Топ новини:

ВУЗ-ове и фикция – рейтинговата система на българските висши училища

17 Януари 2014 коментара Младежка медия;
ВУЗ-ове и фикция – рейтинговата система на българските висши училища

Средата на януари е и резултатите от рейтинговото оценяване на висшите училища вече излязоха. Докато бъдещите студенти и родителите им чакат претоварения сървър да зареди къде ще е най-хубаво да се запишат наесен (в случай, че останат в България), тук ще им предложим алтернативен поглед върху самата класация – доколко тя успява обективно да оцени ВУЗ-овете и дали имаме нужда от нея изобщо.

Методологията за тазгодишното изследване няма да претърпи фундаментални промени – критериите за оценяване са увеличени на 62, разпределени в шест групи: учебен процес, осигуряване на учебния процес, социо-битови условия, престиж и реализация. За съставяне на рейтингите е „използвана информация от висшите училища, централизирани регистри, международни бази данни, както и от анкетно проучване на мнението на студенти, работодатели, преподаватели и служители във висшите училища“.

Сред нововъведенията, които обещават от просветното министерство, ще бъдат възможността кандидат-студентите „да избират от близо 70 индикатори, по които да сравняват висшите училища“, нова платформа на сайта, както и „информация за най-често упражняваните професии от завършилите по професионални направления и висши училища.“ Оценяването на учебните заведения се съфинансира от ОПР „Развитие на човешките ресурси“.

Както и през миналата година, ще разгледаме професионално направление Администрация и управление[1]. Това е направлението, което се преподава в най-много университети – 32. Платформата на сайта ни дава избор между: комплексна оценка[2], наука и изследвания, престиж и реализация. Нека разгледаме това, което би следвало да е най-важно за всеки кандидатстващ – реализацията.

Критериите, според които се оценява доколко придобиването на диплома от конкретен университет спомага за успешното реализиране на пазара на труда и тяхната тежест са илюстрирана в Таблица 1.

Тоест дали един завършил студент се реализира на пазара на труда след 4 години учене, формира изключително малък дял от оценката на университета. В общата оценка делът на този показател е още по-малък – едва 7%. Това представя реалната реализация като по-маловажен фактор от оценката на централния държавен орган по оценяването НАОА (Национална агенция за оценяване и акредитация) например. Казано по друг начин, за оценителите е по-важно какво мислят бюрократите за университета, отколкото дали ще се реализира изобщо – т.е. отколкото дали има смисъл изобщо да учи в този ВУЗ, ако ще работи по специалността си.

Но дали заинтересованите могат да разберат каква е реализацията след завършване на конкретна специалност в конкретно учебно заведение? Индексът приложение на придобитото висше образование отчита: „(п)роцент на осигурените лица, завършили професионалното направление в български висши училища през последните 5 години, работещи на позиция, изискваща висше образование ….“ Тоест кандидат-студентите не могат да разберат дали ако завършат Стопанско управление в университет Х имат шанс да се реализират като мениджъри и дали университет Х им дава по-голяма възможност от университет У.

Има и други важни моменти, когато се тълкуват резултатите за реализация. При изчисляването на заетостта след завършване на учебното заведение не се включват бакалаври и магистри, които са завършили български университет, но след това са започнали работа извън България. Това донякъде обезсмисля показателя чуждестранни студенти. Освен това скрива търсенето на български бакалаври и магистри в чужбина.

Интересен е и показателят безработица сред завършилите. Той отчита „… официално регистрираните безработни сред завършилите професионалното направление в български висши училища през предходните 5 години …“ Но едва ли всеки от завършилите, който не може да си намери работа, би се регистрирал в Бюрото по труда, предвид значително по-адекватните канали за търсене на работа в мрежата. Освен това има немалък шанс новоназначеният висшист да започне работа в т.нар. „сива икономика“ – т.е. да не се регистрира. Възможно е след завършване на висшето си образование да напусне страната и да се регистрира като „безработен“ другаде, при което отново няма да попадне като „безработен“ в класацията. Изводът е, че индивидите, използващи платформата за насоки, няма да могат да разчитат на точни данни.

Към неефективната оценка на реализацията се прибавят и явни недомислици. Така например, ако някой реши да се поинтересува кое е най-оборудваното висше училище за направлението „Администрация и управление“, той ще види, че това е … Националният военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Следват Академията на МВР, СУ и ТУ София. Тази информация се дължи на използваната методология. Дефиницията за „оборудване“ е: „(с)четоводната стойност на компютрите, хардуерното оборудване, други машини, съоръжения, автомобили и транспортни средства на висшето училище на студент …“ Имайки това предвид е напълно нормално „Васил Левски“ да е „най-добре“ оборудваният ВУЗ за мениджмънт – все пак, за разлика от почти всички други учебни заведения в страната, той има собствен танкодрум, артилерийски полигон, тактически и стрелкови полигони, летище и автодрум, както съответстваща техника. Съставителите на рейтинговата система явно не са взели предвид, че собствеността върху ПТ-САУ и ПВО-установки едва ли би могла да е от полза на студентите по мениджмънт.

Въпреки че, поради същността на анализираната информация в рейтинговата система кандидат-студентите не могат да научат много за потенциалната си реализация след завършване на университет, тя все пак може да покаже разликите между държавното и частното висше образование в България.

Ако се върнем на примера с материалната база, оценката на студентите значително се различава от тази на експертите, изготвили класацията. В първата десетка вече има само три държавни ВУЗ-а. Учащите в частни университети оценяват заведенията по-високо от колегите си в държавните и за неща, като разпределението на часовете (категория учебен график), наличието на съвременна литература (категория оценка на библиотечния фонд), справедливите и ясни критерии за оценка (категория оценяване) и др.

Рейтинговата система на висшите училища в България е инструмент, който не е в състояние адекватно да ориентира кандидат-студентите. Това, което тя все пак показва, е добре известно и без нея – а именно, че държавните ВУЗ-ове предлагат по-некачествено образование от частните. Тоест платформата е просто разхищение на парите на данъкоплатците.

Заб. Оригиналът на статията е публикуван в сайта на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) с автор Даниел Василев

тагове: образование, висше, вуз, университет, рейтинг