Топ новини:

TEDx Пловдив събра полезен шоколад, шотландско уиски, френски предприемач и още (СНИМКИ)

17 Април 2019 коментара Мартина ПЕТРОВА ;
TEDx Пловдив събра полезен шоколад, шотландско уиски, френски предприемач и още (СНИМКИ)

Technology, Entertainment, Design

Това са понятията, криещи се зад абревиатурата на популярните TED X Talks. От създаването си през 1984-та година в Щатите платформата бързо набира последователи и интерес. В момента над 130 държави из цялото Земно кълбо развиват инициативата. С всяка изминала година броят на посетителите и градовете се умножава. 

TED X достигат преди едва няколко години и до България, стартирайки в София. А през настоящия уийкенд 13-ти април събитието се реализира за трета поредна година и в Пловдив. 

Настоящата Европейска столица на културата даде старт на ТЕД разговорите точно в 10:20ч в събота. На сцената на Драматичен театър последователно се качиха редица светски личности, всяка със своите лични и всеобщи истории. 

Цялостната тематика на TED X 2019 се касаеше до „Driving towards unexpected“

Първият лектор, който излезе под прожекторите, бе Валентин Йотов, като разказа за „Грешките на начинаещите шахматисти и последствията им в истинския живот“. Сам Валентин е шахматист от висок ранг. На 16-годишна възраст си печели титлата Международен майстор и съдбата предопределя бъдещия му път на победител. Но какво се крие зад целия този успех? На подобни малки на пръв поглед, но от голямо значение, въпроси отговори лектора. Ако го питате какво е шахът за него, ще чуете:

„Целия ми живот!“

И това е самата истина. За себе си Валентин казва, че тази игра е оформила целия му житейски мироглед. Световноизвестният шахматист разби митовете за сложното състезание на ходове. По негови думи шахът може да бъде дори елементарен, погледнат през правилната перспектива и с прилагането на елементарна логика от ежедневието. 

А как се случва това?

Йотов сподели със слушателите си своите четири принципа:

Време – Като фактор за взимане на решения, времето е от изумително значение в нашето ежедневие. Дори най-дребните и на пръв поглед незначителни действия не бива да подлежат на отлагане, като същото важи и в шаха. Не бива да оставяме прекалено много време на своя противник да обмисли настоящия и следващия се ход. Трябва да поддържаме динамика, да пестим време при всеки ход, било то в партия шах или в рутината си през седмицата. Времето е безценен ресурс.

Въпроси – Повечето хора не могат да разберат, че трудностите в ежедневието ни не са породени от неспособността ни да даваме правилни отговори, а да задаваме правилните въпроси. Това може да отнесем и до играта на шах. 

Оценка на позицията – Следващата стъпка е да дадем правилна оценка на ситуацията, в която се намираме. Нито един ход не може да реши цяла игра, така е и в живота. За да преценим как да играем, трябва да сме добре запознати с настоящото си положение и точката, която искаме или трябва да достигнем. В тези случаи не бива да опитваме да гадаем бъдещето, а да се обърнем назад към миналото. Да го анализираме добре, а то на свой ред ще подреди вижданията ни занапред.

Подобряване на позицията – Е, вече сме изминали предните три основни стъпки! Идва ред за последната и много важна – да подобрим вече установената със споменатите принципи позиция. Често разочарованията на хората идват от факта, че те избират „лоша идея“. И не че тя е лоша сама по себе си, а просто не е това от което реално се нуждаем в момента, за да „спечелим партията“.

Друг важен фактор, за който говори В. Йотов е търпението, като основополагащ камък във всяко начинание и материала, с който разполагане.

„Да, може да имате много фигури, много материал, но той често пъти заслепява бистрата ни представа за ситуацията, в която се намираме.“

За да сме успешни както в живота, така и в шаха, Валентин съветва просто да прилагаме тези елементарни правила по пътя си към върха, а той е доказателството, че те са валидни!

Явор Киряков пък разпери ръце напред към неизвестното и ни разказа за „Една професия на бъдещето“. За него учениците, децата са едно чисто платно, върху което животът и опитът започват да рисуват. След известно време обаче информацията става толкова много, че трябва да се прегрупира и подреди.

Тук идва неговата лична задача. Той е онзи спасителен пояс за прясно завършилите гимназия, който ги издърпва от кашата на образователната система и им дава правилните /доколкото е по неговата сила/ насоки как да продължат. Според Явор не само нашата, а световната система на обучение има голям „недъг“, но да говорим за проблема е по-лесно отколкото да го решим.

Той не вижда решението в наши дни в смяна на системата, която е така тежко залегнала през годините и трудно би се преместила. За него трябва да се подбират правилните учители. Но учители в истинския смисъл на понятието. Образовани педагози с подход не само към материалните, но и емоционалните проявления на образованието. Тези, които тласкат към индивидуализъм, креативност, артистичност.

Що се отнася до бъдещите професии, той изброи множество термини и понятия, които звучат като излезли от сценарий на фантастичен филм. 

„През началото на 20-ти век един човек създал прахосмукачката и казал, че един ден това устройство ще е във всеки дом, ще бъде безжично, интелигентно и дори с ядрено захранване. Всички гледали скептично и дори с насмешка на тези думи. Но днес те са почти напълно реализирани. Не бива да сме скептични към нещо, само защото то все още не съществува. Така се е развивало човечеството.“

С тези реплики той защити правотата на своите предположения за професиите на бъдещето и убеди и нас самите.

В следващата лекция французинът Rémy Groussard разказа историята на живота си, която е историята на всеки филм за банкрутирал баща, 19-годишно момче, което иска да му помогне и намира щастието в далечна земя. В случая на Реми билет от 15 евро и полет до България са разковничето. След дълъг период на опити да реализира продукта си във Франция, късметът му се усмихва в пределите на нашата родина, която е и неговия настоящ дом в последните години. 

Темата на едва 23-годишния Реми е „What a person of 20 years age should be doing?“ и в нея той разказа за всички свои несполуки и успехи. За необходимостта да сме приспособими и отворени към света, защото той може също да бъде отворен за нас и идеите ни. 

Когато приятелите и познатите му го питат, защо е дошъл в България, в Пловдив, място, за което никой в онзи момент не е чувал нищо, той отговаря:

„Ако искаш да си успешен и да стартираш бизнес със само 2000€ във Франция, това е невъзможно, но в България то се случи. Това говори достатъчно!“

Според Реми в икономиката не можеш да научиш всичко от учебниците, трябва да се потопиш в действителността, а тя сама ще те научи. 

За България и Франция говори открито както за позитивите, така и за негативите. Казва, че е „намерил българската си мотивация“.

Психологът и психотерапевт Крум Крумов ни поведе „От пътя на детството до щастлив възрастен“. Според него родителите са първите, които дават крила на децата си, но в днешно време все по-малко от тях го осъзнават.

„Всяко дете е личност и ако знаем как да подходим към него, то ще постигне много.“

Това извиква нуждата и идеята за „универсален наръчник за родители“, който да им помага да развиват знанията и уменията на децата. Заедно със съпругата си Крум започва работа с родители и голяма част от тях са искрено притеснени за своите качества като такива и как те рефлектират върху рожбите им. 

Тук идва невероятната помощ на Крум, който развива първо потенциала на родителското тяло, за да може то на свой ред да придобие един друг, нов, добър подход към децата и тяхното отглеждане. 

Отново по пътя на детството ни съпровожда и Антон Тодоров. Той задава директния въпрос „Къде отива детството“.

Лекцията си стартира с кратка история за един таблет и дете, на което той разказва за любимата народна игра „стражари и апаши“, която малчуганът поискал да инсталират на устройството.

Чухте ли достатъчно? Защото това е настоящата подрастваща група в световен мащаб. 

А децата нямат нужда от таблети и скъпи телефони, те имат нужда от игра, от приключения.

Според Антон трябва да дадем на децата рискове, защото те са нещата, които дават уроците занапред в бъдещето, в живота, които ги подготвят. Според него трябва да даваме право на избор и свобода, от които децата сами да носят последствията. 

Предлага един прост експеримент: да занимаваме вниманието си един цял ден с устройство от типа компютър, телевизор, телефон. В друг ден да излезем сред природата. После да сравним двата дни и да преценим, кой от двата ни е донесъл повече емоции и спомени. 

„Най-щастливите деца, които съм виждал са на планина.“

С много други истории от личния си архив убедително доказа на публиката, че не технологиите, а игрите са пътя към израстването на едно дете здраво и щастливо. Те са средството и за превръщането му в един стойностен възрастен.

Малко преди обедната пауза апетита на всички в залата събуди Красимир Бенямин със своята тема за „Полезен шоколад“

Ето как се образовахме на три подтеми, свързани с най-търсения продукт на нашата планета –шоколада.
Всичко започва преди много години, когато Красимир си задава простичкия въпрос „Възможно ли е шоколадът да бъде и полезен“. Автоматичният отговор, който ни втълпяват от ранна детска възраст, е „абсурд“. Но нашият лектор си поставя за цел да промени това.

Той създава фабрика, която произвежда именно такъв продукт – полезен шоколад. Ако се върнем назад в историята, ще открием, че основната съставка, от която се добива шоколадът – какаото, е буквално обожествявана от редица цивилизации. В културата на инките, маите и прочее има цели ритуали, запазени и до днес, в които главна роля играят какаови зърна. 

В самото какао се съдържат над 300 полезни за човека съставки. Но как да ги преработим така, че те да са полезни дори под формата на шоколадови изделия. С това се занимава вече няколко години Красимир и то се цени и купува и зад граница. 

Но малко повече за трите теми, които ви споменахме по-рано.

Едно странно сравнение с Ефекта на пеперудата стартира изброяването им, но след него стана ясно защо именно.

Първата точка сме НИЕ САМИТЕ. Когато човек се храни, трябва добре да подбира продуктите, с които го прави. Напоследък стана доста популярно понятието „супер храна“. Е, какаото е един от членовете на тази група. Но зад думата био стои огромен законодателен регламент, който пречи на процеса „от засаждането до магазина“.

Втората точка е ОКОЛНАТА СРЕДА и това как отглеждането на какао я променя и то в негативен аспект. Да не нарушаваме естествения баланс, е нещо изключително важно при засаждането на дадена култура, а хората трябва да са все по-образовани и запознати с тематиката, за да може това да не се допуска.

Третата доста важна точка е СОЦИУМА и ето тук е разгадаването на мистерията с Ефекта на пеперудата. Ако човек в Европа изяде парче шоколад, то няколко дечица в Африка работят за производството на какаото, от което то е направено. Избирайки био продуктите, човек се ангажира и социално с редуциране на детския робски труд.

След тази интересна и вкусна лекция, всички гости на TED X Пловдив заситиха обострения си апетит с вкусни бургери, предоставени от спонсорите на събитието „Аладин фуудс“. Сладки изкушения от „Тон Бонбон“, уханно кафе от „Julius Meinl“, вода за прежаднелите от „H2O“ и други изкушения от щедрите спонсори дадоха сили на гости и лектори, за да продължим плавно към втория панел на събитието и още интересни истории.

Между лекторите на сцената се прожектираха и видеа от ТЕД разговори от цял свят, информацията на които също бе ориентирана по темата на платформата.

Следващия, изправил се под прожекторите, бе Ellen de Visser, която ни попита „How strange are strangers“. С помощта на забавни истории, преживени от самата нея, младата дама успя, без възвишени фрази, да демонстрира тезата си на публиката. 

Елен владее 7 езика, обиколила е държави от няколко континента, а ентусиазмът й за пътешествия е нестихващ. Дори обратно, той се засилва с всяко следващо място, всеки следващ разговор с…ами, непознат. Това е личният й експеримент. Прекрасната холандка си поставя за цел, преди известно време, да пътува и да се запознава с хора, излизайки от зоната си на комфорт. Тя иска да отговори на въпроса „Колко точно непознати са непознатите ни хора“. 

Разглеждайки картината по-обстойно и дистанцирано от персоналната гледна точка, тя осъзнава в един момент, че  всеки е непознат за някого другиго. И докато се страхуваме, заобиколени от предразсъдъци за втренчените в нас погледи, очите отсреща виждат у нас същото, което и ние у тях – един чужд субект. 
Следователно „да си непознат“ е доста обширно понятие, чиято дефиниция зависи само от нас самите и кръгозора ни.

Една друга дама последва да разказва за своя опит и живот. Познатата ни от малкия екран Мира Добрева ни окрили с разказа си за „Пътят на една невъзможна мечта“, а дали всъщност е невъзможна?

Историята започва така: малко момиченце от още по-малко село, мечтае да влезе в телевизията. Потискана от родителите си обаче, тя „скрива“ мечтата си и я държи заключена години наред. Докато един ден преценя да поеме посоката на живота си в свои ръце и…заминава за София. Там се бори с несгоди и провали, бори се с града, бори се със себе си, но всичко това в края на краищата дава резултат и тя не просто получава място в телевизията, тя сама влиза в новините като име, тема, за нея се пишат статии, интервюта. 

А днес малкото момиченце, превърнало се в едно от онези лица от екрана, за които е мечтало, се изправи пред публиката та ТЕД и разказа откровено за целия път, който е изминало, за да се добере до тази сцена.

И да, няма да ви лъже, ще ви каже, че е трудно, но с упоритост и труд, няма невъзможни мечти, а само сбъднати.

Следващият разказвач бе Добринка Бързачка с темата за „Зациклянето като рестарт на житейската система“.

Когато чуем думата „застой“ у нас автоматично се заражда негативно чувство. Но Добринка предлага един друг поглед над нещата. Тя разглежда застоя като „нужното зло“, за да рестартираме живота си /образно казано/. 

Когато човек достигне до точката на застой, не бива да се отчайва, а да го приеме като нова страница. Не ролите ни определят, а това как ние трансформираме всяка роля в опит, било то на родител, професионалист, приятел и пр. Застоят е ново начало за една нова роля и един нов опит. След него можем да рестартираме цялата система и да изградим нещо различно.

Няма формула за справяне, промяната зависи само от вътрешния ни светоглед и себеусещане. Ако се чувстваме несигурни и уплашени, то няма как и останалите да повярват в нас.

Как стига до това заключение?

Преди години стартира бизнес в друга държава, който обаче не потръгва в посоката, която Добринка счита за правилна. В този свой момент на „застой“ тя среща исландски предприемач, чиято фирма трябва да реконструира. С него водят разговор, в който се споменава за популярна исландска поговорка, която гласи: когато исландците плуват, не се замислят, дали ще имат сили да преплуват пътя обратно, те се устремяват към отсрещния бряг и влагат всичките си усилия да го достигнат.

Изводите са повече от ясни. Това дало светлина и нова посока на г-жа Бързачка и тя направила своя първи „рестрат“.

Вера Вулджева ни преведе през тема, за която бе черпила най-вече от личния си опит. И това направи представянето й още по-разтърсващо.

Можем ли да дадем, дори в случаите, в които мислим, че нямаме какво? А нужно ли е? Трябва ли да сме емоционално щедри и дали трябва да очакваме нещо в замяна? 

В течение на разказа на Вулджева всеки зрител получи своите отговори на темата „Дори когато нямаме, имаме много да дадем“.

„Всеки няма нещо в живота си!“

Според Вера хората често имат склонността да се фокусират точно върху това и то е естествено най-вече, защото липсата е сериозна. Но реално погледнато всеки има междувременно много, което може и да даде.

„Но всеки има нещо в живота си, за което не подозира, а друг бленува!“

Тя знае това от тежък личен опит в борбата за рожба. Преди години, след много опити, Вера разбира, че има репродуктивни проблеми, които я отвеждат до кабинета за инвитро процедури. При прекия си сблъсък със системата и почти непосилните цени, които не винаги гарантират резултат, Вера съзира необходимостта да бъде прокарана програма, която държавата да спонсорира. Така и се случва. С много усилия и упоритост, с участието на много други съпричастни към идеята хора, каузата се осъществява. 

Държавната програма за инвитро процедури става факт. Стотици деца се раждат годишно в България. Но Вера все още няма така желаната рожба. Това обаче не я спира. Тя продължава да дава и да се раздава с пълни шепи, защото

„..колкото повече даваш, толкова по-цял ставаш“

Това открива тя за себе си. Много промени претърпява нейната идея в развитието си, всички в позитивен аспект. Броя на дечицата, родени чрез инвитро, вече наброява 8000 на година. 

И така, след толкова години лична борба с нещастие, неуспехи, Вера не спира да дарява обич, грижа, надежда, кураж…но на другите. И съдбата я възнаграждава. В момента тя е майка на 3-годишната си дъщеричка.

И ето така, всички в залата получиха нагледен пример за това колко много ни дава на нас това да даваме на другите.

След кратка кафе пауза третият панел на ТЕД Х в Пловдив продължи с лекцията на Мирослав Запорожанов с темата „The reason financial institutions lie to you“.

Мистерия, която всеки обикновен човек опитва през целия си живот да разгадае. А ние получихме отговора в рамките на 10-минутна презентация на английски.

А как ни ги представи? Всичко стартира със снимка от далечна Куба, в момент, в който валутата на страната е толкова обезценена, че стойността на килограм отпадък е по-висока.

Да, имаше доста непознати термини, така е като говорим в определена сфера. За достоверност е нужно да се употребяват точните определения обаче. Но Мирослав успя по изключително достъпен начин да онагледи идеята, заложена в темата си.

Предприемач по душа, финансист по образование, заедно със своя брат основава най-подробната 10-месечна учебна програма по дигитален маркетинг в страната. Е, сами виждате, че Запорожанов определено има знания в тази насока.

Друг изключителен професионалист в областта си бе Гаро Узунян, който ни разказа за „Уискито – по моя начин“.

Презентацията стартира с поднасянето на чашки с уиски за дегустация на всички гости. Те бяха учтиво помолени да изсипят капка от течността върху дланите си и да ги разтрият. В залата се понесе благоухание и последният ТЕД разговор започна.

Г-н Узунян омая публиката с историята на напитката, която стартира в древен Китай. Учудващо, нали! А знаете ли още, че Шотландия всъщност само популяризира уискито, но не е негова „родина“. А по етикетите на бутилките в различните страни можем да четем историята на региона?

Уискито е наричано „божествена напитка“, а изпаренията, които изчезват в небитието всяка година, са около 300 000 литра и се назовават „ангелски дял“. Едни американски учени пък решили да „откраднат от дявола“ като извлекат течността, която се пропива в бъчвите и да я върнат в преработката на продукта. 

Друг оригинален факт бе, че бъчвите по света, наредени една върху друга, биха образували „стълба“, която да достигне Луната. А знаехте ли, че бирата и уискито първоначално не се различават по състав? Дестилацията ги разграничава в последствие. Затова

„…всяка бира като малка си мечтае да ухае на уиски като порасне.“

С всевъзможни интересни знания ни затрупаха лекторите. Научихме много в разнообразни сфери от ежедневието. Окрилихме се. Посмяхме се. И най-вече, за поредна година, преоткрихме, защо формата на TED X Talks е толкова разпространен в световен мащаб. В България все още има доста, което да учим за подобни събития. Доста разнообразни коментари се произнесоха след евната. Някои от гостите не одобриха темите или подбора на лекторите. Но една подобна идея заслужава да бъде подкрепяна и развивана, защото всеки има нужда да получи своята мотивация, своя съвет, своя ТЕД разговор. 

Успоредно с вълнуващите лекции и вкусните изкушения, основният спонсор Porsche Plovdiv предложи на гостите да разгледат и тестват най-новото бижу Audi Q8 и модела Q3. Тест-драйв лист вписа всички, желаещи да хванат волана на новия автомобил. По време на втория панел от платформата превозното средство се паркира внушително на сцената на Драматичен театър Пловдив, заедно с лекторите.

И така за трета година TED X развълнува пловдивчани, които със сигурност вече тръпнат в очакване на завръщането му под тепетата през 2020 година.

  • TEDx през 2018-та година може да видите ТУК
  • Повече за първия TEDx през 2017-та година може да видите ТУК

Фотограф: Никола Малинов

тагове: тед х, проект, платформа, световен, евент, ден, лекция, лектор, личност, известен, наука, политика, пари, шоколад, технология ,б