Какво е 8-ми март – празник на жената, на майката, на работничката или поредната „комунистическа“ глупост?
Е трябва да призная, че е по малко от всичко изброено. Първоначално идеята за този празник е свързана с масов протест на работнички в индустрията, борещи се за по-добри условия на труд през така наречената „Бел епок“ (от 1890 до 1914 година – период, отличаващ се с бум в индустриалната сфера, много нови открития, технически прогрес, голямо икономическо развитие).
Това е дата която символизира края на мъжката арогантност и признаването, че жените не са по-малко хора от тях. Това е дата която показва женската сила и желание за труд.
Знаехте ли всичко това? Не?
Ами може би защото днес този ден предимно се свързва с празник на майката. Отдавна жените имат право да гласуват и не протестират единствено те за по-добри условия за живот и труд. Много хора биха казали, във връзка с вълните на протести, обхванали всяка една сфера на обществения живот, че да бъдеш майка в днешно време в България е много трудно – и ще бъдат прави.
Майчинските са ниски, консумативите които изисква едно бебе и малко дете са много и скъпи; в ясли и детски градини се влиза с връзки и подкупи, защото няма достатъчно места за всички деца, а раждаемостта е ниска, поради всичко изброено. С две думи – сложна работа! Но българската жена е доказала, че е силна и знае как да се справя с трудностите. Историята ни помни личности като Райна Княгиня, баба Тонка Обретенов, Василка Зойчева и редица други.
И до ден днешен споменаваме с възхищение за великите ни спортистки, музикантки, художнички, актриси… Все жени, българки, успели да постигнат целите си, достойни да бъдат уважавани за труда и силата си.
Но на днешния ден най-важното е да благодарим на майките си, че са ни дарили с живот и не само днес, но и днес, да им поднесем цвете с любов.
Честит празник, мамо!
За автора
