Топ новини:

Защо в Лондон се появи графит „От Пловдив с любов” (интервю с авторката)

31 Януари 2015 коментара Тони Тодорова;
Защо в Лондон се появи графит „От Пловдив с любов” (интервю с авторката)

Има причина изкуството да излезе от галериите

Когато започваме да правим изложби, колкото да видят нашите колеги-художници, че го правим и да  да се хвалим едни на други, тогава става дума за дегресия

Изкуството излиза на улиците, защото е част от културния климат на всяко общество. То се вдъхновява от хората и е за хората. Колкото и да страниш от него, то винаги иска и има какво да ти покаже. Изкуството не чака отговор от теб, но няма нищо против комуникацията помежду ви. За него няма изчерпан лимит, няма пространствено ограничение. То е като любовта. Усещаш го!

И ето, изкуството отново се случи. Преди около три месеца на възловото кръстовище в Пловдив се появи надпис на билборд „From London with Love, а преди около седмица в лондонския квартал Shoreditch, на улица Great Eastern Street 17-19, бе надраскан надписа „От Пловдив с Любов”.

Това артистично дело е на младата авторка Джозефин Баан. Тя е родена в Холандия, но изучава магистърска степен „Изящни изкуства” в лондонския университет Goldsmiths UniversityЖивяла е в Унгария, Уганда и Южна Африка, а сега и във Великобритания. Свързахме се с нея с желанието си да разберем повече за нейната реализирана идея, творческа мисъл и какво успя да я привлече към бъдещата Европейска столица на културата - Пловдив.

                 

Разберете повече за проекта в следващите редове…

Здрасти, обикаляла си много по света, разкажи ни как те вдъхнови Пловдив и защо го предпочете пред останалите градове за своя проект?

Пловдив е първият град, който посетих в България. Не е като да предпочитам него, пред всички останали градове, но наистина се влюбих в него. Изпълнен с живот, много красив и разбира се с богата културна общност. Вълнуващо е, че е бе избран за Културна столица на Европа през 2019 и аз съм адски любопитна да видя какво ще излезе от това.

Какви бяха отзивите от осъществения ти проект? Имаше ли негативни коментари?

Всъщност, в момента съм преизпълнена с позитивизъм от всичките позитивни реакции, които получавам от България и от всички българи в UK. Това ме накара ме да разбера, че малък жест, като този може да означава много и че функционира, като силна признателност. Аз съм много щастлива с резултатите до момента.

Не съм имала никакви негативни коментари, но съм убедена, че ще има поне няколко запътили се към мен. Няма значение какво изкуство практикуваш, никога не е възможно да създадеш нещо, освободено от критика.

Каква е силната страна на street art-а и защо я предпочиташ пред изложба в галерия?

Животът и работата в Лондон ми показаха ясно, как света и съвременното изкуство са по- недостъпни, отколкото приобщаващи. Галериите, музеите и художествените места служат на относително малка група от хора. Белият фон (белите стени) в галериите също са много доминиращ аспект при представянето на творбата и частично предопределя как тя ще бъде прочетена от своята аудитория.        

Да осъществиш една идея в публично пространство е вълнуващ начин за мен да се свържа с публиката, която разбира се не е нужно да е „публика на изкуството” – може да има хора, които да виждат изкуството ми по улиците, но никога да не са стъпвали в галерия. Аз не съм против изкуството в галериите, но подкрепям демократизацията на изкуството, което успява да намери начин да е по-достъпно, а не само за една малка шепа привилегировани хора.

Когато осъществи проекта си „From London with Love”, а сега и “От Пловдив с Любов”, какви послания внедряваш?

Предполагам, че най-важното, което се опитвам да направя, е да засегна една неприятна тема за много хора, която остава все така незасегната. Има напрежение и очевиден дисбаланс между България и Обединеното Кралство, както и между Източна и Западна Европа. 

И не само това, в момента живеем във време, в което много страни в Европа стават все по-дефанзивни и враждебни, което мисля, че е опасна ситуация за всички.

        

        

С този проект се опитвам да привлека вниманието към тези специфични проблеми и растящи въпроси чрез един жесток маниер, за да накарам наблюдателя да мисли. Винаги предпочитам да запазя някаква двойнственост в работата си, но не и да бъда прекалено поучителна.

Английското съобщение в Пловдив е също толкова странно, колкото и кириличното съобщение в Лондон. И двете могат да бъдат прочетени по различен начин, като поучително съобщение или като проблематично, иронично изявление, или социален коментар. В тази тематика, аз подстрекавам наблюдателя да заеме позиция, не толкова смисъла да дадеш отговор, отколкото да си зададеш правилния въпрос. 

       

Как ще успееш да развиеш идеята си „From London with Love” и да я превърнеш в своя дипломна работа?

Не съм сигурна как и дали ще използвам проекта си за завършването си. Трябва да видя как ще се развие от тук нататък и ако има следващи насоки, по които да работя за следващите няколко месеца. Темата постоянно се мени и аз се нуждая от време, за да мога да рефлектирам върху нея.

Успя ли да се запознаеш с творчеството на съвременни автори от България?

За съжаление не успях да се запозная с много от българското модерно изкуство. Когато бях в България имах лош късмет със затворени музеи, поради почивни дни. Но въпреки това с радост бих научила повече за българските артисти.

Според теб, какви са приликите и разликите между Великобритания и България относно творческите изяви и възможности?

Ами, не съм много запозната с креативните възможности в България, но със сигурност знам, че ще е трудно да се направи сравнение. Разбира се Лондон е един от лидерските градове, като става дума за модерно изкуство и има невероятно много възможности за изява.

Има много учащи художници, невероятен брой галерии, колекционери, музеи и изложби – всеки ден има много неща, които се случват, но поради точно тази причина Лондон също така е пълен с артисти, които се опитват да пробият в света на изкуството. Конкуренцията е твърде висока.

       

Живях 6 месеца в Будапеща, Унгария и това, което забелязах беше, че няма много възможности.

Тамошните артисти работят здраво, за да създадат различни неща, подреждайки временни помещения, като галерии или изложения, намирайки различни начини да покажат тяхното творчество, хората стават много креативни и изобретателни, което прави локалната артистична сцена доста жива и вълнуваща. Този начин на работа е много по-интересен, защото като артист не е задължително да зависиш дали някоя галерия ще те открие, защото ти взимаш съдбата си в собствени ръце.

А с какво е известна страната ни в чужбина?

Ако трябва да съм честна, не знаех нищо за България, преди да я посетя. Но исках да дойда от много време и научих много интересни неща за вашата страна. Мисля, че нашите медии предпочитат да портретизират и излагат само негативните аспекти на източноевропейските страни, включително и България, което е много жалко. 

Но имам впечатлението, че се повишава броят на хора, които започват да посещават Балканите, най-вече от моята възраст и те ги обожават. Имате невероятна природа, богата културна история, страхотна храна, вино и най-вече намерих не само българите, но хората от вашите съседски страни за невероятно приветливи. Има някаква искреност и чувство за общност, която е уникална. Това е друга причина за мен да направя този проект, да адресирам погрешното мнение, което съществува между източните и западните страни.

Страхотно е, че така мислиш за Балканите. Имаш ли бъдещи проекти, които би искала да реализираш в България?

В момента нямам нищо планирано. Искам да видя как този проект ще се развие и какво ще излезе от него. Но въпреки това бих била много щастлива да продължа да работя в България. До този момент всичко е страхотно.

       

Къде учиш, каква специалностКакви са нещата, които най-активно развиваш в изкуството си?

Уча в MFA в Golsmiths University в Лондон. Специалността ми обхваща много дисциплини, затова ние сме голяма група от хора с различни интереси. Когато започнах да уча тук, бях художник, но сега се занимавам с „Public Art and the use of text” (Пубично изкуство и използване на текст). Едно от нещата, които разбрах тук е, че обичам да работя с хора.

Силно заинтересована съм от мощта на йерархическите структури и социални маниери, както и от въпроса за идентичността и потока на информация в света, с който сме свързани 24/7. За мен изкуството е начин на изучаване на нещата, които мога да извлека от тези силови структури и да поставя и разбера несъответствието на нашето социално предначертано общество. Харесва ми да провокирам.

Още за проекта "От Пловдив с любов" вижте ТУК

тагове: Пловдив, Лондон, България, проект, Джозефин Баан, холандка, билборд, изкуство, арт, улица, култура