Топ новини:

С кадри от Армения Христо Димитров става първият българин с отличие от фотоконкурс на ЮНЕСКО

14 Юли 2014 коментара Славена Шекерлетова;
С кадри от Армения Христо Димитров става първият българин с отличие от фотоконкурс на ЮНЕСКО

Христо Димитров от Пловдив е третият българин стигал някога до финала на конкурса на ЮНЕСКО Humanity Photo Awards  и първият, който печели награда в категория Архитектура. Той участва с 14 снимки на най-древните манастири в Армения – Гехард и Нораванк. Конкурсът е организиран от Китайската Фолклорна и Фотографска асоциация под егидата на ЮНЕСКО за запазване на световното културно наследство. В него са взели участие над  4400 фотографа от цял свят с близо 7000 фото-есета. До финала достигат 33 държави, заедно с България.

Три са категориите награди: Performance, Nomination and Documentary Award. Христо Димитров е един от финалистите носители на "Documentary Award" което е най- високото отличие от трите. 11 от неговите фотографии от Армения остават в книгата "Memories of the Mankind". Предвижда се те да бъдат прожектирани в Пекин и след това да обиколят целия свят.

Международното отличие на българина е дадено от професионално жури - фотографи от Англия, Испания, Франция, Индия и Тайланд.

Това е първият международен фотоконкурс, в който участва Христо, но и плановете са да не е последният. Пловдивчанинът е икономист по професия. По фотографията се запалва преди 6 години. Обича да пътува, да снима пейзажи и интересна архитектура.

„Попаднах случайно на конкурса, разбрах за него от приятел и изпратих 14 снимки 2 седмици преди крайния срок”, разказва Христо. Споделя, че освен купата и попадането на снимките в ценното издание на ЮНЕСКО, в Пекин е спечелил много приятелства и е имал интересни запознанства с фотографи от цял свят. 

Как се запали по фотографията?

Аз съм икономист, завършил съм „Аграрна икономика” в Аграрния университет, работя във фирма на икономическа длъжност. С фотография се занимавам от 2008-а година. Отваряш списания за пътешествия, гледаш тия страхотни места и искаш да отидеш там. Реших, че и аз искам да снимам по тоя начин. Купих си първоначално малък фотоапарат, но, разбира се,  се оказа, че възможностите му са много ограничени. После си взех по-висок клас. В началото започнах сам, набавих си доста книги със съвети за фотография. След време записах курс първо ниво за фотографи. Реших да проверя дали правилно съм научил нещата. Оказа се, че това, което правя е в правилна посока.

Някои неща могат да се научат, но все пак трябва да умееш да виждаш и да имаш усет?

Когато се занимаваш с фотография започваш да имаш друго виждане.  

Какво те отведе в Армения преди няколко години, когато направи тези фотографии?

Това бе по инициатива на почетния консул на Армения Ехиязар Узунян. Неговата идея беше да отидем група фотографи и да заснемем някои места там за една седмица. Поводът за това бе месецът на арменската култура в Пловдив, който се състоя през 2012-та година. Тогава направихме и изложба с тези фотоси. Аз се спрях на архитектурата.  Снимах в патриаршията в Армения, снимах църковното наследство, копието на съдбата, които се намират в Ечмиазин.

Манастирът Гегхард се намира в планининската верига Котайк той е от 4 век.. Има две части, отпред е с пристроена църква. Но основната част на манастира е изсечена в скалите и представлява няколко склани камери, като една от тях е с невероятна акустиката. Данните са, че манастирът е дълбан от горе надолу, всичко е издялано в скалата ръчно и самият манастир е много детайлен с кръстове по скалите, орли и т.н. Неговите фотографии са в книгата на ЮНЕСКО. (Гегхард - Манастирът на свещеното копие Наречен е така заради това, че в него е било скрито копието с което са пронизали Исус на кръста – копието на съдбата, се е съхранявало в Гехард а сега в Патриаршията в Ечмиазин, бел.ред)

Снимах още и манастира Нораванк от 13 век, който също е с невероятна архитектура , а в параклиса може да видите семейната гробница на сам. Орбелиан, прекрасно издълбан лъв / човек надгробен камък с датиращ от 1300, покриваща гроба на Еликум син на принц Тарсайч Орбелиан.

Фотографиите ти от Армения са показвани в Пловдив, Хасково, Кърджали. Бяха ли така добре оценени и у нас? 

В Пловдив се харесаха на доста хора. Във фотографските сайтове не получиха отзвук. Но си намериха място в този световен конкурс. Журито беше много доволно от начина по който са заснети местата. От това, че съм уловил атмосферата и духа. Фотографиите ще бъдат показани на 15 юли в Бургас.

Как прие за себе си наградата?

За мен беше изненада. Чувствам се много горд с това, че хората са оценили моята работа.

Къде си пътувал?

Освен до Армения, и в Куба, Босна и Херцеговина, Великобритания, Италия, Гърция, Австрия, Унгария, Сърбия.

От тези места кое те впечатли най-силно?

Тръпка си остава за мен Куба. Заради атмосферата, духа. Едно от съжаленията ми е, че тогава не се занимавах  с фотография както сега. Доста кадри пропуснах. Имах фотоапарат, но снимките не са на това ниво, на което сега искам да са. Там ме впечатли духа на хората... имаше една атмосфера (това беше 2005-та година), изключително простичка атмосфера, хората не се вълнуваха от материалното, живееха простичко, забавляваха се, и  нямаха тези проблеми, които нас ни натоварват в ежедневието.

В България имаш ли си любимо място?

От планините - Пирин. Чувствам я като моята планина. Тя е най-сурова, камениста и имам тръпка към нея,  може би защото имам корени от този край. Дядо ми е родом от Ковачевица, Гоце Делчев. Преди ходех повече по селата. Последните години съм повече по планините. Много запустели села съм обиколил, особено по границата с Гърция.

Снимаш ли хора, ситуации, този тип реалност?

Предпочитам да снимам пейзажи и архитектура.

Смяташ ли да останеш в България или по примера на много българи ще заминеш за някъде?

Моята мечта винаги е била да пътувам. Всичкото си свободно време го използвам за това  - да пътувам и да се срещам с различни хора. Предпочитам да пътувам, но да се връщам тук. С фотографията не смятам да се отказвам, това е голяма тръпка за мен.

Любими фотографи?

Ансел Адмас – американски фотограф. С другите се запознах в Пекин. Гали Тибон  от Израел, която участва със снимки на паленето на свещения огън в Йерусалим. Тя снима за Нешънъл Джиографик. Салваторе Валенте снима в портрети, улавя по невероятен начин духа на хората. Тино Сориано е моментен фотограф, запечатва моменти. Докато минава покрай теб и вече има кадър, винаги има идея.  В конкурса на ЮНЕСКО участва със снимки от ритуала „Денят на мъртвите” от Мексико.

От българските фотографи – Влади Балевски, който е  сватбен фотограф. Друг такъв е Минко Михайлов, пловдивчанин. И Мая Къркаличева.

Би ли възприел фотографията като единствената ти професия?

Не знам дали е дошъл моментът за това. И в чужбина не е лесно, но там има повече възможности. Тук трябва да си сватбен фотограф.

тагове: фотография, награда, юнеско, армения, архитектура, христо, димитров