град, национални есенни изложби, Галина Лардева