Здравейте, аз съм този – депутатът, държавникът и олигархът срещу когото протестират всички напоследък.
Не мога да разбера какво ги е прихванало?! Та нали те само преди месец си избраха кой да управлява бъдещите четири години?! Искали да сменят властта… и като я сменят какво?! Пак ще има такива като мен, че да не кажа, че и аз също ще бъда там… Искали да сменят системата… простете неприличния ми смях, но просто не можах да се въздържа… Ще сменят системата! За тази задача се изисква повече от организиране във фейсбук. Изисква се повече и от самите хора и от целта, около която се обединяват.
Какво повече ли?
Повече от всичко – от индивидуалната интелигентност на протестиращите; от груповата интелигентност на протестиращите; от принадлежността и самоидентификацията с общността; с припознаването на идеята. Революциите се правят от велики хора с велики водачи, но в България ние, както ни наричат „маскарите“, не се страхуваме от това. Защото всеки, който се помисли за водач бива изяждан или поругаван от хората, които трябва да го следват и подкрепят.
Замисляли ли сте се защо в България не се е раждал никога Наполеон или Хитлер…, или Жана Д’арк…, някой Че Гевара? А да, забравих за българската икона Васил Левски. Но и вие май забравяте, че той е бил предаден от българи.
Даа, за това говоря! За невъзможността хората да те последват, за толкова дълъг период от време, че да съумееш да промениш нещата в своя полза – да направиш революцията.
Паметта им е слаба и това е полезно за мен и другите като мен. Тези които наричат „политическа клика“, „крадци“, „маскари“, „боклуци“… Твърде бързо забравиха за съвършеното разочарование наречено Симеон Сакскобургготски, последвано от супергероя, пожарникар и месия, застанал пред множеството, скандиращо името му, като овчар наслаждаващ се на красивото си стадо. Не, не съм арогантна. Хората са стадо в нашите очи и често им се присмиваме. Мислят си че правят нещо, а не осъзнават, че всъщност са марионетки, задоволяващи нечии политически интереси.
Сега искат да променят системата… но дори не можаха да се организират и да пуснат бюлетините си, макар и празни, в урните. Не виждат смисъл в това – ами да помислят пак! Не познават това, което искат да променят и начина по който то функционира, а това е първата стъпка към разрушението му.
Странна е фантазията, че с едни подвиквания по улиците и площадите ще се създаде нова система, нови правила и статукво, срещу които други ще протестират. Имаше една реклама, чиито слогън твърде добре се вписва тук – „Не става само с ядене…“, та – не става само с викане! Но за мен е изгодно да сте глупави и наивни и да вярвате във вятърни мелници.
Само се надявам тези мелници да не доведат вятъра на промяната, защото въпреки всичко знам, че мечтите променят света…
За автора
