Топ новини:

Как добавената реалност навлиза в театъра

13 Март 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Как добавената реалност навлиза в театъра

Пиесата „Променяне“ показва как технологиите и изкуството създават симбиоза, която не беше възможна преди четири години

Технологиите не само обсебват бита ни, но навлизат стремглаво и в изкуството. И докато в бита се прекалява с тях, то изкуството държи на иновативни елементи, стига да са балансирани така, че да не отмъкват вниманието ни само в една посока. Всъщност, развитието на технологиите, 3D mapping-a, визуалните ефекти, виртуалната реалност и добавената реалност не са нещо ново. Появяват се още през 60-те, а за процеса, през който са преминали и предстои да достигнат, ни разказаха Александър Гълъбов и Момчил Алексиев, които са създали добавената реалност в моноспектакъла на Йоана Буковска „Променяне“. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата под шапката на Драматичен театър Пловдив. За целта, лекторите проведоха творческа лекция, на която ни разказаха повече за дигиталните приложения и мобилните технологии в заобикалящия ни свят.

Момчил Алексиев е създал мултимедията, 3D mapping-а и сценографията, заедно с Никола Налбантов. Завършил е в Римски университет „Ла Сапиенца“ с Театър и сценография. След това работи пет години в професионален театър в Рим, а после изучава Кино в Холандия. Занимава се повече с виртуална и добавена реалност, а тази симбиоза го запознава с Александър и общата им дейност в „Променяне“.

Александър Гълъбов също дълго време е усъвършенствал уменията си по добавена реалност. Създава уеб сайтове, онлайн платформи, програмира. С моментите на добавена реалност в моноспектакъла те задават нови въпроси за това какво е театърът и какви са съвременните зрители. Сценографията им започва с индикирането на пространството, в което се намираме. С времето то се развива както технологично, така и дейно.

1850 година се появяват първите технологични пробиви и богати декори. През годините, стигайки до 20 век, се появяват и други течения в мисленето на сценичната среда, която не само индикира пространството, но и задава логика, мини космос, смислова икономика около сцената. Технологичната рамка, която обитаваме, определя как споделяме информация. Тя измества и преоформя и културната рамка. Създава нови видове спектакли, кино, шоу.

Масовото навлизане на компютъра и софтуерните технологии става през 80-те години на миналия век. Те тотално променят начина на мислене и дават старт на една нова дигитална епоха, която се обновява не с години, а с дни и часове. Тогава се наблюдава първата стъпка в дигиталната трансформация на днешния човек. С времето преминахме през втората стъпка – откриването на интернет и навлизането му в ежедневието на хората. Именно той глобализира изцяло човечеството. Третата стъпка е от 21 век и обхваща мобилните технологии, тъч скрийновете, 3G, 4G, вече и 5G. В наши дни изживяваме четвъртата еволюция в дигиталната епоха, в която се преместваме от компютъра и навлизаме в същината. Можем да докоснем „холограмите“, да ги помиришем, усетим.

„В момента се работи по нови технологии на роботика и изкуствен интелект. Затова бе толкова интересно да работим по проекта „Променяне“, защото в него виждаме как техниките и изкуството създават продукт, който до преди четири години нямаше да е възможен. Разбира се, добавената реалност не е през цялото представление, а само на ключови моменти“, обяснява Александър Гълъбов.

Статистиките сочат, че, за да достигне потребители от 50 млн души, на телефонът му са били необходими 75 години. На радиото 38 години, на телевизията 13, на интернет 4 години, на Facebook 2, на Instagram 19 месеца, на You Tube 10 месеца, на Twitter 9 месеца, на Angry Birds 35 дена, а на Pokemon Go едва 19 дена.

„В началото, за мен, беше много трудно да измисля как да съчетая видео в театъра, защото театърът принадлежи на една смислова система, а видеото на друга. Те, сами по себе си, представляват две различни уникални синематични системи от знаци. Уникалното в театъра е, че е на живо. Филмът е уникална система от модули по други причини. Когато комбинираш двете на сцената, хората са скептични, понеже лесно се изпада в илюстративност или се губи комуникацията между изображението и актьора.“, казва Момчил Алексиев.

Всъщност VR и AR технологиите далеч не приключват употребата си само в изкуството. Те все повече навлизат в медицината, архитектурата, механиката, дизайна, инженерния бранш, IT сектора, модата, гейминг индустрията, библиотечното дело.

Подобно е бъдещето и на Google maps, който до няколко години сам ще разпознава локацията ви и чрез AR ще показва къде и как да се придвижите.

Разликата между двете e, че VR-ът е дигитална среда, в която всичко е генерирано. Нужни са очила, не се вижда заобикалящият свят, но понеже се намираме във флуидна среда, която контролираме, мозъкът я възприема като реална. Докато AR-ът е наслагване на виртуални елементи върху реалността. Тя създава 3D обекти, които имат плътност и се разтягат спрямо пространството.

В бъдещето се очаква те да станат още по-голяма част от театрите и киното. Съвсем скоро ще можем да попаднем във филма, който гледаме. Да следваме стъпките на любимите си герои и да виждаме перспективата от неговите очи. За някои може да е стресиращо, други ще се потопят в това предизвикателство веднага. Остава само да почакаме и видим дали технологиите ще ни отдалечат от изкуството или ще ни оплетат още повече с него.

тагове: VR, AR, Технологии, Променяне, Йоана Буковска, Драматичен театър Пловдив, Александър Гълъбов, Момчил Алексиев, Технологии, 3D ma