Недялко Славов даде своя коментар няколко дни след бруталното екзекуция на българската култура и посичането на архитектурният паметник – Тютюневия склад на улица "Одрин". Факт е, че когато хората от ранга на писателя Славов споделят това, което мислят, думите им отекват като гръм. Те са остри и обикновено пробождат точно в целта. Границата отдавна се е размила някъде между всички замесени с казуса за тютюневия град, политиците, културните оператори и тези, които отдавна са забравили, че настоящето се гради върху миналото:
"Тъжно ми е. Тия екзекуции на духовното в Пловдив не са от вчера. Човек е устроен така, че се вкопчва в красивото, то става част от битието му. Това е спасителна реакция. И когато го губи, човек умира малко по малко. Вътрешно.Всеки ден.
Съвсем наскоро събориха бившето музикално училище. Сега и най-красивият тютюнев склад. Това е част от духа на Пловдив. Тези неща са невъзвратими. Те не са новия модел на БМВ – някаква 7-ца или 777-тица, не са нов МОЛ или нов айфон, не са бляскава алуминиева фасада. Те не са мимолетни като чугунената физиономия на някой решителен инвеститор-предприемач, нито са като бордюроподобния бизнесмен с три руси и с една червенокоса любовница. Нито са сто килограмовата му съпруга с любовник градинар. Тези неща са духовни, те не са серийни, не са възстановими.
Но за друго ми е сега думата.
За цялата тая кохорта от псевдопозитивни, стерилни, пустословни културтрегери, които пробождат най-важните проблеми на културата така, както вилицата пробожда кюфтето. Те подмениха стойностите, те са троянския кон в Духовната крепост на Троя, те отвориха портите й за посредствеността. Те развързаха ръцете на екзекуторите. Защото разрушиха границите на естетичното, хуманното, етичното. Защото скодуумието им направи духовната разруха реалност.
А оттам до срутването на артефактите остана само един багер разстояние.
И багерът се появи."
Повече за тютюневите складове със снимки и видео може да видите ТУК
За автора
