Топ новини:

Секулов: „Скитникът и синовете” е книга за куража да допускаш светлината в себе си (ВИДЕО и СНИМКИ)

10 Декември 2015 коментара Илия Димитров;
Секулов: „Скитникът и синовете” е книга за куража да допускаш светлината в себе си (ВИДЕО и СНИМКИ)

Книгите на Александър Секулов винаги са се отличавали в литературата изобщо със светлината си. Светлина в изказа, в прецизността на метафорите, в изяществото на подбора на думите, в майсторското низане на изреченията. Светлина във идеите, внушенията, символите. Светлината като последното и единственото оръжие срещу тъмнината, обгърнала животите ни. Светлината на бащинството.

Новата книга на Александър Секулов „Скитникът и синовете” е „продължение и не продължение на Островът” – премерено даде старт на официалната пловдивска премиера Младен Влашки.

Скитникът е Бог, а ние сме синовете му. Тази книга е много висока, изпълнена по един много лек и ефирен начин. Това, което изумява е, че Сашо сам по себе си се впуска в много дела и винаги работи за експеримента в писането. В тази книга Александър Секулов събира всичките си експерименти. „Скитникът и синовете” е изключителна лична – като писане, като емоция, като техника. Съкровена книга. И съборна." 

Важно място в „Скитникът и синовете” заема връзката баща-син. Една колкото важна, толкова и игнорирана връзка. „Много бих желал бащите да прочетат тази книга, синовете да я прочетат, а след това и майките да я прочетат, за да знаят какво става между бащите и синовете. Не знам друга българска книга, която да се занимава с това нещо” – насочи вниманието върху бащинството в книгата Младен Влашки.

В искрящата проза Александър Секулов успешно се сливат „литературните недра”, цялото познание и усещане за света, което авторът е придобил и съвсем леко загатва в книгите си, без да прави внушения. Всичко това той слива с настроението, усещането и емоцията на гръцкия морски свят. Резултатът е една вечност. „Светлата вечност.”

Над Младен Влашки и Александър Секулов в Камерната зала на Драматичния театър през цялото време се извисяваше и корицата на новия роман, под морските звуци на вълни, бриз и гларуси. А по средата на корицата, дело на Димитър Келбечев, Младен Влашки отбеляза просветляването в хоризонта пред младото момче – „Това е книга, която ще просветлява. Тя е светла книга. Тя е много трудното в българската литература съчетания между премисленост, интелигентност и силна, дълбока емоционалност.”

Подготвената реч на автора Александър Секулов, написана предната вечер и именно затова толкова искрена, запали искра светлина в Камерна зала, показа един светъл път, неотъпкан и тесен, в страни от голямата магистрала на житейския ужас, по който вървят всички. Път, по който на всички ни се иска да поемем без въобще да се интересуваме дали ще стигнем някъде, без да има нужда да стигаме някъде изобщо. Александър Секулов доказва непрекъснато с прозата си, че може и по друг начин. Съпротивлява се на душевния мрак, споделя нуждата от радост като противоотрова на трагизма, показва забравения смисъл, учи на допускане на светлина.

„Повечето хора по презумпция приемат, че литературата е нещо трагическо, драматическо възприемане и изразяване на битието. В него страхът, болката, отчаянието, самотата, изтичането на времето, края на любовта, изчезването на хората са налични. 

В страни остава фактът, че литературата е естетично възприемане на света, непонятна радост от съществуването, прераждане в реално време, населяването му с фигури на светлината. Това е думата, която бих искал да остане тази вечер. Фигури на светлината. Заобиколени от мрака на връхлитащото време, ние сме фигури от светлина. Нашият живот е непрестанно излизане и връщане в светлина… Въпреки всичко ще повторя: трудно се пишат книги, в които основната материя не е мракът и ужасът от живота, а разтварянето и проникването на светлината в човека, на човека в светлината. Книги, чиито страници са криле, които те учат да живееш, да се преизпълваш с кураж, да си припомняш въздушните коридори, да усещаш, че си баща на облаците, дете на полета…”

„Българинът не толкова мисли в черно, колкото ежедневно воюва срещу светлината, с радостното възприемане на живота. Изобретява всякакви оръжия за тази борба. Единствената борба, в която успява напълно. Тази книга е за куража да допускаш светлината в себе си.”

Книгите, в които герои са деца, често са неглижирани, не им се обръща внимание, гледа се на тях с една лека надменност и презрение, може би е предразсъдък. Хората мислят, че е много лесно да напишеш книга с деца, наивно, повърхностно и набързо. Срещу това се съпротивлява и Александър Секулов – срещу отричането на детството, срещу игнорирането на детския свят.

Ако разгърнем българската литература след 50 години, там ние ще сме в целия си ръст – с гигантските си страхове, провали и негодувания от себе си, но нашите деца, с тяхното детство, сякаш никога не са били – сякаш не сме ги забелязали. Кой ни позволява да мислим, че децата са нямали детството, което не сме имали ние? Точно, когато героите са деца, писателят трябва да се изправи на пръстите на своите възможности. Неизразимото щастие да си баща и син. Това е игра на светлината.”

Фотограф: Мирослав Чобанов

тагове: скитник, син, баща, влашки, секулов, премиера, роман, литература, остров, атина, драматичен театър, бриз, море, вълнения