Пловдив беше избран да бъде Европейска столица на културата през 2019-а. Но какво е това?
Как всъщност протича една година като столица на културата, или поне – какво се случва по време на най-важните моменти?
За да можем да направим адекватно сравнение след 4 години, смятаме, че трябва да се запознаем с предшествениците ни от първа ръка. Така се решихме – отиваме в Пилзен, откъдето да ви разкажем за уикендът-откриването.
Но първо искаме сърдечно да благодарим на Велосипеди "Sprint" , благодарение на които успяхме да се предвижим и да отразим откриването на Пилзен – Европейска столица на културата 2015.
Чешкият град е един от двата, които ще бъдат столица на културата през 2015-а – другият е Монс, Белгия. За да не изглежда шизофренично, а и защото разказът вече е личен, продължавам в първо лице.
Пилзен прилича на Пловдив по един политико-географска особеност, която на нас ни носи както ползи, така и негативи – вероятно така е и с тях: градът е на около час път от административната столица Прага. Паралелите вероятно спират до тук, но факт е, че въпреки относително доброто си икономическо развитие, градът няма собствено летище (за разлика от Пловдив), дирекетният автобусен транспорт до Пилзен също не е много популярен.
Така и моят разказ – а и вероятно на много туристи, които търсят Пилзен – започва от Прага.
Още в кафето на автогарата се обнадеждих, че в по-европата, каквато Чехия определено изглежда, са надмогнали кварталната завист, която тресе административните столици по света и у нас. С всяка поръчка, в подноса получаваш и част от близката програма на Пилзен за откриването – няма как някой, пристигнал на автогарата и посетил кафето да не разбере, че чешки град е културна столица. Уви, разочарованието в следващите часове надделя, тъй като никъде из Прага обикновен човек не би могъл да разбере за Пилзен 2015. И всичко това – само два дни преди откриването.
Това разочарование обаче се оказа малко пресилено, тъй като и при влизането и кратка обиколка из Пилзен в петък не се забелязваше духа на Европейска столица на културата (ЕСК). Билбордите и рекламите за ЕСК не бяха повече от обичайните афиши. Наближавайки центъра и малките улички около площада с голямата катедрала, обаче, празничната емоция вече се долови. Основно, защото централният площад бе почти затворен, заради подготовката за откриването – големи скелета, кранове и работници се занимаваха с вдигането на сцените, а музиканти и акробати репетираха.
Всъщност може би и това е правилният подход – поне що се отнася до Пилзен. Едва ли, ако си вече в Пилзен, няма да знаеш, че това е тазгодишната столица на културата – пък ако не знаеш, за какво ти е? В България никога не съм разбирал харченето с широки пръсти за билборди, флагове и всякаква форма на псевдо-патриотично окичване на стълбовете (които не работят, а ако работят – осветяват осеяното с дупки Асеновградско шосе, например). Все пак някакво скромна, но видимо, съобщение, че „Вие влизате в Пилзен – Европейска столица на културата 2015“, може би щеше да е адекватно. Липсата на повече реклама в Прага, която така и така привлича маса туристи, които може и да не са чули за Пилзен – ЕСК, обаче ми се стори по-притеснителна.
Освен оживеността в централния площад, предстоящото откриване на Европейска столица на културата почти не се усещаше в петъчния ден. Все пак програмата бе започнала още от 16-и. В две съседни галерии на самия централен площад бе подготвена голяма изложба на един от най-големите чешки артисти Иржи Трънка (1912-1969) – работил в много различни посоки, като куклено изкуство, скулптура, живопис, анимация и други. А също и местен, от Пилзен. Изложбата беше интересна и разнообразна – като самия автор, като си заслужаваше да се види местен артист на световно ниво, при това представен в по-близка светлина – с достъп до неговото собствено студио, в което е работил.
Малко по-късно в петъчната вечер бе и неофициалното откриване на „Пилзен 2015“ в зала на студентите от факултета по дизайн в Западнобохемския университет.
Ситуацията пред халето напомняше типично българско събитие с работници, бутащи колички и събиращи някакви строителни материали само час преди официалния старт. Отвътре, все пак, всичко изглеждаше перфектно подготвено – огромното пространство бе изпълнено с изключително много разнообразни творби на артисти в различни сфери на дизайна. С художествени произведения бе изпълнено цялото двуетажно пространство на сграда с размерите на някое от средноголемите панаирни палати. На долния етаж бе подготвена и интересна дълга и тясна сцена, очевидно за модно дефиле.
Самото откриване започна повече от час след обявеното (забавянията по такива събития са съвсем нормална и умишлена практика, но това беше прекалено) и продължи с тривиалните речи на официални лица и благодарствени слова към спонсорите. Единствената по-весела закачка, която може би трябваше да се развие повече, бе със слогана на “Пилзен 2015” (град известен и със своята бира, ако не знаете) – Open Up! Водещият в един момент подари отварачка за бира на една от дамите в публиката.
След речите неофициалното предпремиерно откриване продължи с модно дефиле на дрехи, изработени от студенти в университета, под акомпанимент на акордеон. Финалът бе музикален с авангардно изпълнение на няколко различни духови инструмента, но публиката сякаш вече беше изгубена и не отдели достатъчно внимание на това. Самото тържество бе закрито с коктейл, в който градовете-столици на културата от 2014, 2015 и 2016 бяха подготвили различни специалитети от собствената си нацонална кухня.
Самото откриване бе уважено от някои от най-важните личности в инициативата Европейска столица на културата, като например Стив Грийн, който преди няколко месеца бе председател на журито, което определи Пловдив и по-късно Матера за Европейски столици на културата през 2019-а. Сред гостите бе и Робърт Палмър, автор на може би най-подробният доклад за инциативата Европейска столица на културата и един от най-големите специалисти в сферата.
На събитието присъстваха също и и.д. директор на фондация „Пловдив 2019“ Валери Кьорлински и Геника Байчева от артистичния екип на организацията, както и Ханс Дитрих Шмид, от консултантския екип ACULTOS, помогнал на „Пловдив 2019“ за избирането на града за столица на културата.
Така общото впечатление от първите два дни в Чехия е за липса на достатъчна популяризация на събитието из града, празничният дух сякаш не се усеща. От друга страна, това може и да е местна специфика, тъй като поне по мои впечатления, всички – т.е. местни хора, които нямат постоянен досег с културата, са наясно с годината „Пилзен 2015“.
Двете събития, които привлякоха по-сериозна тълпа – макар и тясно специализирана, иначе казано „с покани“ – изглеждаха много добър микс между местното, регионалната култура, и европейското измерение. Поне за мен не се изпадаше в излишен национализъм и затваряне в скучни етно-традиции, но пък и цялата идея не бе размита от глобализма.
Тепърва предстои откриването и други по-вълнуващи събития в съботния ден.
Очаквайте поредица от репортажи от първия уикенд на Пилзен, като Европейска столица на културата с видео и снимки, благодарение на Велосипеди "SPRINT".
Снимки: Теодор Караколев /mediacafe.bg/
За автора
